Керъл Хигинс Кларк
Картината (16)

ГЛАВА ПЕТНАЙСТА

Докато изливаше тестото за палачинки на идеални кръгчета в тигана, Ида не спираше да си мисли за събитията, които ставаха в Аспен. Не можеше да се освободи от тръпнещата наслада, че е толкова близо до знаменитости, които току-що бяха ограбени, от мисълта, че звезда като Кендра Ууд и нейният съпруг, продуцентът Сам, бяха извикали дъщеря й почти веднага, щом бяха разбрали. Гореше от нетърпение да чуе реакцията на своя бридж-клуб когато се върнеше в Охайо. Тази сутрин тя говори за това с клиентите, които влизаха в магазина й с мръсните си ваканционни дрехи.

Докато стоеше, чакайки тестото да се изпече, преброи боровинките върху всяка палачинка. „Всичко трябва да е справедливо“ — помисли си тя, а и децата биха забелязали всяка разлика в броя на боровинките.

— Спокойно! — викна тя. — Палачинките на баба Ида са почти готови.

Дейзи се появи в кухнята по хавлия. Тя се протегна и се прозя:

— Благодаря ти, мамо. Не беше нужно да го правиш.

— Моите внуци са всичко за мен. Обичам да ги глезя когато съм тук. Освен това тези пшенични люспи и ядки започват да имат вкус на картон след известно време, не мислиш ли?

— Те са полезни за тях — изпротестира Дейзи. Тя взе няколко портокала от хладилника и започна да ги реже, за да направи прясно изстискан сок. — Ще ходиш ли на работа тази сутрин?

— Бог знае — Ида се концентрираше усилено. Беше цяло изкуство да прецениш кога е настъпил момента да откриеш картите си. — Имаш ли някакви планове за днес?

— Да, скъпа. Тази сутрин ние с децата възнамеряваме да направим една опознавателна околната среда разходка — С гръб към Дейзи Ида погледна назад, — …а после следобед, те ще ходят на представление, докато аз отида до Кендра Ууд, за да направя няколко масажа.

— Жертвите на престъпленията — констатира Ида. — Те може би ще се възползват от масажите, за да се освободят от напрежението.

— Да се надяваме, че нищо друго няма да се случи в този град. Поне няма ранени. Мислех си, че познавам Ибън по-добре. Той някак не изглеждаше на човек, който би направил такова нещо.

— Елате и си ги вземете — провикна се Ида. — Който и да го е направил, надявам се че ще го хванат и ще го окачат на въжето — каза тя, докато внимателно подреждаше парещите палачинки в чиниите на децата. — През това време всички трябва да се ослушват добре за някакви странни случки. Аз ще си държа очите широко отворени — Тя се обърна към Дейзи. — Може би ще трябва да те откарам до Кендра този следобед и да те изчакам, докато свършиш работа. Вероятно не е безопасно да караш сама по тъмно.

— Мамо, всичко ще бъде наред.

„По дяволите“ — помисли си Ида. — „Просто умирам да се срещна с Кендра Ууд.“