Христо Радевски
Катеричката

Каква си ти хитруша!

Ти от дъба клонат

изцъкаш и се вслушаш —

дали не те следят.

 

След туй се изкатериш

по някой близък клон

и в мене поглед впериш

и правиш ми поклон.

 

И сякаш че ме питаш

от свойта висота:

— Защо в гората скиташ?

Не е за тебе тя.

 

И после —

        без да чакаш —

поела бързо дъх,

ти стрелнеш се в шумака,

та до самия връх.

 

Там клонките тревожиш

и шепнеш ми чрез тях:

— Стигни ме, ако можеш,

но слаб си и те страх!

 

И в тоя чист,

                ухаеш

на горски листи ден

кажи, защо играеш

на криеница с мен?