Керъл Хигинс Кларк
Картината (50)

ГЛАВА ЧЕТИРСЕТ И ДЕВЕТА

Ида вадеше прането от сушилнята, когато чу колата да спира. „А, не, — каза си тя, — не искам да седя забутана тук в пералното помещение и да сгъвам кърпи, докато всички други си говорят.“ Тя бързо награби хавлиите в ръце и ги занесе на масата в кухнята.

Кендра и Нора топлеха ябълков чай. Двете двойки току-що се бяха върнали от ски.

„Голямо вълнение“, помисли си Ида, когато момчетата влязоха през вратата, следвани от Кит и Реган. Размениха се поздрави, докато Ида помагаше на Кендра да извадят чаши за всички.

— Как беше? — попита Кендра.

— Готино — каза Грег. — Трябва да си вземем няколко моторни шейни за тука.

— Моторни шейни ще използвате около две седмици на година — каза Кендра с кисела физиономия.

Сам влезе в кухнята.

— Ако Ибън се върне ще му свършат адски много работа.

— Би ли престанал! — засмя се Кендра.

— Никога! — отвърна Сам и извади една бутилка уиски от шкафчето. — Какво ще кажеш за едно ударно?

— Не бъди груб!

— Това е само името на напитката, мила — запротестира Сам.

Кендра се обърна да сложи чашите на масата и внимателно огледа прането. Зелени нишки от една самотна зелена хавлия се бяха полепили обилно по всичките луксозни кърпи в пастелни тонове, избрани специално да съответстват на плочките в баните.

— От къде, за Бога, се взе тази зелена кърпа?

Нора погледна купчината.

— Скъпият ми съпруг е виновен — обясни тя. — Той я използва.

— Какво съм направил? — попита Люк, изниквайки на вратата.

— Използвали сте хавлия, мистър Рийли — засмя се Кит.

— Не те обвиняваме за нищо, Люк — каза Кендра, — но от къде, по дяволите, я взе?

— Беше в нашата баня — отвърна той с почуда в очите. — Сметнах, че кърпата си е кърпа. Жена ми беше изненадана, че точно нея съм избрал, но трябва да ви кажа, че не бях обърнал много внимание. Просто я напипах в шкафа и я грабнах.

— Люк, — каза Нора, — всички онези пухкави хавлии бяха наредени там, а ти избра…

— … този парцал — довърши Кендра, показвайки кърпата.

Сам погледна съчувствено към Люк.

— Нас, мъжете, не ни оставят дори за минутка, нали, Люк?

— Определено — съгласи се Люк. — Мислех, че другите кърпи са прекалено хубави да ги ползвам. А виж ги сега на какво приличат…

Ида започна да се притеснява.

— Извинявай, Кендра, не съм искала да я изпера със светлите кърпи. Първо бях пуснала тъмното пране и бях пренесла голяма част от него в сушилнята, когато телефонът звънна. Когато се върнах, съвсем не мислех и реших, че съм прехвърлила всичко, и затова започнах да слагам светлите кърпи да се перат.

— Не се тревожи — отвърна Кендра моментално.

— Веднъж един червен чорап си игра с мен на криеница в пералнята. Накрая сипах белина и сложих няколко бели блузи — каза Реган. — После само можех да се радвам, че харесвам розовия цвят.

Ида й се усмихна.

— Ужас!

— Трябва да е някоя от кърпите на нашия приятел Ибън — обади се Кендра. — Всъщност, — пръстите й се плъзнаха до ръба и тя откри едно още неоткъснато картонено етикетче, — би трябвало току-що да я е купил.

— Какво пише на етикетчето? — попита Нора.

— „Риц“.

— „Риц“? — възкликна Нора.

— Само се шегувам — тя леко присви очи. — Ей сега ще видя. Името на магазина е „Мишмаш“. Деветдесет и девет цента. — После прибави с драматичен глас: — Да, наистина. „Мишмаш“.

— Квитанцията, която намерих, беше от този магазин — каза Нора. — „Мишмаш“ във Вайл. Помня, че пишеше хавлии, чорапи и бельо. Онзи ден казах на Люк, че това трябва да е някоя от неговите хавлии.

— Ако си е оставил чорапите някъде наоколо, ще ги взема аз — предложи Кит.

Патрик и Грег се засмяха, докато Реган обясняваше шегата на останалите.

— Е, ако и чорапите са като кърпите, не смятам, че ще изпуснеш нещо, Кит — каза Кендра. — А и не мисля, че е възможно човек да намери чак такива боклуци като тези из Аспен. Още един твърде съмнителен подарък от доброто ни приятелче Ибън.

— Според квитанцията е купил около една дузина — обади се Нора. Тя взе една кърпа за ръце с цвят на кайсии и я изучи внимателно.

— Чудя се къде са останалите — каза Кендра. — Дали не ги е набутал в някой друг ъгъл или процеп из къщата?

— Знаете ли, звучи смешно — добави Ида, като изтръскваше с огромно задоволство едно парцалче с кайсиев цвят, — но сутринта един човек, който минаваше през пералнята, имаше същите такива зелени власинки по кремавия си кадифен панталон. Каза, че жена му го била изпрала с някакви зелени кърпи и станало олеле-мале. Нишки от кърпите се били полепили навсякъде. Тогава му казах „От къде сте купили такива кърпи? Трябва да ги върнете.“ А той ми отговори, че били отседнали някъде и това не били техни собствени хавлии. Донесе още и смокинга си и вечерната рокля на жена си за колосване.

— Значи се е случило същото нещо? — попита Реган.

— Не е ли странно? — отвърна Ида, сгъвайки парцалчето.

— Доста при това — каза Реган. — Чудя се къде ли трябва да са отседнали, за да са им дали такива скапани кърпи. А имат и перална машина освен това.

Телефонът иззвъня и Грег грабна слушалката.

— Мамо, за теб.

— Ало — каза Кендра. — О, Господи! Шегувате се!

Всички замълчаха.

— Какво? — прошепна Нора.

Кендра покри слушалката с ръка.

— Ивон е. Братовчедката на Беси току-що се е обадила от Вайл. Била е в Денвър за няколко дена и когато се е върнала вкъщи, е намерила съобщение от Беси, че идва — Кендра направи пауза. — Но така и не е дошла.