Дийн Кунц
Мистър Убийство (59)

9.

През декември, както и през цялата следваща година, големите заглавия, тръбящи за скандални, свързани с Мрежата, държавни измени, политически заговори, убийства и световни кризи, не слизаха от първите страници на вестниците. Обаче, противно на очакванията си, Джон и Ан Голт не обръщаха голямо внимание нито на пресата, нито на телевизията. Те трябваше да изградят своя нов живот, а това не бе никак лесно.

Ан отряза дългата си руса коса и я боядиса кафява. Преди да се запознаят с останалите обитатели на околните бунгала и собствениците на ранчо в този земеделски район, Джон си пусна брада. Не се изненада много, когато забеляза, че тя е силно прошарена. Доста бели нишки се забелязваха и в косите му.

С най-обикновен шампоан-оцветител косата на Ребека от руса стана кестенява, а Сузи Лори съвсем се промени, когато я подстригаха като момче. И двете момичета растяха бързо. Времето бързо щеше да заличи евентуалната прилика между тях и когото и да било друг от миналото им.

Запомнянето и използването на нови имена се оказа много по-лесно отколкото съставянето и запомнянето на едно съвсем обикновено, но фалшиво минало. Дори измислиха игра, подобна на „Виж кой е маймуната сега!“

Нощем непрекъснато ги спохождаха кошмари. Макар че врагът, когото познаваха, бе съвсем обикновен на вид както денем, така и нощем, те въпреки това всеки път очакваха падането на нощта със страх, както суеверните хора в древността. Внезапните шумове в къщата ги караха да подскачат.

Едва когато дойде Коледа, Джон Голт се осмели да се надява, че навярно биха могли да започнат този нов живот и да намерят щастие в него. И точно тогава Сузи Лори се сети за пуканките.

— Какви пуканки? — попита я Джон.

— Нали близнакът на дядо Коледа сложи пет килограма царевични зърна в микровълновата печка — каза тя, — макар че фурната едва ли може да побере толкова много… Но да кажем, че са се събрали. Какво е станало след като са се изпекли и са се превърнали в пуканки?

Същата нощ часът за приказки се състоя за първи път и трая повече от три седмици, след което се превърна в постоянна практика.

В края на януари семейство Голт се чувстваха вече достатъчно уверени, за да се осмелят да запишат Ребека и Сузи Лори в местното училище.

През пролетта те вече имаха нови приятели, както и нови спомени за семейство Голт, които не бяха измислени.

Тъй като притежаваха седемдесет хиляди в брой, а и къщата им бе изплатена, не чувстваха остра необходимост веднага да си намерят работа. Притежаваха също и четири кашона с първите издания от най-ранните произведения на писателя Мартин Стилуотър. От корицата на списание „Тайм“ не слизаше въпросът: Къде е Мартин Стилуотър? Първите издания на романите му, струващи по няколкостотин долара всяко в магазините за колекционери, през пролетта започнаха да се продават на пет пъти по-висока цена, а в бъдеще стойността им сигурно щеше да нарасне по-бързо дори от най-надеждните акции с най-висок лихвен процент. Ако продаваха по едно-две в различни и далечни градове, щяха добре да си живеят, докато започнеха работа.

Джон се представи на новите си съседи и познати като някогашен застрахователен агент от Ню Йорк Сити. Казваше им, че е получил значително, макар и не огромно наследство. Отдавна мечтаел за живот сред природата и сега се мъчел да успее като поет.

— Ако в близките години не започна да продавам стиховете си, тогава ще се опитам да напиша роман… — обичаше да казва той. — А ако и от това нищо не излезе, чак тогава ще му мисля.

Ан си стоеше вкъщи и се занимаваше с домакинството, но вече го нямаше предишният стрес — разстроените клиенти и вечното пътуване в задръстването от коли. Тя преоткри в себе си един талант, на който не бе обръщала внимание от ученическите си години — рисуването. Ан започва да илюстрира стихотворенията на мъжа си, които той от години пишеше в една тетрадка-бележник: Приказки за Ребека и Сузи Лори.

Вече бяха живели в Уайоминг пет години, когато Злият двойник на дядо Коледа от Джон Голт, с илюстрации от Ан Голт се превърна в зашеметяващ коледен бестселър. Нито авторът нито илюстраторката позволиха да ги снимат за обложката на корицата и учтиво отклониха всички покани за рекламни авторски пътувания из страната. Отказаха също да бъдат интервюирани, като обясниха че единственото нещо, което ги интересува, е да живеят спокойно и да създадат още детски книги.

Децата бяха здрави и се източиха. Станаха високи момичета. Ребека започна да излиза с момчета, но преди това внимателно ги подбираше. Сузи Лори винаги им намираше недостатъци.

Понякога Джон и Ан си мислеха, че техният свят е твърде много плод на фантазията им и се мъчеха да бъдат в крак с най-новите събития като започваха да се оглеждат и ослушват за някакъв знак или предзнаменование, макар изобщо да не искаха да ги обсъждат помежду си. Изглежда хората не можеха да си представят живота без грубия деспотизъм на едно или друго правителство, без войни, без една или друга форма на омраза. Ето защо в крайна сметка Голтови винаги загубваха интерес към новините и се връщаха в света, който бяха измислили за себе си.

Един ден по пощата за тях пристигна роман с меки корици. Върху големия кафяв плик нямаше обратен адрес, а в книгата не бе оставена никаква бележка. Романът беше научно фантастичен и действието се развиваше в далечното бъдеще, когато човечеството бе овладяло всички звезди, но не и всичките си проблеми. Заглавието беше Бунтът на човекоробота. Джон и Ан Голт го прочетоха. Решиха, че е много добре измислен и съжалиха, че никога няма да имат възможност да изразят почитанията си на автора.