Дийн Кунц
Мистър Убийство (51)

1.

Той стои в кухнята на родителите си и гледа падащия сняг през прозореца над умивалника, разтреперан от глад и ръфащ настървено къс пушено месо.

Този е великият миг, разграничаващ истинските герои от самозваните — когато всичко е в най-черни краски и трагедиите идват една след друга и когато надеждата е храна само за идиотите и глупците… Нима Харисън Форд, Кевин Костнър, Том Круз, Уесли Снайпс или Кърт Ръсел се предават? Не, никога! Немислимо е! Та те са герои! Те упорстват… Устояват… И не само се справят с бедите и неволите, но също израстват над тях! Съпреживявайки най-тежките моменти в живота на тези велики мъже, той знае как да се справи с покрусата и душевната депресия, огромно количество физически наранявания и дори заплахата от чуждопланетно потисничество тук, на земята.

Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!

Не бива да мисли много за трагичната смърт на родителите си. Без друго създанията, които бе ликвидирал, естествено не бяха майка му и баща му. Те бяха просто мимикрии — също като онзи, който бе откраднал неговия собствен живот. Навярно никога няма да разбере кога са били убити истинските му родители и подменени с тези същества. Но във всички случаи не може точно сега да скърби за тях.

Ако мисли прекалено много за родителите си — и изобщо за каквото и да било — ще бъде не само прахосване на ценно време, но и антигероично. Героите не мислят. Героите действат.

Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!

Убиецът привършва с яденето и отива в гаража през пералното помещение, което е до кухнята. Запалва флуоресцентното осветление, когато прекрачва прага, и открива две коли на свое разположение — един стар син додж и един сравнително нов джип. Решава да използва джипа заради това, че и четирите му колела са движещи.

Ключовете му са закачени на стената в пералното помещение. В един шкаф намира и голяма кутия с прах за пране. Прочита последната химична съставка върху кутията и изглежда доволен от откритието си.

Връща се в кухнята.

Долният ред от шкафчета завършва с полица, на която има бутилки вино. След като намира тирбушон в едно от чекмеджетата, той отваря четири бутилки и излива виното в умивалника.

В някакво друго чекмедже между кухненските прибори открива пластмасова фуния. Трето чекмедже е пълно догоре с чисти, бели кърпи за съдове, а в четвърто пък намира една ножица и цяла колекция кибрити.

Убиецът отнася празните бутилки и другите неща в пералното помещение и ги поставя върху облицованата с плочки повърхност до дълбокия умивалник.

Връща се в гаража и взима един червен двадесетлитров бидон за бензин от полицата в ляво от скамейката за пране. Когато го отваря, от него се разнася миризма на високооктаново гориво. От пролетта до есента татко навярно е държал бензин в този бидон, за да зарежда моторната косачка, но сега той е празен.

Като рови из шкафчетата около скамейката, в една кутия за резервни части той намира парче гумен маркуч, свит на руло, който е за филтрите на питейната вода в кухнята. С него засмуква бензин от доджа и го оставя да тече в двадесетлитровия бидон.

До умивалника в пералното помещение той сипва във всяка от четирите празни бутилки по малко прах за пране с помощта на пластмасова фуния. После нарязва кърпите на ивици.

Макар че има два револвера с общо двадесет пълнителя, убиецът иска да прибави и бензинови бомби към своя арсенал, защото преживяното през последните двадесет и четири часа му показа, че не трябва в никакъв случай да подценява противника си.

Все още има надежда да спаси Пейджи, Шарлът и малката Емили. Той все още желае да се събере с тях и съвместният им живот да започне отново.

Трябва обаче да бъде реалист и да приеме възможността жена му и децата му да не са вече такива, каквито са били преди. Вероятно те просто са били заробени психически. От друга страна те също бяха може би заразени с паразити от някакъв друг свят, а мозъците им бяха кухи и пълни с някакви гърчещи се гадости. Или може би изобщо не бяха истинските Пейджи, Шарлът и Емили, а само техни копия точно, както фалшивият баща беше копие на самия него, дошъл навярно с някоя семенна шушулка от далечните звезди.

Разнообразието на чуждопланетните зарази е безгранично и непознато, но едно оръжие е спасявало света много по-често, отколкото което и да било друго: огънят! Когато беше член на Антарктическата научноизследователска станция, Кърт Ръсел бе нападнат от извънземно същество, непрекъснато изменящо формите си. То бе много коварно и навярно най-страшното и могъщо чуждопланетно изчадие, опитало се да превърне земята в колония. Тогава огънят се оказа най-ефективното оръжие срещу могъщия враг.

Чуди се дали четири запалителни бомби са достатъчни. Така или иначе, едва ли ще има време да използва повече. Ако нещо изскочи от фалшивия баща, Пейджи и момичетата, и ако то е също толкова враждебно и опасно, колкото онова, което излизаше от хората в научно изследователската станция на Кърт Ръсел, той без съмнение ще бъде погълнат преди да може да използва повече от четири бензинови бомби като се им предвид, че за всяка ще му трябва време, за да я запали. Де да имаше огнехвъргачка!