Дийн Кунц
Мистър Убийство (18)

2.

Той разглежда своя дом. Нетърпелив е да научи нещо за своето ново семейство.

Тъй като най-много го интригува мисълта, че е баща, убиецът започва със спалнята на момичетата. Миг-два стои до вратата, изучавайки с поглед двете съвършено различни половини на стаята.

Чуди се коя ли е буйната му дъщеря, украсила своята част от стаята с плакати, показващи ярки, цветни балони, литнали в небето, балерина в подскок… дъщерята, която държи хамстер и други животни в телени клетки и стъклени терариуми… Той все още е със снимката на жена си и двете си дъщери в ръка, но усмихнатите им лица не му показват нищо от характерите им.

Втората дъщеря е явно по-разсъдлива и обича по-спокойни сюжети — пейзажи. Леглото й е опънато като по конец, възглавниците са бухнати точно колкото трябва. Книгите й са подредени, а бюрото й в нейния ъгъл е съвсем чисто.

Когато бавно плъзва вратата на шкафа с огледалото, той забелязва същите разлики в окачените там дрехи: тези вляво са подредени по цвят и вид, а сред тези вдясно няма почти никакъв порядък — нахвърляни са върху закачалките и наблъскани едни върху други така, че задължително да се намачкат.

Тъй като по-малките дънки и рокли са в лявата половина, убиецът е уверен, че по-кроткото и спретнато момиче е и по-малкото. Той приближава снимката към очите си и се взира в нея — в малката фея. Толкова е сладка. Все още не знае дали тя е Шарлът или Емили.

Отива до бюрото на по-голямата дъщеря в нейната половина от стаята и втренчено гледа пълния безпорядък, който цари там: списания, учебници, една жълта панделка, ученическа барета, няколко дъвки „Блек Джек“, цветни моливи, един чифт усукани, розови, три-четвърти чорапи, празна кутия от кока-кола, монети и една компютърна игра.

Убиецът отваря един от учебниците… после друг… И двата имат етикет отпред с едно и също име, написано с молив: Шарлът Стилуотър.

По-голямото и по-непослушно момиче е Шарлът. По-малката и по-спретнатата е Емили.

Той отново се заглежда в лицата им на снимката.

Шарлът е красива, усмивката й е очарователна. Но ако ще има проблеми с децата си, то те ще бъдат именно с нея.

Той няма да търпи безпорядък в къщата си. Всичко трябва да е съвършено: ред, чистота, доволство.

В самотни, хотелски стаи, в непознати градове, буден в тъмнината на нощта, той бе усещал болезнено нуждата, без да разбира какво би удовлетворило неговия копнеж. Сега вече знае, че да бъде Марти Стилуотър (баща на тези деца и съпруг на тази жена), беше съдбата, която щеше да запълни неговата ужасна празнота и най-сетне щеше да му донесе успокоение. Убиецът усеща в себе си чувство на признателност към силата, довела го тук. Той е решен да изпълни задълженията си към своята съпруга, децата си и обществото. Иска да има идеално семейство — като тези, които е виждал в някои любими филми… иска да е добър като Джими Стюарт в „Животът е прекрасен“, мъдър като Грегъри Пек в „Да убиеш присмехулник“… уважаван като единия и другия. Той ще направи всичко необходимо, за да осигури дом, в който цари любов, хармония и ред.

Убиецът е гледал „Дяволско семе“ и знае, че някои деца могат да разрушат един дом и да унищожат всяка надежда за хармония, защото те кипят от енергия и желание да вършат зло. Разпуснатостта на Шарлът и странната й менажерия показват, че тя е непокорна и евентуално способна да извърши насилие.

Когато в някой филм покажат змия, то тя винаги е символ на злото, опасна за невинните. Следователно змията в терариума е доказателство за покварата в момичето и нуждата то да бъде направлявано. Освен това тя държи и други влечуги, двойка гризачи и един отвратителен черен бръмбар в буркан — филмите са го научили, че всичко това е свързано със силите на мрака.

Той отново се вглежда във фотографията, наслаждавайки се на невинния вид на Шарлът.

Обаче да не забравя момичето в „Дяволско семе“. То приличаше на ангел, но бе зло до мозъка на костите си.

Можеше да се окаже, че да бъде Марти Стилуотър, не е чак толкова лесно, както отначало си бе мислил. Само Шарлът му стигаше!

За щастие убиецът е гледал филма „Опри се на мен“, в който Морган Фрийман е директор в една гимназия, където цари пълна анархия; гледал е и „Директорът“ с Джим Белуши, тоест той знае, че дори самите лоши деца искат дисциплина. Те откликват както трябва, щом възрастните имат достатъчно смелост и твърдо настояват да се спазват правилата за прилично поведение.

Ако Шарлът е непослушна, своенравна и се инати, той ще я наказва, докато тя се научи да се държи като едно добро, малко момиче. Няма да допусне пропуски с нея. Отначало Шарлът ще го мрази, загдето ще накърни правата й, заради това, че ще я заключва в стаята й и че ще я бие, ако се наложи, но след време тя ще разбере, че той прави всичко това само за нейно добро, постепенно ще разбере колко е мъдър и най-накрая ще го обикне.

Всъщност убиецът почти си представя мига, когато след толкова много борба, нейното добро име ще бъде възстановено. Шарлът щеше да разбере, че не е била права, че той е бил добър баща и всичко щеше да доведе до един щастлив и трогателен край — двамата ще плачат, тя ще се хвърли в прегръдките му, разкаяна и засрамена, а той ще я прегърне силно и ще й каже: „всичко е наред, всичко е наред, не плачи“. После тя ще извика: „О, татко!“ с разтреперан глас, ще се притисне в него и от този миг нататък всичко между тях ще бъде идеално.

Ах как копнее за тази сладка победа! Той дори чува вдъхновената и прочувствена музика като фон на тази сцена.

Убиецът се обръща, напуска владенията на Шарлът и застава до спретнатото легло на по-малката си дъщеря.

Емили, малката фея. Тя никога няма да го разочарова… тя е добрата дъщеря.

Ще я взима на коленете си и ще й чете приказки. Ще я води в зоопарка, а малката й ръчичка ще се губи в неговата едра длан. Ще я води на кино и ще й купува пуканки, ще седят един до друг в тъмното и ще се смеят на последния анимационен филм на Уолт Дисни.

Големите й, тъмни очи ще го гледат с обожание.

Сладката Емили… скъпата Емили!

Почти богобоязливо той дърпа плюшената покривка на леглото — одеялото, горния чаршаф… Взира се в долния чаршаф, върху който тя е спала снощи… гледа възглавниците, на които е била деликатната й главица.

Сърцето му се изпълва с обич и нежност.

Убиецът слага едната си ръка върху чаршафа, плъзга я нагоре, после надолу, нагоре… надолу… усеща тъканта, върху която едва вчера е лежало младото й тяло.

Всяка нощ той ще я завива, ще притиска към бузата си мъничките й устнички — прекрасни, нежни целувки! Ще усеща дъха на мента в устата й от пастата за зъби.

Убиецът се навежда и вдъхва миризмата от чаршафа.

— Емили — прошепва тихо той.

О, как желае само да бъде неин баща, да се вглежда в тези тъмни и все пак ясни очи… тези огромни, обожаващи го очи.

Убиецът въздъхва, връща се във владенията на Шарлът и оставя върху леглото й обрамчената със сребро фотография на своето семейство. После започва да наблюдава създанията затворени в клетките върху полиците, предназначени за книги.

Някои от дивите зверчета го гледат.

Започва с хамстера. Когато отваря клетката му, плахото животинче се свива в най-отдалечения ъгъл, вцепенено от страх, предусещащо намерението на убиеца. Той го сграбчва и го измъква от клетката. Макар хамстерът да се мята и да се опитва да избяга, убиецът здраво държи тялото му в дясната си ръка, а главата в лявата — завърта рязко и прекършва вратлето му. Тих, хрущящ звук. Писъкът на животинчето е пронизителен, но кратък.

Той захвърля мъртвия хамстер върху пъстроцветната покривка на леглото.

Това е началото на дисциплинирането на Шарлът.

Тя ще го мрази заради това, ала само за кратко време.

Постепенно ще разбере, че тези животни са неподходящи за едно малко момиче… символи на злото: влечуги, гризачи, бръмбари… същества, подобни на онези, които вещиците използват, за да общуват със Сатаната.

Убиецът е научил всичко за съществата, които вещиците използват, от филмите на ужаса. Ако в къщата има котка, той щеше и нея да убие без колебание, защото понякога те са невинни и сладки… просто котки и нищо повече… обаче в други случаи са направо адови изчадия! Пусне ли такива създания в дома си, човек рискува да пусне и самия дявол…

Един ден Шарлът ще разбере и ще му бъде благодарна.

Най-накрая ще го обикне.

Всички ще го обикнат.

Той ще бъде добър съпруг и баща.

Много по-малка от хамстера, мишката трепери, уплашена в ръката му, а опашницата й виси между свитите му пръсти. Главичката й съвсем леко се показва над юмрука му. Мишлето изпразва пикочния си мехур. Убиецът прави гримаса, когато усеща топлата течност върху дланта си, и погнусен, стисва крехкото телце с всичка сила, изцеждайки и последната капчица живот от мръсното зверче.

Той хвърля и него на леглото, до мъртвия хамстер.

Безвредната градинска змия в стъкления терариум изобщо не се опитва да му се изплъзне. Убиецът я хваща за опашката и замахва с нея, сякаш е камшик… замахва отново, а след това с все сила я удря в стената… отново и отново. Когато я провесва, взирайки се в нея, змията е вече напълно безжизнена и той вижда, че черепът й е напълно разбит.

Убиецът навива змията и я слага до хамстера и мишката.

Бръмбарът и костенурката изхрущяват зловещо под тока на обувката му, когато той ги стъпква. Слузестите остатъци от двете животинки поставя на леглото до останалите.

Само гущерът успява да избяга. Когато той отваря капака на терариума и посяга към него, хамелеонът се стрелва по ръката му, бърз като стрела, и скача от рамото му. Убиецът мигновено се обръща и го търси с поглед. Съзира го върху тоалетната масичка, където гущерчето се спуска между четката за коса и гребена, а от там скача върху кутията с бижута. То замръзва на капака й и започва да променя цвета си, за да се слее с околната среда. Обаче, когато убиецът посяга да го сграбчи, хамелеонът скача от шкафа на пода, прекосява стаята, пъхва се под леглото на Емили и се скрива от погледа му.

Той решава да го остави.

Може да е за хубаво. Когато Пейджи и момичетата се приберат, четиримата ще започнат да го търсят. Като го намерят, той ще го убие пред Шарлът или може би ще накара самата нея да го направи. Това ще бъде добър урок, след който тя няма повече да донася неподходящи животни в къщата Стилуотър.