Керъл Хигинс Кларк
Картината (51)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА

Кит държеше телефона и чакаше, когато Реган излезе от банята в кадифената си роба. Веднага забеляза безумния израз на лицето й. Знаеше, че сега може да каже каквото си иска, а тя едва ли въобще ще бъде разбере, че някой говори.

— Хийтклиф се обажда — прошепна Кит.

— Какво иска? — попита отсъстващо Реган, докато отваряше чекмеджето и измъкваше една виненочервена спортна блуза.

— Всъщност беше грешен номер. Търсеха някоя си Катрин.

— О-о.

Реган махна кърпата от главата си, взе един гребен от тоалетката и улови образа на Кит в огледалото, която нервно въртеше шнура на телефона. Изведнъж се пренесе в настоящето.

— Кит, какво правиш?

— А, добре дошла в редиците на живите. Стюарт е на телефона. Той и Дерууд искат да се присъединят към нас за вечеря.

Реган повдигна вежда и се усмихна.

— Бях потънала в дълбоки размишления.

— Знам. Ето — Кит й връчи слушалката.

Реган я пое и седна на леглото.

— Здрасти, Стюарт! … Много весело си изкарахме с моторните шейни … всъщност родителите ми и Кендра с мъжа си ще ходят при Луи на вечеря … искате ли и ти и Дерууд да се присъедините?

— Все едно да питаш католик ли е папата… — промърмори Кит.

Реган се отпусна на възглавниците и се усмихна.

— Луи събира сили за партито утре. Мисля, че всички ще си лягаме рано тази вечер … добре, ще се видим към осем.

Реган затвори телефона, но той иззвъня отново в същия момент.

— Може би Дерууд просто иска да чуе гласа ти … Ало. А, здрасти, Лари! Днес бяхме с моторните шейни … мерси за поканата? … Че кой въобще може да те намери? Винаги си толкова зает! — Реган се усмихна на Кит, докато слушаше как Лари й обяснява, че няма определени планове за вечерта. — Ами защо не дойдеш насам? — тя му каза за вечерята. — Да, Лари, Кендра вече си има добър зъболекар. До осем! Чао, чао!

— Кендра ще има цял клуб почитатели довечера — отбеляза Кит.

— Това е добре, защото аз няма да бъда особено приятна компания тази вечер. Не мога да спра да мисля за Беси. Не мога да повярвам, че тя и Ибън са били съдружници. Просто няма смисъл. Не върви. И защо ще се опитва да ми се обажда?

— На знам, Реган. И сега бедната й братовчедка се съсипва. Тя е единствената роднина на Беси, нали?

— Да — въздъхна Реган. — Чувствам се толкова безсилна. Искам да направя нещо, но не знам какво.

Кит поклати глава съчувствено.

— Преди да изпаднеш в транс отново, дай да се приготвим и да намерим Луи. Изчакай само той да разбере, че Беси я няма …

— Доколкото знам, не е похвалил Беси за работата й. Но съм сигурна, че не би искал Джералдин да научи. Тя може да реши да го обвини и за сегашното положение.

— Мисля, че при такова очаквано парти, доста хора ще са доволни, когато то свърши — каза Кит, докато изваждаше джинсите си от куфара.

— Я повтори?

— При такова очаквано парти …

— КИТ!

Реган се върна в банята и пусна сешоара. Свистящият шум около ушите й като че навяваше нови идеи в главата й. През следващите десет минути тя реши какво ще е първото нещо, което ще направи утре сутринта. Ще се обади в „Мишмаш“ и ще провери какво знаят те за Ибън и зелените кърпи. След това ще посети Ида в пералнята, за да види дали човекът със зелените власинки вече си е взел дрехите. Може и да изглежда глупаво, но е все пак нещо, от което може да се започне.

Облечени със скиорските си блузи, джинси и ботуши, Реган и Кит слязоха във фоайето. Беше оживено и празнично, стаята искреше от светлините на лампи и свещи. Бумтеше огромен огън, чашите звънтяха, хората се смееха, а от уредбата се разнасяха коледни песни.

„Утре вечер същото това място ще е нещо наистина вълшебно“, помисли си Реган.