Керъл Хигинс Кларк
Картината (32)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА

— Толкова съм уморена, че мога да си легна направо с дрехите — въздъхна Кит, когато Реган отключи вратата на стаята им.

— Мислех, че ескортът ти тази вечер ще те държи будна цяла нощ — каза Реган.

— Господин Търся и Поправям — отговори Кит, когато влезе в стаята и се просна на детското подвижно легло, приготвено за нея. — Не мисля така. Изглежда, си хванала някой, който може да предложи нещо. Например невероятното си лице.

— Аз не съм го хващала, Кит — изпротестира Реган. — Той е приятен, това е. Ако питаш мен, е прекалено претенциозен. И е прекалено хубав. Той от тези, с които не можеш да се надяваш за по-дълга връзка.

— Кратките връзки са идеални за мен — отвърна Кит. Разкопча якето и свали обувките си. — Какво искаш, та ние сме тук само за една седмица. Не иска ли да отиде на ски с теб утре?

— С нас. Да не би Дерууд да не иска да кара ски и с теб?

— Не разбрах. Когато започна да говори за компютрите на бъдещето, започнах да се отнасям.

— Повярвай ми, мисля, че ще е с нас.

— Той ми каза, че бил страхотен скиор — каза Кит. — Страхувам се само от возенето в лифта. Ако трябва да слушаш историята на микрочипа, ще ти се стори много повече от петнайсет минути. Можеш ли да си представиш хората, които ще бъдат с нас в кабината? На половината път ще искат да скочат.

— Той не е толкова лош. Всъщност, дори е приятен — отговори Реган. — Стюарт не спря да говори за училището си с интернат и непрекъснато ме питаше дали познавам този или онзи. Когато му казах „не“ за деветдесет и девети път, бях сигурна, че ще си тръгне. Но той явно не се притесни.

— Той те хареса. Сигурна съм. Докато се бях отнесла от разговора с Дерууд, го наблюдавах.

— Отнасянето ли е твоят нов свят?

— Ъ-ъ?

Реган поклати глава, отиде в банята и взе хавлията от вратата. Облече я и завърза колана на кръста си.

— Ставай, Кит. Не заспивай с дрехите — провикна се тя.

— Научих го от теб. Твоите пижами останаха така и неразопаковани през всичките четири години в колежа.

Реган се засмя.

— Измислих нов термин за теб. Балонизираш — тя затвори вратата на банята. През следващите три минути изми лицето и зъбите си и взе калциевите си хапчета, защото беше чела много статии за необходимостта да се вземат превантивни мерки срещу остеопорозата.

Когато се върна в стаята, очите на Кит бяха затворени. Изобщо не беше помръднала.

— Кит. Ставай.

— Благодаря на Бога, че съм толкова уморена — отвърна тя. — Иначе никога нямаше да заспя. Това легло е доста…

— Напомня ми за креватите в Свети Поликарп — каза Реган. Обзавеждането и водопроводната инсталация там, наистина не бяха идеални. — Утре аз ще спя на него.

— Не се притеснявай. Ще се оправя. Другата седмица имам час при лекар по хиропраксис — отвърна Кит докато ставаше и влизаше в банята.

Реган си легна и се зави. „Чувствам се виновна“ — каза си тя и погледна към леглото на Кит. — „Ох, добре. Утре ще видя дали Луис не може да намери нещо по-добро“.

Беше весела вечер. Всички бяха отишли на вечеря и после отидоха да танцуват. Лари ги беше представил на всички наоколо. Той определено си беше сбъркал призванието. Беше велик зъболекар, но всъщност трябваше да стане пътуващ общественик. Сигурно нямаше човек, когото той да не познава.

Когато тя и Кит се бяха прибрали, нямаше никакви съобщения за тях. Реган взе бележника си и драсна няколко бележки. Обади се на Ивон. Не беше я чувала тази вечер, а много искаше да се обади на Беси. Надяваше, че Ивон е намерила телефона на братовчедка й. Докато танцуваше й хрумна друга идея. Да се свърже с репортера, който беше написал статията за Жералдин във вестника. Реган не знаеше защо, но смяташе, че може да помогне. Той правеше репортажи за хората от града. Беше разпознал „Завръщане у дома“ на Бийсли. Може да има някаква идея за обира във Вейл. Няма да навреди. И може би ще хвърли малко светлина върху Жералдин. Може даже да познава Ибън. Каквото и да е. Реган си записа и остави писалката.

Кит излезе от банята.

— Обзалагам се, че майка ти ще хареса Стюарт. Като си помисли само, че ще носи от тези малки сладки дрешки за бъдещите й внуци.

— Не й казвай — отвърна Реган. Следващата вечер щяха да вечерят у Кендра. — Няма нужда да й даваш напразни надежди.

— Слава Богу, че брат ми има три деца — възкликна Кит. — Иначе майка ми щеше да ми меле на главата, че трябва да продължавам родословието. Трябва да знае, че нямам късмет с мъжете. Би ли искала тя да предам този ген в рода ни?

Кит и Реган се погледнаха.

— Да — казаха и двете в един глас.

— Каквото и да струва, но да се сдобие с внуци — допълни Реган.

Кит повдигна одеалото и се пъхна в тясното легло.

— Моят малък, собствен рай — промърмори тя. — Ще прегърна тази преградка и ще си представям, че е мистър Прекрасен.

Реган загаси лампата.

— Колкото повече мисля за това — изрече Кит в тъмнината, — толкова повече се убеждавам, че този тип е точно за теб. Трето поколение семеен бизнес. Живее в Ню Йорк, а майка ти ще се радва да се върнеш там. Той е от старо семейство от Масачузетс…

— И в Обществения регистър — иронично отвърна Реган. — Не го забравяй. Той със сигурност няма да ти позволи да го забравиш. Ако минавайки го беше споменал още веднъж, щях да го ударя.

— Трий. Изтривай. Не записвай. Презаписано — каза Кит.

Реган усети, че заспива. От другия край на стаята тя чу как най-добрата й приятелка я пита:

— Реган, знаеше ли, че новите портативни компютри имат възможност да …

— Млъквай, Кит — промърмори Реган и бързо заспа.