Керъл Хигинс Кларк
Картината (41)

ГЛАВА ЧЕТИРСТА

Вечерята беше възхитителна. За Ида спокойно можеше да се каже, че знае как да сервира топло ядене. Освен това всички са съгласиха, че Ибън е свършил чудесна работа със спагетения сос.

— Чудя се за какво ли е мислил Ибън, докато го е правил — каза Кендра.

— Още малко лук, още малко чесън… — пошегува се Сам и отхапа парче хляб.

По време на кафето Реган и Кит решиха да отидат с Патрик и Грег да карат моторни шейни на следващия ден.

— Моторните шейни са истинско приключение — изписука Ида. — Моят зет Бък каза, че всички си тръгвали с усмивка на лицето.

— Ще е забавно да се пробва — каза Реган.

— Ще извикаш ли този с дрехите да ви придружи? — поинтересува се Нора.

— По-добре ще е да не го прави — рече Кит. — Иначе аз ще съм вързана за компютърния дърдорко.

— Госпожо Рейли — каза Патрик, — Реган и Кит вече имат гаджета.

— Винаги съм харесвала по-младите мъже — засмя се Реган.

— Тогава защо не вземете нашата кола довечера, за да можете да вземете момчетата утре? — предложи Кендра.

— Ще бъде чудесно — отговори Реган.

Час по-късно Реган и Кит влизаха в дискотеката. Още докато си плащаха билетите, чуваха как гърми музиката. Като направиха няколко крачки навътре, видяха Лари да танцува с русото дългокосо момиче, с което разговаряше и предишната вечер. Той им махна с ръка, сияещ като холандски чичо.

— Стюарт и Дерууд са на бара. Чакат ви — надвика музиката той.

— Благодаря, Лар — отвърна му Реган. Когато Лари се отдалечи, тя се обърна към Кит. — М-м да, Лар, беше ми приятно да се запознаем.

— Как може винаги да съм такъв късметлия? — попита Кит.

— Не знам. Но ще трябва да си направим път през тълпата и да видим дали ще ги намерим.

Ярките светлини се въртяха и осветяваха всяко кътче от залата. Докато си пробиваха път, музиката явно караше танцуващите да се отпуснат и със страстен размах да развъртят партньорките си ту насам, ту натам, повечето от които явно никога не бяха посещавали школата по танци на Артър Морей.

Когато стигнаха бара Реган извика в ухото на Кит:

— Мисля, че три от пръстите ми оцеляха.

— Моят гръден кош беше смачкан от някой, който не погледна огледалото за задно виждане преди да завие.

— Ще ти намерим подходящо лекарство. А, ето ги и тях — посочи Реган.

Стюарт и Дерууд стояха на бара на няколко крачки от тях и изглежда водеха сериозен разговор. Реган отиде до тях и потупа Стюарт по рамото. Той се обърна и й се усмихна широко.

— Хей, Реган — сложи ръка върху рамото й.

— Здравей, Стюарт.

— Позволи ми да ти взема нещо за пиене.

— Разбира се.

Докато Стюарт викаше бармана, Реган се обърна и видя как Дерууд завлича Кит на дансинга. „Доста са бързи — помисли си тя. — Обзалагам се, че той знае, че следва бавен танц“.

— Какво искаш, Реган? — попита Стюарт.

— Бяло вино, благодаря.

След няколко минути й го подаде. „Той наистина е мил — помисли си Реган. — Тогава защо ми се струва, че има нещо?“

— Как беше вечерята? — попита той.

— Приятно. А твоята?

— Двамата с Дерууд решихме да ядем тук в града. Щеше да е много по-добре, ако бяхте с нас.

Реган му се усмихна.

— Хей, имаш ли билет за празненството в четвъртък вечер?

— Не бих го пропуснал. Бих желал всички да бъдем заедно.

— Сигурна съм, че ще можем да го уредим … Доволен ли си, че си във ваканция една седмица?

— А? О, да, разбира се.

— Ще трябва да ми изпратиш каталог. Много от приятелките ми скоро ще имат деца. Някои дори вече имат. Трябва да потърся някоя хубава дрешка, а не знам къде да отида. Кой е най-големият размер при теб?

— Кой размер? А-а, осми размер — отговори той.

— Осми? — Реган изглеждаше изненадана. — Мислех, че правите облекло само за бебета и малки деца.

— Ами, това е по-голямата част от дрехите, които правим — каза той бързо. — Хайде да танцуваме.

— Добре.

Те си пробиха път до Дерууд и Кит, които си отпускаха душата. Дерууд танцуваше вариант на туиста, докато Стюарт предпочиташе старото „развърти си бедрата и щракай с пръсти“.

Четиримата танцуваха доста време и после седнаха да пийнат по нещо. След като си поприказваха на бара, всички решиха, че става късно и заедно поеха навън. Стюарт и Дерууд ги изпратиха до апартамента на Луис и им пожелаха лека нощ.

Във фоайето беше тихо. Докато се влачеха по стълбите към стаята си, Реган беше потънала в дълбок размисъл.

— Какво става с теб? — каза Кит като извади ключа си.

— Просто си мислех. Беше приятно да танцувам със Стюарт, но когато го попитах за работата му той не искаше да говори за това. Беше някак странно.

— Трябваше да си сменим местата, щом искаш да си говориш за бизнес. Сигурна съм, че Дерууд би бил много по-подходящ. Предполагам, че би го предпочел пред танцуването цяла нощ.

— Не съм искала да говоря за бизнес — оправда се Реган. — Но когато подметнах нещо, той се сконфузи.

В стаята имаше ново легло. Върху него лежеше бележка, „Надявам се, че това е по-добре“, подпис „Трип“.

— Колко мило — каза Кит и веднага отиде да го изпробва. — Това е по-добре. Ще се събудя само четири пъти тази нощ.

— Мисля, че Трип трябва да забрави за тази автобиография. По-добре ще е да остане при Луис и да му помага в работата тук — каза Реган. — Той се грижи за всичко. Може накрая да открие собствено заведение.

— Не го споменавай на Луис — посъветва я Кит. — Ако това заведение преуспее, той ще иска да е единственото тук, докато не умре.

— Права си. Трябва да си поговорим с него на чашка кафе утре преди да отидем на моторните шейни. Днес почти не го видяхме.

— Може да вечеряме заедно — предложи Кит.

— Това е добра идея. Той ще е парцал. Празненството е вече толкова близко.

— Хайде да го направим — Кит започна да се съблича. После влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Реган седна на леглото. „Толкова ми се иска да поговоря с Беси — помисли си тя. — Надявам се да се прибере рано в четвъртък. Може би затова не мога да се отпусна със Стюарт. Мисля си непрекъснато за тези неща. А после и картината, която ще изложат тук в четвъртък. Луис е прав. Не мога да си почина, докато напрежението не спадне.“