Керъл Хигинс Кларк
Картината (40)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА

Точно в два Ида си грабна палтото и изхвърча от магазина за химическо чистене.

— Къде си се забързала така? — извика Макс след нея.

— На едно много по-вълнуващо място от това — провикна се Ида и входната врата се затвори след нея.

Прибра се в къщи, за да се поосвежи малко и в три без една беше вече на пътеката пред къщата на Кендра Ууд.

„Изглежда като къща на известен човек — реши тя, съдейки по размера и облицовката от камък и дърво. — Такива къщи можеш да видиш в телевизионната програма на Робин Лийш“.

Позвъни на звънеца и чу през вратата мелодията, която се разнесе от него в къщата. „Колко сложно — помисли тя, — когато едно динг-данг може да свърши същата работа“. Побутна очилата на носа си и издиша, любувайки се на гледката на топлия си дъх сред студения въздух. „Сигурно от тук е дошъл изразът «Да си под пара»“ — реши тя.

Изведнъж вратата се отвори и на прага застана не друг, а една от любимите й актриси — Кендра Ууд. Изглеждаше шик както винаги, облечена в скиорски пуловер и стегнати панталони.

— Ида? — попита тя.

— Така ми викат — пошегува се Ида и влезе във фоайето. — Толкова се радвам да се запознаем. Гледала съм всичките ви филми — не можа да премълчи тя, след което си спомни, че Дейзи я предупреди да не говори твърде много.

— Това е чудесно — каза Кендра и взе палтото й, — въпреки че има някои, които бих искала да забравя.

— О, зная какво имате пред вид. Някои от последните ви филми просто не отговаряха на таланта ви.

Кендра се усмихна наполовина, докато Ида прибираше очилата в чантичката си.

— Готово. Разбрах, че ще се появите на Бродуей скоро.

— Да, тъкмо разучавах сценария.

Очите на Ида се разшириха.

— Наистина ли! Колко вълнуващо!

— Дано да е така — каза Кендра мрачно. — Надяваме се да се получи истинско шоу. Ела вътре да се запознаеш с всички. Те са изтощени след първия ден на ски. Днес ходихме до Сноумас.

Ида я последва в хола, където огънят буйно гореше, а синовете и мъжът на Кендра четяха текста заедно с няколко гости.

— Ида, позволи ми да те запозная с… — и Кендра я запозна с всички.

— Обичам книгите ви. Прочела съм всички — Ида информира Нора.

— Благодаря — рече Нора и стана, за да си стиснат ръцете. — Винаги е приятно да го чуеш.

— Аз съм директор по погребенията — представи се Люк.

Ида погледна объркано.

— Много хубаво.

— Не го слушайте — засмя се Нора.

— Ида, нека да ти покажа останалата част от къщата и после ще се върнем отново в кухнята? — предложи Кендра.

— Добре — кимна Ида, докато сензорите й поемаха всяка подробност.

Минаха през дългия коридор и хвърлиха бърз поглед на спалнята на домакините и на стаята за гости.

— Всеки си оправя сам леглото, но ако можеш да минаваш с прахосмукачката и да почистваш тоалетната, ще бъде чудесно.

— Само почистване с прахосмукачка, за да се освежи къщата — каза Ида, — и измиване на тоалетната и става като ново.

Кендра й се усмихна.

— Толкова се радваме, че си тук. Надявам се, да не ти дойде прекалено много. Зная че работиш в химическото чистене в града.

„Тя се шегува — помисли си Ида. — Не трябва и да ми плащате за тази работа“ — Тя махна с ръка към Кендра. — О, само за една седмица е. Аз обичам да работя.

— Добре — засмя се Кендра. — И аз също обичам да работя.

В кухнята, на голямата маса за рязане, Кендра беше оставила продукти за салата.

— Ще имаме гости за вечеря. Мисля, че ако направиш салата и стоплиш соса за спагетите ще бъде достатъчно.

— Направили сте сос? — попита Ида.

— Предполагам, че го е направил предишният ни иконом. Беше във фризера. В интерес на истината, той беше така добър да ни остави някои неща преди да изчезне.

— Хайде, скъпа — провикна се Сам от дивана. — Стига си мислела за Ибън, а ела да учиш сценария.

— Сядай — Ида подкани Кендра. — Аз ще се погрижа за всичко.

Кендра седна на дивана и взе текста, докато Ида се зае да мие зелката и да реже зеленчуци. Беше приятно и спокойно и всички в хола се наслаждаваха на тишината. „Бих искала да си поговорят малко“ — помисли си Ида след половин час мълчание. Сосът беше на печката, хлябът беше готов да се подгрее и салатата изстиваше в хладилника.

Ида наряза малко сирене и го сложи на подноса. Накрая, когато не можеше да отлага повече, отиде до банята и я прегледа още веднъж. Когато се върна в кухнята, компанията в хола се разотиваше. Момчетата се бяха прибрали в стаята си на долния етаж, където имаше видео игри, а останалите се къпеха и обличаха.

Кендра със сценарий в ръка отиде до кухненския плот.

— Ида, ще се радвам, ако напазаруваш малко утре. Може би трябва да направим списък — тя извади тефтерче и химикалка от едно чекмедже.

— Списък за покупки в едната ръка и сценарий в другата — пошегува се Ида.

— Да — каза Кендра разсеяно и започна да записва това, което трябваше да се купи. Когато списъкът беше готов, тя даде на Ида малко пари. — По-добре да ти ги дам сега, защото по-късно може и да забравя.

Когато Кендра отиде в спалнята си, Ида приготви масата в столовата, която гледаше към предния двор. „В тази къща, изглежда всички гледки са прекрасни“ — помисли си тя.

В шест часа звънецът на входната врата иззвъня и Ида побърза да отвори. Оказа се, че са семейство Грант. Ида знаеше, че те са второто ограбено семейство. Кендра дойде да ги посрещне. Влязоха в хола и не след дълго в стаята вече се чувстваше атмосферата на купон. Нора, Сам и Люк се появиха отново и мъжете приготвиха напитките. Звънецът отново иззвъня. Този път беше дъщерята на Райли, Реган и приятелката й Кит.

— Аз съм Ида — информира ги тя, като им вземаше палтата. — Тук съм да помагам за няколко дни.

„Понеже Ибън не е тук, за да го прави“ — помисли си Реган.

— Приятно ми е да се запознаем, Ида. Аз съм Реган, а това е приятелката ми Кит.

Ида кимна и се забърза да остави палтата им. Реган и Кит влязоха в хола и поздравиха всички.

— Кит, толкова се радвам да те видя — Нора целуна и двете и ги заведе до дивана.

Всички бяха дошли и Сам им сервира напитките.

— Вие двете забавлявате ли се? — попита Нора с надежда.

Смехът на Кит приличаше на мяучене на котка.

— Запознахме се с един тип, който хареса Реган. Ще ходим с него на танци по-късно. Има си собствена компания …

Люк видя как зениците на Нора се разширяват.

— Каква компания? — попита тя.

— За детски облекла. Той произвежда най-възхитителните детски дрехи. Дори ни показа една рекламна брошура.

— Звучи чудесно — каза Нора с треперещ глас.

— Бъди спокойна, сърце мое — промълви Люк.

— Мамо — запротестира Реган, — ти дори не си го видяла. Не знаеш нищо за него.

— И всички знаем какво може да излезе от това — изсумтя Сам.

— Изглежда, че обича децата — каза Нора.

— Изглежда, че обича парите, които може да изкара от техните дрехи — рече Реган.

— Ами ти, Кит? — провлечено попита Люк.

— Аз ще ви кажа — избърза Реган. — И Кит си има един ухажор. Господин „Всичко, което винаги си искал да знаеш за компютрите, а после съжаляваш, че си питал“. Мисля, че двамата с Кит са чудесна двойка.

Кендра се засмя.

— А ти какво ще кажеш, Кит.

— Не е лош. Не е чак толкова отегчителен.

— Човек може понякога да обикне и такъв човек. Просто му дай време — предложи Ивон.

— Да не би да искаш да ми кажеш нещо? — реагира Лестър дълбокомислено.

— Не скъпи, беше любов от пръв поглед.

„Заради чековата ти книжка“ — помисли си Реган.

— Ивон — каза на глас, — съжалявам, че ти досаждам отново, но намери ли телефона на братовчедката на Беси?

— Не зная дали трябва да говорим сега — Ивон погледна към Лестър.

— Какво? — попита Реган.

— Имам новини за теб!

— Какви? — попита и Кендра.

— Не намерих номера, но ми се обади застрахователният агент. Господи, те винаги знаят всичко. Искат да говорят с Беси колкото се може по-скоро.

— Те винаги разпитват домашните помощници, когато има кражба в къщата — каза Реган.

— За втори път — каза Лестър.

— Какво искаш да кажеш? — попита Реган.

— Човекът ни каза, че в последната къща, където Беси е работила, също е имало голяма кражба. Тогава също са я разпитвали.

— Кога е било това? — отново попита Реган.

— Преди дванайсет години. Прекрасно, нали?

Сам избухна в смях.

— Лестър, ще трябва да внимаваме кого уволняваме. Аз уволних крадец на скъпоценности, а ти на картини. Може би двамата са се събрали.

Ида беше толкова възбудена, че не можа да се въздържи.

— Аз няма да открадна нищо — изтърси тя, докато сервираше соса за спагетите.

Сам се обърна към нея.

— Това е хубаво, Ида, защото ние много се безпокояхме за теб.

Ивон се засмя.

— Не мисля, че Беси има нещо общо с кражбите. Но е подозрително, а не знам как да се свържа с нея.

— Защо ли ме е търсила Беси? — зачуди се Реган.

— Може би е искала да ти каже довиждане — предположи Люк.

Реган се намръщи на баща си.

— Ивон, застрахователният агент каза ли нещо друго?

— Те знаеха, че Ибън е бил у нас онази нощ. Знаят също, че е работил за Сам и Кендра Ууд, а сега го няма, точно както и картините им. Беси работеше при нас и също е била там същата нощ. Те мислят, че може да са свързани помежду си.

Реган мислеше на глас.

— Спомням си, че Беси каза, че е видяла Ибън миналата седмица, когато е минал да вземе играчките за децата.

— Може би тогава са измислили плана си — Люк отпи от напитката си.

— Кога е почивният й ден?

— Различно.

— А миналата седмица?

— В петък.

— Къде ходи тя?

— Не знам — каза Ивон. — Излезе сутринта и се върна вечерта. На следващия ден бяхме толкова заети с приготовленията за партито, че нямаше кога да ни каже. Ходихме на ски. Дори не зная дали е излизала този ден.

— Ибън е ходил да пазарува във Вейл миналата седмица. Нора намери касова бележка от някакъв магазин, наречен Мишмиш или нещо подобно … — каза Сам.

— Мишмаш — поправи го Нора. — Като добър гражданин аз я предадох на полицията.

— Както и да е. Нямаше го в петък. Тя беше свободна в петък. Картината на Бисли беше открадната в петък във Вейл от мъж и жена. Сега и Ибън и Беси ги няма, просто не знам …

Реган сви рамене.

— Не знам, Беси официално не е изчезнала. Ние просто нямаме телефонния й номер. Не мога да си ги представя заедно. Те са възможно най-неподходящата двойка. Тя му беше толкова ядосана за това, че миналата година е направил цялата къща в кал. И продължаваше да му се сърди за това и последния път, когато говорих с нея. Освен ако всичко не е било театър …

Ида стоеше в кухнята и се стараеше да не изглежда, че подслушва всяка дума. Изпитваше върховно удоволствие. Докато вземаше лед от фризера, тя отново забеляза грижливо подредените отделения за храни. „За човек, който възнамерява да замине — помисли си тя, — той е бил прекалено загрижен да остави малко храна преди да напусне. Повечето мошеници биха си ги взели. В наши дни накъдето и да се обърнеш, ще намериш заведения за бърза закуска. Трябва да кажа нещо“.

Ида си прочисти гърлото.

— Знаете ли — каза тя, — Ибън е оставил много храна тук. Пиле, сос за спагети, който аз опитах и наистина е …

— Виждате ли — прекъсна я Реган. — Не е много последователно. Защо му е трябвало да приготвя всичката тази храна? А също и да остави стаята си неоправена и да зареже всичките си неща. Нещо просто не съвпада.

— Беси трябва да се върне в четвъртък — каза Ивон. — Надявам се, че ще го стори и ще отговори на някои въпроси.

— Ако се върне — рече Реган, — това ще бъде първият добър знак.

— Хайде — извика Ида, — ВСИЧКИ НА МАСАТА.