Дийн Кунц
Мистър Убийство (20)

4.

Изведнъж усеща страхотен глад. Не е лягал от петък вечерта, прекосил е напряко цяла Америка при доста лоши метеорологични условия, прекарал е деветдесет вълнуващи и изтощителни минути в къщата Стилуотър, опознавайки собствената си съдба. Запасите му от енергия са изчерпани. Коленете му треперят и едва се държи на краката си.

В кухнята той се нахвърля върху хладилника, отрупвайки с храна дъбовата маса в трапезарията. Изяжда няколко резена швейцарско сирене, половин самун хляб, няколко зеленчукови консерви, почти половин килограм бекон, като смесва всичко наведнъж направо в стомаха си, без да си дава труд да приготвя сандвичи — хапка от тук, хапка от там… дъвче бекона суров, защото не иска да губи време в готвене. Яде бързо и с фанатична всеотдайност към пира, забравил трапезните маниери, промивайки трескаво всичко с дълги глътки студена бира, която се разлива и пени по брадичката му. Гладът му е свиреп. Трябва да направи толкова много неща, преди да се върнат жена му и децата, а и той не е сигурен кога точно да ги очаква. Месото е тлъсто и засищащо. Затова от време на време убиецът пъха пръсти в един голям буркан с майонеза, загребва щедри порции от нея и я облизва, смучейки пръстите си, за да смаже малко трудните за преглъщане залъци, въпреки втората бутилка „Корона“. Той приключва яденето си с две дебели парчета шоколадова торта. Тях също промива с бира, след което разчиства масата, забърсва навсякъде с книжни салфетки и си измива ръцете над умивалника.

Отново усеща прилив на енергия.

В ръка със снимката в сребърна рамка, убиецът се качва отново на втория етаж, взимайки стъпалата по две наведнъж. Той влиза в голямата спалня и запалва двете нощни лампи.

Миг-два се взира в двойното легло, възбуден от перспективата да прави секс с Пейджи. Да се люби с нея. Когато мъжът го прави с някоя жена, която обича, този акт се нарича „да правиш любов“.

А той наистина я обича.

Трябва да я обича.

В края на краищата тя му е жена.

Убиецът знае, че лицето й е хубаво, отлично, с плътни устни, нежни скули и весели очи, но от фотографията не се вижда какво е тялото й. Той си представя, че гърдите й са заоблени, коремът й е плосък, краката дълги и добре оформени. Нетърпението му да легне с нея, да проникне дълбоко в нея, е голямо.

Убиецът отваря чекмеджетата на нощното шкафче и там намира бельото й. Той милва един от корсажите й, поглажда гладките чашки на сутиена й и една украсена с дантели камизола. Изважда чифт копринени бикини от най-долното чекмедже и заравя лицето си в тях, вдъхвайки дълбоко уханието им и повтаряйки шепнешком името на Пейджи.

Да прави любов щеше да бъде далеч по-различно от изморителните сексуални изпълнения, които бе имал с разни уличници, забърсвани в баровете, защото тези изживявания неизменно го оставяха с чувството за празнота, отчуждение и болка, тъй като отчаяната му нужда за истинска близост не можеше да бъде задоволена. Отчаянието води след себе си гняв, гневът се превръща в омраза, омразата ражда насилие… а насилието понякога успокоява, тази схема обаче е неприложима за Пейджи, с която ще прави любов. Той й принадлежи, както на никоя друга жена. С нея щеше докрай да бъде задоволено не само желанието му, но и неговата нужда. Заедно те щяха да постигнат единение, каквото човек не можеше да си представи. Съвършено единство и блаженство, духовно и физическо консумиране — всичко, което бе виждал в безброй много филми: тела, облени в златиста светлина, екстаз, неизмеримо силно усещане за удоволствие, възможно само, когато има любов. След това нямаше да се налага да я убива, защото те щяха да бъдат едно цяло — две сърца, туптящи в пълна хармония, без да е нужно убийство, преливащи един в друг и всички нужди възхитително задоволени!

Перспективата за романтична връзка го оставя без дъх.

— Ще те направя щастлива, Пейджи — обещава той на снимката.

Осъзнавайки, че не се е къпал от събота и с намерение да бъде чист за нея, той поставя обратно копринените бикини в купа, от който ги е измъкнал, затваря чекмеджето на шкафа и отива под душа в банята.

Убиецът смъква дрехите, които е взел от шкафа в караваната на беловласия пенсионер Джек в Оклахома, в събота… едва преди едно денонощие. След като свива на топка всички дрехи, той ги напъхва в едно метално кошче за отпадъци.

Банята е достатъчно широка, а водата под душа е прелестно гореща. Той щедро се покрива с пяна от сапун и скоро облаците пара се изпълват с тежкия, упойващ аромат на цветя.

След като се избърсва с една пухкава, жълта хавлиена кърпа, убиецът рови из шкафчетата в банята, докато най-накрая намира тоалетните си принадлежности. Той се напръсква с дезодорант, а след това сресва влажната си коса назад и я оставя да изсъхне така. Избръсва се с електрическата самобръсначка, плясва по бузите си малко одеколон с мирис на липа и измива зъбите си.

Чувства се като нов човек.

В своята половина от огромния килер за дрехи той си избира чифт памучни слипове, дънки, памучна бархетна риза на сини и черни карета, къси чорапи и чифт маратонки „Найк“. Всичко му е съвсем по мярка.

Колко е хубаво да си у дома!