Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Iced, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3гласа)

Информация

Източник: „SF&F“ BBS

 

Издание:

Керъл Хигинс Кларк

Картината

„Делакорт“, София, 1995

(Печат: Полиграфюг, Хасково)

224 с.; 20 см

История

  1. —Добавяне

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА

Присъствието на Кит беше добре дошло за Реган. По пътя към Литъл Нел я осведоми за събитията през последните два дни.

— Помниш ли Ибън? — попита тя. — Беше на партито на басейна на Луис преди няколко години. Помагаше ни със сервирането на ордьовъра.

Кит се спря замислена.

— Спомням си го! Беше забавен! Точно така, той ми сервираше питието, когато хвърлиха продуцентката в басейна. Казах на Ибън нещо от рода на „надявам се да не загуби всичките бижута, с които се е накичила“, а той промърмори, че „всичките и без това са фалшиви“. После ми каза да внимавам, защото закопчалката на гривната ми изглеждала изкривена.

— Той ти каза това? — попита Реган невярващо.

— Той ми каза това — потвърди Кит.

— Оу! Какво друго?

— Попитах го откъде знае толкова много за бижутата.

— И той какво отговори?

— Той се притесни и каза, че само се шегувал. Но беше прав. Закопчалката на гривната ми беше счупена. Можеш ли да повярваш?

— Да — отвърна Реган, докато вървяха. — Страхувам се, че нашият приятел Ибън е решил да разшири мирогледа си и е навлязъл в света на изкуството. И там си знае работата. Картината на Грант беше много скъпа. Картината от Вейл също. Това, което не разбирам е защо е посегнал към картините на Кендра, след като тя беше толкова добра към него. Както тя каза, те са имали по-скоро сантиментална, а не толкова парична стойност. Не са били евтини, но тя ги харесвала, защото са купени по време на пътешествията й със Сам до Европа и Кейп Код.

— Няма по-добър крадец от стария крадец — издекламира Кит. — Веднъж като ти влезе в кръвта… Но аз също съм изненадана. Той сякаш се е изплюл в лицето им. Имаше нещо в този тип, което беше подкупващо.

— А аз си мислех, че е обърнал нова страница — каза Реган. — Заклевам се, че нещо не е наред, не съвпада — тя сви рамене. — Нищо, няма смисъл да се тревожим за това точно сега. Не е ли чудесна нощта?

— Красота — отвърна Кит.

Докато вървяха през града срещаха скиори, които се прибираха у дома със ски преметнати през раменете им. Всички крайпътни капанчета бяха препълнени. Градът беше като жив. Те се загледаха във витрината на Мезалуна.

Когато стигнаха в Литъл Нел, барът беше пълен до горе. Трябваше да чакат на опашка зад кадифено въже, докато някои от гостите излязат.

Когато най-накрая ги пуснаха да влязат и да се присъединят към тълпата, Реган се обърна към Кит.

— Чуй тромпетите — Те си пробиха път през загретите гуляйджии и се насочиха към бара, търсейки с поглед зъболекаря на звездите.

— Виждам го — обади се Реган. — Той е в центъра на веселбата.

— Без съмнение, заслепен от собствената си ослепителна усмивка — изхили се Кит.

Лари седеше на ъгъла на една маса с две двойки, които явно се канеха да си тръгват. Когато стигнаха до него, той скочи.

— Реган! И Кит! Не знаех, че ще идваш — каза той, целувайки ги и двете.

— Беше изненада и за самата мен — иронично отвърна тя. — Но какво знаеш ти, освободих се и ето ме сега тук.

— Вие двете ще си прекарате добре — обеща Лари. — Вече знам за две партита и ще видя дали ще мога да ви вкарам.

— Как ще го направиш? За всеки доведен ще им обещаваш безплатно зъбопочистване? — попита Реган.

— Много подло, Реган — смееше се Лари.

— Не, не е. Аз съм малката ти сестричка, която никога не си имал.

— Тук има доста приятели. Искате ли да ви запозная?

— Виж, вече се опитва да се отърве от нас — обърна се Реган към Кит.

Лари се обърна да огледа наоколо.

— Вие двете. Нека ви донеса нещо от бара. Аз ще съм по-бърз. Ето, седнете и пазете масата.

Той им взе поръчките и се промъкна към бара, спирайки се по пътя да каже здрасти на няколко представители на нежния пол.

— Мисля, че Мойсей е пресякъл пустинята за по-малко време, отколкото му трябва на Лари да отиде до бара — каза Реган докато се оглеждаше.

— Трябваше да му кажа, че се прибирам в Кънектикът следващата седмица — включи се в темата Кит. — Толкова се радвам, че съм тук.

— Аз също — отвърна приятелката й. — Тази седмица ще бъде забавна. Партито на Луис ще бъде страхотно — тя обърна очи към небесата. — Моля те, Господи, нека нищо не попречи на празненството. Луис ще се съсипе.

— Ето ви, дами — каза Лари, поднасяйки им питиетата, докато сядаше.

— Благодаря ти, Докторе — усмихна се Реган, хванла чашата си.

— Добрият доктор си идва с лекарствата — добави Кит и отпи.

— Здравей, Дерууд — кимна Лари на мъж, който сякаш се появи от нищото.

— Здрасти, Лар. Може ли да се присъединя към вас?

— Разбира се. Запознай се с приятелките ми, Реган и Кит. Реган и Кит, това е приятелят ми Дерууд.

Дерууд беше тих, с добри маниери, в средата на трийсетте мъж, който изглеждаше достатъчно привлекателен с къдравата си кафява коса и кестеняви очи. Той седна на стола до Кит и отпи от бирата си. След няколко минути вече се знаеше, че е компютърен специалист със собствен бизнес, дошъл от Чикаго. За нещастие Кит сподели, че си търси нов компютър. От този момент той се впусна в сериозна и безкрайна дисертация за твърди дискове, байтове, модеми и принтери. Даже Лари не можеше да вземе думата от изумление. Той погледна към Реган, но после плъзна поглед над рамото й и енергично махна на широкоплещест мъж с кестенява коса и атлетична фигура, на около трийсет и няколко години.

— Здрасти, Стюарт — провикна се Лари.

Реган се обърна да види кого поздравява Лари. Един поглед беше достатъчен. „Опа-а“ — помисли си тя.

Той носеше ръждив ски пуловер, който допълваше кафявите му очи и подчертаваше червеникавите тонове в косата му. Топлата му усмивка беше привлекателна и се отразяваше в очите му.

Кит го забеляза, но беше прекалено заета в разговора за опасността от излагането на компютърните дискове на прекалено високи или ниски температури.

— Нямах намерение да го вземам с мен на ски — сърдечно се изхили Кит, докато Стюарт, човекът-мечта, сядаше до Реган.

„Кит е готова да се самоубие“ — помисли си тя, докато ги представяха.

Той се здрависа с Реган.

— Предположих, че вие сте Реган Райли. Видях Лари миналата вечер на едно празненство, докато си вземах палтото от спалнята. Той беше там и говореше на джобното си касетофонче — Стюарт подражаваше на Лари, държейки устройството пред устата си. — Обади се на Реган Райли утре.

Всички се засмяха.

— Всички се подигравате с мен — каза Лари.

— Щеше ли да ме забравиш иначе, Лари? — попита Реган.

— Не. Това само показва, че мисля за теб. Накрая разказах всичко за теб на Стюарт. Той дори прочете една от книгите на майка ти.

— Няколко от книгите на майка ти — поправи го той. — Рядко чета белетристика, но тези наистина ми харесаха.

„Поне не каза, че никога не си губи времето с такива неща“ — помисли си Реган и се усмихна.

— В такъв случай ще трябва да ви поръчам по едно питие.

— Какво? Няма начин! Виждате ли, занимавам се с детски облекла. Бизнесът е доста доходен…

Жена с мека руса коса до кръста потупа Лари по рамото. Той скочи като ударен от гръм.

— Даниеле — щастливо ликуваше той и посочи стола до себе си. — Седни. Седни.