Керъл Хигинс Кларк
Картината (28)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

В джипа, на път към дома си, Дейзи говореше сама на себе си. „Всеки обича масажите“. Двете семейства, Ууд и Райли, бяха оценили високо работата й, докато масажираше вдървените им мускули и отпускаше скованите им стави.

Докато работеше върху Кендра, Дейзи беше пуснала най-успокояващата, според нея, касета. Тя я харесваше, защото това бяха звуците на океана — леко плискащите се на брега вълни и писъците на няколко чайки във въздуха. За съжаление, тя напомни на Кендра за една от най-любимите й картини, един морски пейзаж, който беше купила от Кейп Код и сега беше сред откраднатите.

— Мисля, че ще е по-добре да смениш касетата — беше й казала. — Тази ме изнервя.

— Няма да се караме — беше отговорът на Дейзи. — Мислех си, че ще ти харесва, защото телата ни се състоят предимно от вода. Както и цялата планета. Затова така ни тегли морето, нали знаеш?

— Точно така, по същия начин, както моите картини притеглиха Ибън — беше отвърнала Кендра, затваряйки очите си.

Дейзи разбра, че бяха стигнали до момента, когато клиентът не желае да мръдне и мускул, в това число и устата си. Масажът щеше да продължи в мълчание.

Сега Дейзи зави по пътя към дома им и се усмихна. Хубаво е да си у дома.

В къщата Ида стоеше пред купа със смляно месо и оформяше кюфтетата с ръце.

— Не се безпокой, скъпа, това са хамбургери с пуйка — каза тя, като повдигна очилата си с кокалчетата на ръката.

— Не съм казвала нищо — засмя се Дейзи. Окачи якето си на закачалката до задната врата, където висяха един куп палта и шалове, а ботушите стояха в малки локвички разтопен сняг.

Ида бръкна във фризера, извади парче замръзнала царевица и я сложи на дъската. Вдигна чука и нанесе силен удар.

— Как ти мина денят, скъпа? — попита тя.

— Чудесно — отвърна Дейзи. — Имам няколко добри новини за теб.

Ида погледна към нея.

— Какви?

— Намерих ти друга работа.

Болезнена и тъжна гримаса мина през лицето на Ида.

— Друга работа? Мислиш, че се заседявам прекалено дълго при теб?

— Какво? Разбира се, че не! — Дейзи прегърна с една ръка майка си и си помисли, че може би наистина малко прекалява. — Знам, че се опитваш да спечелиш малко допълнителни пари и си помислих, че точно тази работа може да ти хареса.

— Слушам те — каза Ида с мрачно лице.

— Понеже икономът на Кендра Ууд изчезна, няма кой да им готви и да пазарува. Само по няколко часа следобед. Мислех, че ще ти се хареса. Само за тази седмица.

— Ако ме иска за цял ден, ще зарежа химическото чистене — отвърна Ида.

Дейзи се засмя.

— Не, мамо. Не искам да правиш това. Това е стабилна работа и на теб ти харесва да работиш там, когато си тук.

— Не са идвали много знаменитости тази година. Беше малко скучно. Но да работя за Кендра Ууд! А не каза ли, че и Нора Реган Райли е също там? Тя е любимият ми автор.

— Тя е там със съпруга си — кимна Дейзи.

— Не бях ли чела някъде, че имал някаква смахната работа?

— Той е погребален агент — сви рамене тя. — Все някой трябва да го прави. Ще се обадя на Кендра да й кажа, че ще бъдеш там утре следобед. — Тя отиде до телефона и започна да набира.

Ида се въртеше из кухнята.

— Ще трябва да си купя още един филм за фотоапарата.

Дейзи затвори телефона.

— Никакъв фотоапарат, мамо.

— Но… — Ида изглеждаше съкрушена.

— Никакъв фотоапарат — твърдо заяви Дейзи. — Те са частни лица.

Ида махна примирително с ръка към дъщеря си.

— О-о. Добре.

Докато Дейзи отново набираше, Ида отвори буркан с ябълков сос със сила, каквато тя никога не бе предполагала, че притежава. Изсипа цялото му съдържание в купата. Процесорът в главата й превърташе всичките телевизионни филми, в които Кендра Ууд беше участвала. Ида с нетърпение очакваше да говори с нея за всеки един от тях. Може би след това тя щеше да се съгласи да позира за няколко снимки.