Дийн Кунц
Мистър Убийство (55)

5.

Когато Ослет и Клокър излязоха от къщата на Стилуотър и пресякоха улицата, Спайсър вече се наместваше зад волана на червения микробус.

Вятърът се усилваше. Снегът се сипеше от небето съвсем косо и се носеше вихрено по улицата.

Ослет приближи наблюдателния микробус откъм страната на шофьора.

Спайсър си бе сложил слънчевите очила, макар че горе-долу последният час от деня отиваше към своя край. Очите му, жълти и прочие, бяха скрити зад черните стъкла.

Той погледна надолу към Ослет и каза:

— Ще махна тази грамада оттук. Трябва да напусна областта и да се измъкна от територията на местното правораздаване преди да позвъня в Щаба, за да ми помогнат да се освободя от труповете.

— Ами доставчикът на цветя в другия микробус?

— Сами да си сърбат попарата — отвърна Спайсър и подаде на Ослет един стандартен лист от хартия за пишеща машина, на която компютърът беше нарисувал карта на местността, отбелязвайки мястото, откъдето Мартин Стилуотър се бе обадил на своите родители. Върху картата бяха отбелязани само две-три шосета. Ослет сгъна листа и го пъхна във вътрешния джоб на якето си преди вятърът да го изтръгне от ръката му или снегът да го намокри.

— Само на няколко километра оттук е — рече Спайсър. — Вземете форда.

После, запалвайки двигателя, той затръшна вратата и скоро червеният микробус се скри във виелицата.

Клокър вече седеше зад волана на форда. От ауспуха му излизаха синкави облачета от изгорели газове.

Ослет бързо приближи задницата на колата, отвори, седна зад шофьора, затръшна вратата и измъкна компютърната карта от джоба си.

— Да тръгваме, че вече нямаме никакво време.

— Само от гледна точка на човешкото общество — рече Клокър и отлепи от бордюра, а после, включвайки чистачките, за да се справят с трупащия се по стъклата сняг, той добави: — От космическа гледна точка времето, може би, е единственото нещо от което има неизчерпаеми запаси.