Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πέρσαι, 472 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2013)
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- —Добавяне
Втори епизод
Влиза Атоса.
АТОСА
Приятели, позналият нещастия
сам знае — връхлети ли ни злочестие,
от всичко непрестанно се страхуваме;
усмихне ли се бог, и ние вярваме,
че този ласкав бог ще ни е жребият.
За мене всичко с ужас е изпълнено.
Очите гледат неприязън божия,
кънтят в ушите погребални звукове.
Такъв ужасен страх гнети сърцето ми!
Та затова се връщам от палатите
без колесница, без великолепие,
в ръце с възливни дари за родителя
на моя син — че те смиряват мъртвите —
със сладко бяло мляко на невпрягано
добиче, с бляскав мед от цветодейница
пчела, със струи на прозрачна изворна
вода, с напитък чист, със сок живителен
на дива майка, на лоза отколешна.
А ето и плода ухан на светлата
маслина, вечно млада и разлистена,
и плетени цветя, деца на плодна твърд.
Пригласяйте на моите възлияния,
божествения Дарий призовавайте,
доде твърдта попива тия сокове,
що лея в чест на адските властители.
(Приближава до гроба на Дарий и извършва възлиянието.)
ХОР
Ти, о царствена жено, персийски кумир,
тия струи прати на подземния дом,
а пък ние със химни ще молим — добри
да пребъдат със нас
боговете-водители адски.
Вие, демони чисти на гробни недра!
Земьо! Хермесе![1] Царю на мъртвия свят![2]
Изпратете под слънцето тая душа!
Ако има лекарство за нашето зло,
само той би могъл да го каже!
Първа строфа
Чува ли той, мъртвият цар,
равен на бог, моята реч,
варварското ясно
слово, пъстрия скръбен вик,
тоя жалостен горък плач?
Ще викам тая страшна скръб!
Там, долу, той дали ме чува?
Първа антистрофа
Хайде, Земя, хайде и вий,
вожди на друг, гробищен мир,
дайте да напусне
ваште двори славния дух —
син на Суза, персийски бог;
пратете го — че друг такъв
персийската земя не крие.
Втора строфа
Скъпият вожд! Скъпият гроб! Скъпа душа
в него се крие!
Ах, Аидоней[3], прати сред нас,
ах, Аидоней, на тоя свят,
Дария, царя безподобен! А!
Втора антистрофа
Той не уби своите мъже в гибелен бой,
него зовяха
боговдъхновен, и вярно бе
боговдъхновен, защото той
своя народ води щастливо! А!
Трета строфа
О стари царю наш, о царю наш, ела,
яви се на този връх гробовен,
тук стъпи с нозе в сандали алени,
покажи
тиарата[4] си царствена!
Ела, о кротки татко Дарий! О!
Трета антистрофа
Ще чуеш ново зло, нечувано тегло,
о царю на моя цар, яви се!
Смъртоносен мрак връхлита царството;
младежта —
о, тя погина цялата!
Ела, о кротки татко Дарий! О!
Епод
Уви, уви!
Ти, по когото плака цял народ,
о господарю, господарю,
кажи, защо над цялата държава
надвисна злото?
Загинаха триредните
кораби[5], няма ги, няма ги!
Над гроба се явява Призракът на Дарий.
ДАРИЙ
Най-верни между верните, приятели
от младини, старейшини, какво тегло
претегли моят град? Той плаче, блъска се,
твърдта се пука. С трепет гледам своята
жена до гроба, но приемам благостно
дарът. И вие плачете до гроба ми
и с остри, покъртителни ридания
печално ме зовете. А пък пътят ми
бе труден, че подземните властители
отнемат и не връщат. Все пак моето
влияние пред тях помогна — ето ме.
Но бързай, за да не просроча времето.
Какво тегло гнети наново персите?
ХОР
строфа
Не смея да те зърна,
не смея да отвърна,
почитта ми към тебе ме спира!
ДАРИЙ
Аз дойдох от дълбините, позован от твоя плач.
Дълго слово не изричай, всичко съобщи ми ти
в кратка реч, като оставиш почитта си настрана.
ХОР
Антистрофа
Боя се да го сторя,
боя се да говоря
пред любимия страшните думи!
ДАРИЙ
Щом предишната боязън спира вашето сърце,
ти, на моята постеля стара дружке, ти, жена
благородна, спри сълзите, спри плача си и кажи.
Та злочестини човешки върху смъртния тежат!
Много скърби от морето, много скърби от твърдта
стигат людете, които случат дълги земни дни.
АТОСА
О, ти, който всички смъртни превиши чрез дял благат —
та додето твоите взори гледаха сияен зрак,
теб завиждаха, че в радост, като бог, си преживял!
Ах, блазе ти, че издъхна, без да видиш тая скръб!
Дарий, ти ще чуеш всичко в тази кратка моя реч:
цяла Персия загина — ето моите слова!
ДАРИЙ
Как тъй — чума ли я стигна, или гражданска война?
АТОСА
Не, загина край Атина цялата персийска рат!
ДАРИЙ
Но кажи ми, кой сред моите синове бе неин вожд?
АТОСА
Пламенният Ксеркс — той цяла Азия обезлюди!
ДАРИЙ
По море или по суша тази лудост предприе?[6]
АТОСА
И по двете. С двойно чело беше двойната войска.
ДАРИЙ
Как пехотните му сили се прехвърлиха отвъд?
АТОСА
Той запрегна Хелеспонта и така направи брод.
ДАРИЙ
Мигар и това е сторил? Вързал Босфора велик!
АТОСА
Тъй е. Някой бог навярно този план му бе внушил.
ДАРИЙ
Ах, ужасен бог е влязъл в него, та го заслепил!
АТОСА
Да, завършъкът показва колко зло извърши той!
ДАРИЙ
А с войските що се случи, та така скърбите вий?
АТОСА
Морският погром погуби и пехотната войска.
ДАРИЙ
Цялата ли я съсипа копието на врага?
АТОСА
Тъй, че днес, обезлюдена, цяла Суза плаче с глас.
ДАРИЙ
Ах, тежко ни! Наша храбра, наша доблестна войска!
АТОСА
И бактрийските левенти днес са мъртви до един.
ДАРИЙ
Клетият, какви младежи на съюзен род избил!
АТОСА
Само Ксеркс, почти самичък, с малко люде, тъй мълвят…
ДАРИЙ
Мъртъв ли е? Как е, где е? Може ли да се спаси?
АТОСА
Моста върху двете суши той щастливо прекосил.
ДАРИЙ
И, спасен, се връща в къщи? Истина ли е това?
АТОСА
Да, това е много ясна, неопровергана вест.
ДАРИЙ
Колко бърже се изпълни прорицанието![7] Зевс
против моя син отправи личбите. А мислех аз —
боговете ще го сторят след далечни бъдни дни.
Ала бързаш ли към злото, сам ще ти помогне бог.
Извор на беда, изглежда, е пред всинца ни открит.
Моят син това е сторил с дързостта на млада връст
Той се е надявал с връзки да обвърже, като роб,
Хелеспонт и да заключи Босфор[8], божия поток.
Той решил да спре водите, и ковани железа
струпал, и голям път сторил за голямата войска.
Смъртен е, но с ум помътен смятал той, че би могъл
да надвие боговете, Посейдон…[9] Не е ли бил
болен моят син? Боя се придобитите от мен
с труд богатства да не грабне първият случаен мъж
АТОСА
Дружбата с негодни люде е подтикнала натам
пламенния Ксеркс. Те казват, че за своите деца
ти богатства си печелил в боеве, а той, страхлив,
водел бой дома и с нищо бащин дял не умножил.
Слушайки словата хулни на безнравствени мъже,
той реши срещу Елада да потегли на война.
ДАРИЙ
Да, нему се дължи огромно, паметно
събитие, каквото нивга, падайки
връз този град, не го е тъй опразвало,
откакто Зевс е отредил един човек
да бъде вожд на цяла плодна Азия
и царски жезъл да държи в ръката си.
Да, Мед бе пръв началник на войската ни.
Друг, неговият син, завърши делото,
че страстите му разум ръководеше.
След него трети Кир, благополучен мъж,
се възцари и мир дари на своите.
Той завоюва Лидия и Фригия
и покори със сила цяла Йония.
И бог не му се разгневи — мъдрец бе той.
Синът на Кир по ред четвърти властвува.
А пети Мардис, срам и за родината,
и за престола древен. Но издебна го
и го погуби Артафрен, достойният,
когото верни люде подпомогнаха.
Мараф бе шести, Артафрен бе седмият.
На мен съдбата отреди желаното:
с безброй войска в безброй войни участвувах,
но не докарах в Суза толкоз бедствия.
Синът ми Ксеркс е млад и като млад човек
е действувал, забравил е завета ми.
Връстници мои, знайте, всички вождове,
които сме царували в държавата,
едва ли толкоз много зло сме сторили!
ХОР
Но, царю Дарий, към какво решение
напътва тази реч? И как след толкова
беди ще дойде щастие за Персия?
ДАРИЙ
Недейте тръгва в поход срещу елини,
дори с войска по-силна от сегашната
самата им земя им е съратница!
ХОР
Какво говориш? Как така — съратница?
ДАРИЙ
Тя с глад убива многобройни пълчища.
ХОР
Но ако пратим все отбрани воини?
ДАРИЙ
Дори войската, що остана в Гърция,
не ще дочака радостно завръщане.
ХОР
Какво говориш? Та нима не цялата
войска ще мине от Европа в Азия?
ДАРИЙ
Ще дойдат шепа люде — ако вярваме
на божиите думи, като гледаме
това, що стана. Сбъдват се изцяло те.
И щом е тъй, войска — отборно множество —
оставя той, обзет от празни блянове.
А те са там, където със водите си
Азоп, кърмилец драг, пои Беотия.
И там ги чакат най-големи бедствия
за дързостта и грешните им помисли.
Нахлуха те и дръзко божи статуи
плячкосваха и храмове подпалваха.
Разбити са олтарите, съборени
без ред, издъно божите светилища.
За злото дело плащат с не по-малко зло,
а ново зло им предстои, и никога
не ще достигнат дъното му — блика то.
Тъй много кърви от дорийско копие[10]
ще рукнат връз земята на платейците!
И купища от мъртъвци до третото
потомство неми ще мълвят, че смъртният
не бива да живее с дръзка помисъл.
Щом процъфти кощунството, плодът му е
тегло, а плач и сълзи му са жътвата.
И при вида на тези наказания
помнете за Атина и за Гърция,
и никой, възмечтал за чуждо щастие,
да не разбива своето могъщество.
Да, Зевс наказва прекомерно-дръзките
желания, въздава строго съдникът.
Така, със свойте мъдри наставления
го научете на благоразумие —
да спре безбожна дързост и надменна реч.
А ти, о стара, скъпа майко Ксерксова,
иди в палата, избери най-хубави
премени, па срещни сина си. Пъстрите
одежди са увиснали, разкъсани
от него в тази мъка и злочестие.
И с нежните си думи утеши го ти.
Че тебе, знам, ще чуе той единствена.
А аз се връщам долу, между сенките.
Вам, старци, сбогом! И макар и в бедствие,
на радости предавайте душите си,
че в гроба няма полза от богатството.
(Изчезва.)
ХОР
О, как боли да слушам за безчетните
сегашни, па и бъдещи страдания!
АТОСА
Ах, съдбо, колко болки ме удариха!
Но най боли последното нещастие —
да чуя, че синът ми носи някаква
позорна дреха около снагата си!
Ще вляза вътре за премени бляскави,
ще гледам да го срещна. Най-любимия
не ще напусна сред злочестините му!
(Излиза.)