Дийн Кунц
Мистър Убийство (43)

5.

Управителката на банковия клон, мисис Такуда, дойде при Марти, докато той чакаше до гишето, а залялата го черна вълна тъкмо се оттегляше. Ако можеше да се види в някое огледало, той сигурно щеше да зърне лице с плътно стиснати устни, смъртно бледо и с животински, неистов страх в очите. Обаче, дори да бе забелязала нещо странно във вида на Мартин Стилуотър, мисис Такуда бе твърде учтива, за да го спомене. Преди всичко тя бе разтревожена от това да не би мистър Стилуотър да изтегля по-голямата част от спестяванията си, защото е недоволен от банката.

Марти се изненада, когато успя да докара убедителна усмивка на лицето си и да призове всичкия си чар, за да я увери, че е доволен от банката, с което да я успокои. В стомаха му пъплеше мраз и той вътрешно трепереше, но нищо от това не се почувства в гласа му.

Щом мисис Такуда се отправи към хранилището, за да помогне на Илейн Хигинс, Марти погледна към Пейджи, към децата, към източния вход, към часовника си — „Таймекс“. Гледката на червената стрелка, заличаваща секундите от циферблата, го накара да се изпоти и челото му овлажня. Другият идваше. След колко време? Десет минути, две минути, пет секунди?

Последва нова вълна.

* * *

Пресича широк булевард. Утринните лъчи отскачат от броните на минаващите коли, превръщайки се в ярки, слънчеви зайчета. По радиото Фил Колинс пее за изневярата.

Съчувствайки на Колинс, той отново си представя магнитното привличане. Цък! Връзката е осъществена. Усеща непреодолимо притегляне на изток и юг и затова продължава надясно.

Прекъсва връзката секунди след като я е осъществил, надявайки се още веднъж да спипа фалшивия баща, без да се разкрива. Но дори за този толкова кракът миг врагът усеща присъствието му.

* * *

Макар втората вълна да трае по-кратко време отколкото първата, тя е също толкова силна. Марти я усети така, сякаш някой го удари с чук в гърдите.

Заедно с мисис Хигинс касиерката се върна на гишето, носейки пари в брой, спастрени в пачки от по сто и от по двадесет доларови банкноти. Пачките образуваха две купчини, всяка висока горе-долу десет сантиметра.

Касиерката се залови да брои седемдесетте хиляди долара.

— Няма нужда — рече Марти. — Просто ги сложете в два големи книжни плика.

Изненадана, мисис Хигинс възкликна:

— О, но мистър Стилуотър, вие подписахте разходния касов ордер, ние сме задължени да ги преброим пред вас.

— Не, сигурен съм, че вече сте ги преброили правилно.

— Но банковите процедури…

— Вярвам ви, мисис Хигинс.

— Е, благодаря ви, но аз наистина мисля, че…

— Моля ви!