Дийн Кунц
Мистър Убийство (2)

2.

Нощта е тиха и спокойна.

Ниските, разпокъсани облаци сребреят от отразилата се в тях лунна светлина и известно време сянката на самолета се стрелка нагоре и надолу в това море от пара и мъгла.

Самолетът от Бостън, в който пътува убиецът, пристига навреме в Канзас Сити, Мисури. Убиецът отива право в залата за багаж. Многобройните пътници по случай Деня на благодарността ще започнат да се завръщат по домовете си едва утре, така че летището е безлюдно.

Двата му куфара (единият съдържа неговия пистолет: П7 „Хеклер и Кох“, с подвижен заглушители и двуреден пълнител, зареден с девет милиметрови патрони) излизат първи върху лентата за багажа.

В бюрото за наемане на коли той разбира, че резервацията му не е записана погрешно, нито е объркана, както често се случва, и ще получи голям седан „Форд“, както е поръчал, а не някакво там мини-комби.

Служителят в бюрото приема кредитната му карта, която е на името на Джон Ларингтън. Проверяващата машина „Американ Експрес“ също я приема без никакви проблеми, макар че името му не е Джон Ларингтън.

Когато получава колата, оказва се, че тя работи изправно и мирише на чисто. Радиаторът наистина работи.

Всичко върви сякаш по вода.

На няколко километра от летището той се регистрира в приятен, макар и доста обикновен на вид, четириетажен хотел. Червенокосата администраторка там му казва, че в цената на стаята е включена и закуска (банички, сок и кафе), която сутрин веднага бива сервирана при поискване. Кредитната му карта „Виза“ на името на Томас Е. Юкович е приета, макар че той не се казва Томас Е. Юкович.

В стаята му подът е покрит с оранжев, прогорен от цигари мокет, а стените — със сини тапети на райета. Дюшекът обаче не е изтърбушен, а хавлиените кърпи са нови и пухкави.

Куфарът му, съдържащ пистолета с амунициите, остава заключен в багажника на колата, където не представлява изкушение за любопитно надничащи камериерки.

Той седи известно време до прозореца и гледа Канзас Сити, озарен от звездна светлина, после слиза в ресторанта, за да вечеря. Висок е метър и осемдесет и три сантиметра и тежи около деветдесет килограма, но се храни с охотния апетит на доста по-едър мъж: една зеленчукова супа и препечен хляб с чесън, два сандвича със сирене с пържени картофи, един резен ябълков пай със сладолед „Ванилия“ и пет-шест чаши кафе.

Винаги има голям апетит, който често е вълчи, а понякога изглежда неутолим.

Докато се храни сервитьорката спира два пъти при него, за да го попита дали храната е добре приготвена и дали не иска нещо друго. Това не е само от любезност — тя просто флиртува с него.

Въпреки, че е сравнително привлекателен, не може да се каже, че е кинозвезда. И все пак жените флиртуват с него по-често, отколкото с други мъже, които са по-красиви и по-добре облечени от него. Облеклото му е незабележително и с нищо не може да се запомни: спортни обувки с дебела подметка; широки, кафяво-зелени панталони; тъмнозелен пуловер по врата, никакви пръстени и един евтин ръчен часовник. Целта е да не се откроява. Сервитьорката няма причина да го мисли за състоятелен мъж. Обаче ето, че пак идва, като се усмихва кокетно.

Веднъж в един бар в Маями забърса една блондинка (очите й бяха с цвят на уиски), която му каза, че той имал нещо интригуващо в себе си. Особена притегателна сила се криела в самия факт, че не приказвал много и че лицето му било като камък. „Ти си пример за истински силен и мълчалив мъж“, закачливо му бе казала блондинката, добавяйки: „Дявол да го вземе, ако играеше в един филм с Клинт Истууд и Силвестър Сталоун, изобщо нямаше да има никакъв диалог!“

По-късно я преби до смърт.

Не че беше ядосан на нещо, което тя бе казала или направила. Всъщност сексът с нея беше доста добър и насищащ.

Но той бе дошъл във Флорида, за да пръсне черепа на един човек, който се казваше Паркър Абътсън. Безпокоеше се, че жената след време ще може някак да го свърже с убийството. Не му се искаше да я остави, та да даде подробно описание за него в полицията.

След като я очисти, той отиде на кино — гледа последния филм на Спилбърг и един филм със Стив Мартин.

Обича киното. Освен работата, филмите са единственото друго нещо в живота му. Понякога му се струва, че неговият истински живот е верига от кина в различни градове, всичките разположени в търговската част, и въпреки различията, толкова много подобни едно на друго, че биха могли да бъдат просто един и същ, тъмен салон.

Сега той се преструва, че не забелязва интереса на сервитьорката към него. Тя е хубава, но няма да посмее да я убие, щом работи в ресторанта на самия мотел, в който е отседнал. Трябва да си намери жена от друго място, с което да няма връзка.

Оставеният от него бакшиш е точно петнадесет процента от сметката. Излишната щедрост или пък свидливост винаги и със сигурност се запомнят.

Сетне той се връща за малко в стаята, за да си вземе коженото яке с вълнена подплата, подходящо за мразовитата ноемврийска нощ, отива до наетия форд, сяда в него и започва да обикаля из търговската част на града, търсейки заведение, където да намери жената, която му трябва.