Керъл Хигинс Кларк
Картината (52)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА

На масата беше оживено. Всички изглеждаха много спортно. Кендра беше облечена с ярко зелена блуза, която обаче освен че подчертаваше очите й, напомняше на Реган за зелените хавлии. В ресторанта цареше суматоха. Трип току-що беше взел поръчката им.

Лари беше успял да се намърда между Кендра и Нора и не след дълго вече беше сложил ръце върху облегалките на столовете им.

— Хей, Лари, — каза Реган, — може да стане страхотна снимка: зъболекарят и звездите!

Кит щракна с пръсти.

— Като си помисля, че не си взех фотоапарата!

Лари стисна Нора за рамото.

— Би ли им казала да спрат да се заяждат с мен?

Нора отвърна съсредоточения си поглед, втренчен в красивото лице на доста приемливия Стюарт.

— А?

— Дъщеря ти и Кит се държат гадно с мен.

— А още не са ти пациенти! — засмя се Нора.

— Вярно. Но тогава какво толкова съм им направил?

Дерууд си прочисти гърлото.

— Кендра и Сам непрекъснато разправят на мен и Кит за пиесата, която поставят в Ню Йорк. Страшно е вълнуващо!

— Ти изглежда доста разбираш от театър — каза Кендра.

— Обичам Бродуей — отговори Дерууд. — Трябва да дойда в Ню Йорк за премиерата ви през Февруари.

— Можем всички да отидем! — обади се Нора ентусиазирано. — Реган ще дойде от Калифорния, Кит — от Харлфорд. Стюарт, ти можеш ли да дойдеш? — попита тя с надежда в гласа.

— Разбира се, мисис Рийли.

— Викай ми Нора.

„А защо не майко?“ помисли си Реган.

— Ще си прекараме чудесно — продължи Нора. — Може да ми донесете проби от дрешките на децата си. Бих искала да поръчам малко дрехи.

— За какво са ти? — попита Реган. — Или би трябвало да питам за кого са ти?

— Дъщерята на Лорън Дудли очаква бебе през пролетта — отговори Нора, като че ли това отговаряше на всички въпроси. — На Лорън това ще й е първото внуче. Трябва да е страшно вълнуващо!

— Обзалагам се, че е така — усмихна се Реган и хвърли един поглед на Люк, който повдигна вежди и й се ухили в отговор.

— Кажи ми, Лари — смени темата Реган, — какво стана с мадамата, с която танцуваше вчера? Изглеждаше доста готина.

Лари кръстоса крака и въздъхна.

— Нека да ти кажа нещо, Реган. Красотата повяхва. Но тъпотата си остава завинаги.

Докато всички се подсмихваха, Реган каза:

— Чак се просълзих от съвета ти. Бил си толкова чувствителен!

— Радвам се да разбера, че търсиш всички добри качества — добави Кит.

— Доста окуражителна мисъл — съгласи се Сам, връщайки се към преживяванията си като ерген.

— Смятам да се остановя скоро — каза Лари, неприкрито наслаждавайки се на вниманието на цялата маса сега.

Реган се усмихна криво.

— Когато налъмите вържат.

За ужас на Лари Трип дойде с подноса с напитките и отвлече вниманието от любимата тема на Лари — Лари.

— Мамо — обади се Реган докато Трип разпределяше напитките, — Трип пише автобиография. Казахме му, че ще помогнеш.

— Трип, — каза Нора с майчинския си тон, — каква работа искаш?

Той се усмихна:

— Това, което наистина искам да направя, е да остана тук, в Аспен, и да покарам ски още няколко години — сложи пред Нора чашата й с бяло вино. — Аз съм пословичен ски-задник.

— Карал ли си някакви компютърни курсове? — изхриптя Дерууд. — Няма значение каква работа вършиш, винаги са полезни.

Реган не посмя да погледне към Кит.

— Прав си, Дерууд — каза Кендра. — Синовете ни сега знаят много повече от мен.

— Е, — рече Нора весело, — ако имаш нужда от помощ, извикай ме. Правила съм всичко от обяви за бюрата на Люк …

— Какво пишеше в обявите? — попита Стюарт недоверчиво.

— Не питай — обади се Реган. — Вярвай ми, не искаш да знаеш. Присъствала съм на няколко от разискванията на първоначалните идеи.

— Мъжът ми има разни забавни хрумвания — обясни Нора.

Люк размаха драматично ръце:

— Всичко, което исках, беше да сложа обява, която да напомня на хората, че от погребенията могат да се изкарат пари.

— Кажи им и останалото, татко.

— И по този начин могат да спечелят доста. Жена ми реши, че показвало липса на чувствителност.

Трип се засмя и сложи последната чаша от подноса пред Люк.

— Разбирам я.

— Благодаря — каза Лари, поклащайки глава.

— Ще се върна след няколко минути с менютата.

Вдигнаха тост за здравето, богатството и мъдростта си през идващата година, чукайки чашите си с всеки на масата.

— Надявам се да те видя следващата година — каза тихо Стюарт на Реган, когато всички замълчаха за да отпият първата глътка.

— Ъ-хъ — съгласи се Реган.

Сега, когато бяха получили напитките си, Луи сметна, че е безопасно да се покаже от пашкулната атмосфера на офиса си. Придвижи се до масата с цялото самочувствие, което успя да събере.

Когато каза „Здравейте!“ гласът му изпищя.

— Здрасти, Кендра. Не си ми ядосана вече, нали? — попита плахо той.

— Не, просто искам да те убия — пошегува се тя. — Мисля, че знаеш, че прислужницата на Грандови е сред липсващите.

Лицето на Луи пребледня.

— Да. Реган ми спомена преди да дойдете тука тази вечер. Просто не мога да го повярвам. Но не мисля, че Ибън има нещо общо.

Думите му прозвучаха на Реган повече като молитва. Тя се облегна в стола си.

„Никога не съм мислила, че Ибън може да има нещо общо с изчезването на Беси, — замисли се тя. — Смятам, ако не друго, че са били еднакво замесени. Предполага се, че Беси е потеглила за Вайл. Ами ако Ибън я е пресрещнал?“

Сега говореше Кендра. Тя размаха ръка:

— Ибън го няма от Коледа. А и не би посмял да си покаже лицето в този град повече. Дори ако иска да затвори устата на някой.

„Надявам се да не е така — помисли си Реган. — Нека само да мине и утре вечер преди всички из града да започнат да разпространяват теорията, че Ибън е не само крадец, но и похитител. — Тя потръпна. — Или може би дори нещо по-лошо.“

 

 

В другия край на салона Уилийн и Джуд седяха на маса за двама срещу стената. Те вече бяха там, когато Лари и тумбата му влязоха в салона. Бързо им махнаха за здрасти и се обърнаха пак един към друг.

— Провери ли стълбището към мазето при женската тоалетна? — попита Джуд.

Уилийн извади парчето портокал от чашата си и го мушна в устата си.

— А-ха.

— Значи си сигурна, че си знаеш пътя за утре вечер?

— А-ха — устата й се смуси, докато измъкваше остатъците от парченцето портокал.

Трип дойде до масата и се опита да не изглежда погнусен, когато махаше покритата с червило обелка от портокала от бялата ленена покривка.

— Готови ли сте вие двамата да поръчате? — попита той с онзи фалшиво весел тон, който сервитьорите използват, когато ненавиждат клиентите си.

— Още не — отговори Джуд. — Просто се любуваме на гледката за малко.

Когато Трип се отдалечи, добави:

— Просто трябва да проучим това място добре преди голямото ви парти.