Дийн Кунц
Мистър Убийство (11)

11.

В дванадесет и половина през нощта, на път за спалнята, Мартин Стилуотър спря пред стаята на момичетата, отвори тихичко вратата и безмълвно прекрачи прага. На бледожълтата светлина, струяща от лампиона „Мики Маус“, той видя, че и двете му дъщери сладко спят.

От време на време обичаше да ги гледа, докато спят просто, за да се убеди, че съществуват. Той бе заобиколен от такова щастие, успех и любов, та му се струваше, че някоя от тези благословии може да е преходна или дори несъществуваща. Боеше се, че съдбата ще се намеси, за да уравновеси везните.

За древните гърци Съдбата е била въплътена в три сестри: Клото тъчала нишката на живота, Лахезия измервала дължината й, а Атропос — най-малката от трите, била най-могъщата, защото тя можела да скъса нишката, когато й хрумне.

Понякога на Марти му се струваше, че този е единственият логичен начин, по който може да гледа на живота. Той си представяше лицата на трите жени в бели одежди много по-ясно, отколкото лицата на съседите си в Мишън Виехо. Клото имаше миловидно лице и весели очи като на актрисата Анджела Лансбърк, а Лахезия беше симпатична и мила като Голди Хон, но с ореол на светица. Абсурдно беше, но точно така ги виждаше. Атропос беше мръсница — красива, но студена: тънки устни, антрацитно черни очи.

Номерът беше човек да бъде в добри отношения с първите две сестри, без да привлича вниманието на третата.

Преди пет години, под формата на заболяване на кръвта, Атропос беше слязла от небесните си владения, за да поопъне нишката на живота на Шарлът, но слава богу не бе успяла така да я опъне, че да я скъса. Обаче тази богиня имаше много имена: рак, мозъчен кръвоизлив, коронарна тромбоза, пожар, земетресение, отрова, убийство и още много други. Сега навярно тя отново се бе върнала да ги навести под един от многобройните си псевдоними като този път, вместо Шарлът, беше взела Марти на мушка.

Много често яркото въображение на един писател беше истинско проклятие.

От тъмната половина на стаята, където бе леглото на Шарлът, внезапно се разнесе глухо бръмчене и потракване, което стресна Марти. Беше тихо и заплашително като предупредително тракане на гърмяща змия. В следния миг обаче той разбра какъв беше този шум: в единия ъгъл на голямата клетка, където живееше хамстерът, имаше колело за физически тренировки и неспокойният гризач се бе вмъкнал в колелото, свирепо тичайки на едно място.

— Заспивай, Уейн — тихо рече Марти.

Той погледна дъщерите си още веднъж, после излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.