Керъл Хигинс Кларк
Картината (56)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА

По същото време в ресторанта подготовката за партито беше в разгара си. Луи беше в офиса си и отговаряше на телефона, проверяваше списъка си и излизаше в салона само да се развика на който й да е от персонала, който се окажеше на разстояние, достатъчно да го чуе. Но трябваше да признае пред себе си, че мястото изглеждаше добре.

Картините от местните художници бяха изложени на триножници из цялото фоайе и салона. Масите в столовата бяха разчистени, за да освободят място за времето на огромен коктейл. Коледни украси и цветя имаше в изобилие, а салонът беше пълен със зеленина. От едната страна беше нагласен подиум с микрофон, а в центъра бяха разположени два триножника в очакване картините на Бийсли и дядото да бъдат положени в ръцете им.

Това, което накара Луи да се усмихне най-широко, бяха Кит и Реган, които се появиха на вратата и обявиха, че картината на Луи е пристигнала и трябва да бъде окачена на достойно място.

— Скъпи мои — скочи от стола си той, — хайде да отидем да я видим.

— Току-що се върнах — каза Реган, водейки ги към фоайето. — Бяхме тръгнали да покараме малко ски. Трип рече, че току-що са минали и са оставили това.

Луи Осемнайсти беше облегнат на стената до огнището, поставен в златна рамка и изглеждаше наистина царствено.

— Само погледни цветовете! — възкликна Луи.

— Нарича се отстраняване на мръсотията. Харесва ли ти?

Луи я прегърна.

— Скъпа, просто съм влюбен в нея. Къде ще я сложим?

— Какво ще кажете над огнището? — предложи Кит.

— Огнището, както винаги, е центърът на къщата — каза Реган.

— Където картината принадлежи — добави Кит.

Трип дойде със стълба и инструменти, нужни за да закачат Луи на стената. Поспориха колко високо трябва да го окачат, но накрая всичко беше готово и Трип слезе от стълбата, за да огледа ефекта.

— Бих казал, че изглежда страхотно.

Луи светна.

— Реган, ще се разплача.

— Не сега, Луи. Разрешено ти е да плачеш само ако вечерта се окаже провал.

— РЕГАН! — запротестира той.

Реган се засмя.

— Отрежи ми главата, крал Луи, ако всичко не е идеално. Не се тревожи. Сега ние с Кит ще се махнем от тук за няколко часа. После ще се върнем, ще се приготвим и ще изпием един аперитив с теб.

— Звучи чудесно, Реган. Всичко ще мине добре тази вечер, нали? — звучеше като дете, което моли за нещо.

— Разбира се, Луи — отговори Реган и когато тя и Кит излязоха, добави: — Само ми се иска наистина да бях убедена в това.

Дори след цял следобед страхотно каране, досадното й предчувствие не беше изчезнало.