Керъл Хигинс Кларк
Картината (15)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСТА

Реган държеше ръката на Луис докато следовател Сойер звънеше на колегата си в полицейското управление във Вейл и го информираше накратко, че е напълно вероятно Ибън да е бил във Вейл в петък.

Понеже Луис продължаваше да хленчи и да се вайка, Реган извади от джобовете си няколко кърпички.

Сойер хвърли злобен поглед, докато Луис се мъчеше да чуе информацията, която той приемаше от Вейл.

— Задръж останалите — каза Реган, като подаваше на Луис пакетчето носни кърпички. — Страхувам се, че ще ти трябват.

— Много ми помагаш — измънка той, докато си бършеше очите.

Реган гледаше как кръглото лице на Сойер се свива в бръчки, които плъзнаха по челото му. Той вероятно беше не повече от четирийсет и няколко години, предположи тя, но не изглеждаше да прекарва много време по ски пистите или на неговия Нордик Трак. Якето му се пръскаше по шевовете, а лицето му сякаш имаше постоянно недоволно изражение. Но очите му показваха проницателност и тя разбираше, че той слуша важна информация.

Минута по-късно, когато Сойер трясна телефона, стана ясно, че предположението й е било вярно.

— Ако приятелят ви Ибън е извършил обира във Вейл, с него е била някаква приятелка, която му е помогнала да изнесе картината. Не е било необходимо да ядеш много спанак, за да имаш сили да я вдигнеш — те направо са я отрязали от рамката.

— С него е имало жена? — попита Реган.

— Да. Бедният старец бил слисан и объркан. Когато се свестил в килера, чул да говорят мъж и жена.

— Ибън имал ли е приятелка? — обърна се Реган към Луис.

— Откъде да знам? — изпротестира Луис.

Реган започваше да се дразни.

— Добре, Луис, колко често го виждаше?… Какво правиш, Луис?

Той свали ръката се от китката.

— Мерих си пулса. Почвам да се превъзбуждам.

Реган даже и не погледна към Сойер.

— Хайде, Луис. Какво знаеш за социалния живот на Ибън тук?

— Само той знаеше. Не искаше никой да разбере за миналото му. Какъв майтап, а? В началото, когато дойдох тук, той мина веднъж, докато правехме ремонта. Когато отворихме миналия месец, той се отбиваше понякога за по някоя бира, винаги вечерите, когато отиваше на кино тук по-долу. Обичаше филмите.

— Имал е достатъчно време в затвора, за да стане любител на филмите — иронично подхвърли Сойер.

Реган не му обърна внимание.

— Значи обичаше да ходи на кино. Нещо друго?

Луис погледна към тавана, сякаш следващият отговор щеше да се появи там.

— Споменаваше нещо, че ще ходи в МакДоналдс след киното.

Лицето на Сойер изразяваше онзи трябва-да-ме-майтапиш поглед.

— Ако сте били толкова големи приятели, защо не се е хранил тук? — попита той.

— Той обича Биг Мак — отговори оправдавайки се Луис.

Детектив Сойер се изправи.

— Мисля, че няма какво повече да правим тук — каза той. — Уверявам ви, че ще поддържам връзка. Разчитам, че ще се навъртате наоколо, мистър Олтайд?

— Освен ако не ме изгонят от града — въздъхна Луис.

Когато вратата зад Сойер се затвори, той се обърна към Реган.

— Реган, това си е твоята ваканция. Ти дойде тук да караш ски. Забрави за мен.

— Приятел в нужда се познава — увери го тя.

— Колко великодушно, Реган. Не мога да повярвам, че го казваш — той издуха за сетен път носа си в последната кърпичка.

— Не мога да повярвам, че ми казваш да забравя какво става тук. Как мога да го забравя? Благодарение на теб аз също съм замесена — тя направи пауза. — Освен това ме познаваш. Обичам да карам ски, но това не може да се сравни с удоволствието да заловя Ибън.

В Лос Анжелис Реган току-що бе приключила един случай, в който бе заловила мъж, който използваше номерата на крадени кредитни карти. Той беше поръчал да му доставят стока на временен адрес, меко казано. Реган имаше късмет да му достави поръчката лично и да сложи край на този пазарен гуляй. И, както винаги след като завършеше някакъв подобен случай, тя гореше от желание да се захване със следващото предизвикателство.

Просто никога не бе предполагала, че това ще стане толкова бързо и толкова близо до вкъщи.

Изправяйки се, тя каза:

— И ще започна като накарам Кендра да ми уреди среща със семейство Грант. Искам да чуя от първа ръка версията на цялото семейство за изпълнението на дядо Коледа миналата нощ.