Керъл Хигинс Кларк
Картината (19)

ГЛАВА ОСЕМНАЙСТА

— Това е! Аз съм разорен! — извика Луис, когато Реган се появи на вратата на офиса му.

Трип, младият служител, който беше на бюрото, когато Реган пристигна, стоеше там с посърнало лице.

— Какво се е случило? — бързо попита тя, разкопчавайки скиорското си яке.

Луис размаха ръцете към Трип.

„Кажи, кажи, кажи!“ — Очите на Луис бяха насълзени и лицето му изглеждаше така, сякаш кръвното му беше високо, колкото надморската височина. В ъгъла близо до бюрото му бръмчеше малък овлажнител, вкарвайки фина мъгла от хладен въздух в напрегнатата обстановка.

Трип прокара ръката си през огряната си от слънцето коса. Реган седна на тапициран стол срещу античното бюро на Луис. Трип седна на съседния.

— Какво става? — отново и нетърпеливо попита Реган.

— Моят приятел Джейк, който работи в един ресторант в другия край на града…хубаво местенце е… — започна Трип.

Луис изохка.

— Както и да е, той ми се обади преди няколко минути. Каза, че Жералдин Спуунфелоу, тази, която спонсорира партито и дари картината, е побесняла, защото Луис препоръчал бивш затворник за работа в Аспен и не казал на никого…

— И…?

— Тя се обадила в онзи ресторант и попитала дали са свободни. Тя иска историческият комитет или какъвто е там, да премести голямата веселба от тук, там.

— Разбираш ли, Реган? — жално попита Луис.

— Защо това е толкова важно за нея? — запита тя на свой ред.

— Защото тя е повела кръстоносен поход срещу престъпността. Изкарва си на мен това, че лошият Ибън отново започна със старите си номера — Луис удари по бюрото си. — Получих удар.

— Спокойно, Луис — предупреди го Реган. — Нещо да ти донеса?

— Чаша кафе?

— Никакво кафе сега. Трябва ти нещо успокояващо. Какво ще кажеш за малко билков чай?

— Все едно. Трип, ти иди да го донесеш — изръмжа Луис.

„Убий пратеника“ — помисли си Реган.

— Веднага, човече — щастлив, че ще се махне извика Трип.

— Билков чай за двама и чиния със сладки.

Трип вдигна палци нагоре, което накара Луис да извика „По-бързо!“

— Кажи ми повече за тази Жералдин — попита Реган след като вратата се затвори след Трип.

Луис й метна папката през бюрото. Тя я разгърна и бегло прочете статията от Аспен Глоуб. Погледна към Луис.

— Да отидем да я видим.

— Страх ме е — изхленчи той.

— Престани! Какво пък толкова може да се случи?

— Ще ни каже, че окончателно премества партито.

— Правилно.

— Което ще рече, че аз съм разорен. Всички тези знаменитости, които бях поканил за четвъртък вечер. Всички щяха да ме видят в списание Пипъл!

— Луис, отиването до Жералдин няма да навреди, може само да помогне; още повече, че то е единствената ни надежда.

— Може би утре.

— Днес, Луис.

— Този следобед.

— Сега.

— Нека се обадим първо.

— Не. Може да не е съгласна да ни види.

— Не е учтиво. Майка ти никога ли не ти е казвала, че не трябва да се изтърсваш неканен на гости?

— Луис — твърдо каза Реган. — Обличай си палтото.

— Ами чая? — попита той.

— Може да си направим чай-парти с Жералдин — Реган стана. — Ще го направим много цивилизовано — тя го хвана за ръката и го издърпа от мястото му. — Тази Жералдин изглежда е с характер. Да отидем да видим дали е така.

— Щом казваш — с тих глас каза Луис, като си представяше гневните лица на всичките си инвеститори. — Мога направо да убия този Ибън. Виж какво ми причини.