Керъл Хигинс Кларк
Картината (13)

ГЛАВА ДВАНАЙСТА

В девет часа в понеделник сутринта Реган и Луис се срещнаха със следователя Мат Сойер, който беше назначен да разследва кражбите по време на коледния уикенд.

Информацията, която той им даде за миналото на Ибън, не беше блестяща. Реган знаеше, че когато е влязъл в затвора това не е било първото му престъпление, но нямаше представа за размерите на престъпното му минало. Тя слушаше със засилващо се безпокойство, докато им изреждаха списъка от ударите на Ибън.

Когато следователят прочете, че по времето на защитата си Ибън е признал кражби на скъпоценности в продължение на трийсет години и дори се похвалил, че можел да задигне короната на кралица Елизабет по време на коронацията, Реган си помисли, че Луис ще избухне в сълзи.

Протестът на Луис, че не е имал представа за размерите на деянията на Ибън, очевидно не впечатли Сойер.

— Господин Олтайд, вие сте нов тук — намръщено му каза Сойер. — Ние много се гордеем с обществото си. Аспен е място, където идват знаменитости и богати хора, за да си починат от живота в големите градове, да се почувстват свободни и сигурни. Много от местните хора предпочитат те да си стоят там, у дома, но това е положението. Нашата работа е да ги защитаваме. — Той повиши глас. — Ние не можем да си гледаме работата, ако хора като вас препоръчват осъдени престъпници, които са си признали, че дълги години са правили големи кражби, за постове, които им дават достъп до къщите на тези богати хора. Благодарение на вас, господин Бийн можа да си напазарува на спокойствие в къщата на Ууд и да се измъкне от дома на Грант с шедьовър в чантата си.

Реган слушаше потресена, съзнавайки, че точно това би си помислил всеки един човек в града. Но следващите думи на Сойер я смразиха.

— От друга страна, семейство Ууд и семейство Грант може да са били щастливци. Преди три дни, на двайсет и трети, във Вейл е бил пребит и вързан в килера възрастен мъж. От дома му е била открадната картина на Бийсли. За щастие той е носил на врата си алармена медицинска верижка и е успял да извика помощ, когато е дошъл в съзнание.

На вратата се почука. Луис изкрещя:

— Казах да не ни безпокоите! Дявол да го вземе! Никой ли никога не ме слуша?

— Кендра Ууд явно ви е послушала, когато сте й препоръчали Ибън Бийн — саркастично каза Сойер, когато вратата се отвори и един от младите привлекателни администратори на Луис надникна вътре.

— Брендън, какво, по дяволите, е толкова важно? — попита го Луис.

— Извинявай, Луис, но майката на Реган е на телефона и казва, че е важно.

Той вдигна телефона на бюрото си и го подаде на Реган.

— Мамо, какво става? — попита бързо тя. И после, докато слушаше, се намръщи. — Господи, това е важно. Благодаря ти. Ще ти кажа после — тя затвори телефона и погледна право към Сойер. — Родителите ми са отседнали в стаята, която е използвал Ибън в къщата на Ууд. Тази сутрин майка ми е намерила на пода в спалнята квитанция от магазин във Вейл. С дата двайсет и трети декември.

Накрая Луис избухна в плач и сложи глава на бюрото си.

— Аз съм разорен — ридаеше той. — Напълно разорен.