Дийн Кунц
Мистър Убийство (15)

15.

Късно вечерта в неделя у дома, след като излапаха две големи купи с пуканки и изгледаха два филма по видеото, момичетата си легнаха, а Пейджи ги зави, целуна ги за лека нощ и се оттегли при вратата, за да гледа как Марти се настанява, подготвяйки се за онзи миг от деня, който той обожаваше — времето за приказките.

Марти продължи да чете поемата за злия двойник на дядо Коледа и момичетата веднага бяха запленени от разказа.

Бягат елените в нощта,

вижте в очите им страха.

Те умни, те мили са

и устремено летят в снега.

Но сякаш викат с тревога:

Туй не е дядо Коледа, за бога!

Това злодей е страшен

и ужасно подъл!

 

Летят елените в късната доба,

носят се вихрено те във нощта,

товара си да хвърлят в пропастта.

Но ето го с камшик в ръката,

подлецът посяга към ръчна граната.

И копие има, и кожена палка…

Мили деца, туй не е залъгалка!

 

Автоматът му „Узи“ съвсем не е играчка!

Има дори страшна лъчехвъргачка!

— Лъчехвъргачка ли? Лъчево оръжие?! — възкликна Шарлът. — Тогава той е извънземен!

— Не ставай глупава! — смъмри я Емили. — Нали е близнак на дядо Коледа? Ако е извънземен, значи и дядо Коледа е извънземен. А ние знаем, че не е.

Със самодоволна снизходителност на девет годишно момиче, което отдавна е разбрало, че дядо Коледа не съществува, Шарлът каза на сестра си:

— Ем, има да научиш още много неща. Татко, какво може лъчевото оръжие? Може ли да направи хората на пихтия?

— Превръща ги в камък — рече Емили и измъкна ръката си изпод завивката, хванала излъскания камък, на който беше нарисувала очи. — Това е станало и с Пийпърс.

Спират се над къщата,

а покривът блести.

Тоз, който се прокрадва,

познахте го, нали?

Дядо Коледа слиза с камшик от шейната,

елените грубо хваща за рогата.

И ето навежда се над милите душички

и шепне им високо в малките ушички:

Внимавайте в картинката, момчета!

За полюса изобщо не мислете:

съветвам ви да чакате тук кротки и добри,

че само да побегнете, аз вашите следи

набързо ще открия и сред северната шир

без никой да щадя, ще почна славен пир:

пастет еленски или пък пирожка с еленово месо,

еленова салата, топла супа и пушено еленово руло.

— Мразя този тип! — обяви възбудено Шарлът и издърпа завивката чак до носа си, както предната вечер. Обаче не беше истински уплашена. Доставяше й удоволствие да показва, че уж се бои.

— Този човек… той се е родил лош — реши Емили. — Изобщо не може да е такъв, само защото майка му и татко му не са били мили с него, както е трябвало.

Пейджи се възхищаваше от способността на Марти да налучка верния тон, с който да плени изцяло децата. Ако той предварително й бе дал поемата, за да я прегледа, тя щеше да му каже, че е прекалено силна и страшна за малки момичета.

Това е то! Кой казва, че психологът има по-верен инстинкт, отколкото разказвачът?!

Злодеят е доволен, смехът му ехти,

от него се тресат и стъкла и врати.

Той киска се за туй,

гдето смята да стори

на милите, спящи във къщата хора.

О, колко противно и грозно се смее!

В сърцето му скверно желание тлее!

Но къщата коя е? Къщата коя е?

На Марти Стилуотър и семейството му

тя е!

— Нашата къща! — изписка Шарлът.

— Знаех си! — рече Емили.

— Не си! — възрази Шарлът.

— Брей, знаех!

— Не си пък!

— Знаех! Затова спя с Пийпърс — да ме пази, докато мине Коледа.

Те започнаха да молят баща си да им прочете всичко отначало — стиховете от вчера и от днес. Марти се подчини и се приготви да чете, а Пейджи се измъкна тихо навън и слезе долу, за да прибере останалите пуканки и да подреди кухнята.

Колкото до децата, денят беше превъзходен за тях. За нея също бе добър. Марти не бе имал повторен инцидент, което й даде възможност да се убеди, че мозъчното затъмнение бе изключение — обезпокояващо, необяснимо, но все пак не беше показател за някакво сериозно нарушение или болест.

Как иначе един човек би могъл да се справи с две толкова енергични деца, да ги забавлява, но да не им позволи да се разлудуват прекалено в разстояние на цял един напрегнат ден, ако не беше в изключително добро здравословно състояние. Пейджи беше другата половина от приказната родителска машина, наречена Стилуотър, обаче се чувстваше напълно изтощена.

Странно, но след като прибра пуканките, тя осъзна, не проверява дали вратите и прозорците са добре затворени.

Снощи Марти не можа да обясни собствената си изострена нужда от сигурност. Тревогата му все пак го тормозеше само вътрешно.

Пейджи смяташе, че неговият случай бе най-обикновено прехвърляне на психологическо напрежение, потърсило изява във физическа активност. Той не желаеше да мисли за възможността да има мозъчен тумор или мозъчен кръвоизлив, защото такива неща бяха изцяло извън неговия контрол. Ето защо Марти бе потърсил врага някъде навън, тъй като по този начин можеше да предприеме някакви конкретни стъпки.

От друга страна той навярно откликваше по инстинкт на някаква реална опасност, която бе възприел само подсъзнателно. Като човек, който се ръководеше до известна степен от теорията на Юнг в своите лични и професионални възгледи, Пейджи приемаше нормално такива понятия като колективен, подсъзнателен синхрон и интуиция.

Застанала до големия портал на просторната всекидневна, загледана в тъмния двор зад патиото, Пейджи се питаше каква ли заплаха бе усетил Марти в един свят, който цял живот бе натежавал от нови и нови опасности.