Керъл Хигинс Кларк
Картината (47)

ГЛАВА ЧЕТИРСЕТ И ШЕСТА

Подивяла от нетърпение, Жералдин чакаше Марвин Уинкъл, детектива, да й се обади. Той наричаше сам себе си „частното око, което не мигва нито за миг, докато не реши проблема ти“. „Нито пък мисли — измърмори на себе си Жералдин след като отново погледна часовника. — Никога не намира за необходимо да проверява телефонния си секретар“. Това, което най-много мразеше, беше лъжата, която всички оставят на записващите си устройства, че ще се обадят веднага. — „Глупости. Минаха вече три часа, откакто му се обадих в шест часа сутринта аспенско време“.

Може би безделникът си почива някъде през празниците? За последен път разговаря с него преди шест седмици. Разследването нямаше прогрес, но сметката му идваше точно на време. Е, сега вече можеше да започне да печели парите си.

Жералдин се страхуваше да отиде в плевнята, за да не пропусне звънеца. Вместо това седна на кухненската маса и прочете още малко от дневника. Усмивка заигра на лицето й, когато стигна до мястото, където Енгъс Людвиг попитал дядо й дали може да я ухажва. „Той беше красив негодник — помисли си тя, — но аз не бях в настроението да се срещам с когото и да било. О, добре. Всичко с времето си. Този проклет телефон няма ли най-накрая да звънне?“ В този момент той иззвъня.

В следващия момент тя викаше в слушалката.

— За малко да ти прикача прякора Рип Ван Охлювът — С висок възбуден глас изпълни вибриращите тъпанчета на Уинкъл с новостите, които откри.

— Това е чудесно, госпожо Спуунфелоу — избоботи той ентусиазирано. — Фантастично. Изумително. Невероятно. Това значително ще улесни цялата работа.

— Стига лигавщини — пресече го Жералдин. — Захващай се за работа! — тресна телефона и се загледа в почерка на дядо си върху измачканите страници.

„Трябва да си подготвя речта за утре вечер“ — сети се тя. Изведнъж получи просветление. „За откриването на портрета на дядо ми ще прочета от неговия дневник. Но при такъв голям избор от истории няма да знам кога да спра“.