Керъл Хигинс Кларк
Картината (36)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА

След като си взе топъл душ, Реган се почувства готова да поеме предизвикателствата на деня. Слезе в офиса на Луис и го намери да говори по телефона.

— Здравей, скъпа — прошепна той и след това заговори в слушалката. — Този купон ще бъде невероятен. Всички ще дойдат … Кой? … Казах всички. Ще присъства почти цялата преса. Най-доброто в града … Ще ти изпратя по факса копия от вестниците — затвори телефона и погледна към нея. — Ще дойдат от всички национални издания, а културният редактор на „Аякс Булдог“ ми каза, че имали много покани, но ще гледат да успеят да дойдат. О, моля те … — той отвори чекмеджето на бюрото си и извади шише Тъмс. — Гълтам тези неща като бонбони.

— Това са от онези, които Ибън има в медицинската си чантичка.

— Хич не го споменавай — предупреди Луис. — Вторник е и аз съм все още в бизнеса. Има още само два дни, за да ме погуби. Как беше леглото ти?

— Кит каза, че е била толкова изморена миналата нощ, че би заспала и върху пирони, но при други обстоятелства …

— Ще видя дали мога да намеря нещо друго. Всичко е пълно. Всяко легло в къщата е заето. Ще ходиш ли на ски?

— По-късно. Е Луис, познаваш ли човека, който написа статията за Жералдин?

— Виждал съм го няколко пъти. Защо?

— Не знам. Просто искам да поговоря с него за картините.

— Не забърквай повече проблеми.

— Няма. От статията изглежда, че разбира много от изкуство. Мисля, че може да ни помогне. Може би ще е интересно да чуем мнението му за това, което става, а и за картината във Вейл. Би ли му се обадил заради мен?

Луис сложи ръката на сърцето си.

— Реган, последното нещо, от което се нуждая сега, са още критични публикации в пресата.

— Какво ще кажеш за старата мъдрост: „Не ме интересува какво говорите за мен, докато пишете правилно името ми“.

— След четвъртък може да пишат каквото си поискат — каза Луис докато вдигаше телефона и набираше Аспен Глоуб. — Тед Уиймс, моля … А-а … Добре, обажда се Луис Олтайд от „Силвър Майн“ … Може ли да получа домашния му телефон? Един частен детектив иска да разговаря с него по случая, по който работи… — Луис намигна на Реган, прекъсна връзката и набра номера на Тед.

Реган седя в страхопочитание докато Луис провеждаше телефонен разговор, който би накарал сърцето на всеки учител по драма да запее. Той говореше толкова дискретно, толкова убедително, толкова изпълнен с възхищение към Реган и толкова решен да подпомогне властите при разследването на това, което изглеждаше, че е престъпен гуляй на Ибън. Накрая затвори телефона.

— Беше по-лесно, отколкото си мислих. Каза да отидеш в апартамента му веднага. Не е далеч от тук — Луис написа адреса и го подаде на Реган. — Той ще ходи да дава интервю след малко.

— Луис, това е страхотно.

— Сега ти се отплатих за вчера.

— Разбира се, кукличко. Ти даде смисъл на живота ми. Сега ще тръгвам — Реган се изправи. — А да, искам да се обадя на Ивон Грант набързо, за да видя дали е намерила телефона на Беси.

— Заповядай — подаде й телефона Луис. — А после се разкарай от тук. Изнервяш ме.

— Мислех, че се радваш на присъствието ми — каза Реган с подигравателен глас.

Луис заобиколи бюрото и я целуна по бузата:

— Можеш да дойдеш винаги, когато поискаш.

Ивон отговори, че не е могла да намери телефона на братовчедката на Беси във Вейл.

— Мислех, че е записан на лист хартия в едно чекмедже в кухнята — смехът й не можеше да скрие нотката на досада в гласа й. — И тъй като не съм много запозната с кухнята … Беси се грижи за всичко тук и нямам представа къде може да го е оставила. Тя трябва да се върне в четвъртък. Не можеш ли да почакаш до тогава?

Реган беше разочарована, но продължи да говори спокойно.

— Разбира се. Но ако я чуеш, помоли я да ми се обади в Луис.

— Добре. Ще бъдеш ли у Кендра за вечеря? — попита Ивон.

— Да.

— Значи ще се видим там.

— Чудесно. Дочуване — и Реган затвори. — Ние с Кит ще ходим на вечеря у Кендра довечера. Искаш ли да дойдеш?

Луис нямаше нужда да отговаря. Само при мисълта за това той се пресегна за бутилката Тъмс, докато Реган си грабна палтото и хукна навън.