Керъл Хигинс Кларк
Картината (60)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Когато Марвин Уинкъл пристигна в Денвър в пет следобед, беше изненадан да разбере, че видимостта в Аспен рязко е спаднала и няма да има повече полети за там тази вечер. Летището беше затворено до сутринта или докато условията се оправеха.

Утре не ставаше. Представи си, че онзи гръцки вестоносец беше решил да измине разстоянието до там, където трябвало да извика „Победа, победа!“, за няколко дена? Можеше да поживее по-дълго, но затова пък сега нямаше да има маратони по целия свят.

— Трябва да стигна до Аспен тази вечер — каза той на билетния агент.

Тя посочи с добре оформения си маникюр в кърваво червен цвят.

— Там можете да си вземете кола под наем.

Имаше голяма опашка.

Уинкъл побърза и извади кредитната си карта. „Това е втория път, когато я използвам в интервал от няколко часа, — замисли се той. — Миналия път какво получих? Ядосаните приказки на Джералдин. Да се надявам, че този път ще имам по-добър късмет.“

Пресметна набързо. Щеше да му отнеме около четири часа да стигне до Аспен с кола. Чакането на опашката му се стори безкрайно, но най-накрая се погрижиха и за него. Попълни формулярите и му казаха да седне и да изчака автобусчето за паркинга, където бяха колите. Всичко му отнемаше толкова много време!

Утешаваше се сам, докато седеше и чакаше с багажа си и с късите ски, които на студената светлина на терминала изглеждаха много зле. Жералдин му беше казала, че звездният миг на живота й ще бъде, когато представи картината на дядо си на музея. Когато тя свърши, той ще й предложи звезден миг, който надминаваше този.