Емилио Салгари
Синът на Червения корсар (20)

Глава осма
МОРСКА БИТКА

Можеше да се каже, че екипажите бяха родени под щастлива звезда. На остров Тарога те откриха над двеста корсари, пристигнали от юг с два кораба. Тъй като нямаха повече кораби на разположение, обединените корсари решиха да нападнат най-напред Вилия, за да си набавят провизии. Градът бе на около двадесет мили от Панама.

Тъсли слезе на брега близо до града, нападна го и го превзе след няколко часа въпреки отчаяната съпротива на испанците.

Той натовари две големи лодки с плячка и отново се върна на остров Тарога.

Корсарите вече имаха храна и муниции. Решиха да блокират Панама, за да принудят вицекраля да предаде сестрата на граф Вентимилия и още неколцина други пленници. Четири дни след завръщането на Тъсли, те се отправиха в открито море.

Тъй като бяха научили от някакъв пленник, че в Панама очакват два големи испански кораба, натоварени в Лима с брашно и злато, корсарите решиха да пленят тези кораби, преди те да достигнат пристанището.

Една от корсарските фрегати бе под командването на граф Вентимилия и Равено Дьо Люсан, а другата — на Тъсли и Гроние. Естествено, тримата приятели бяха на кораба на графа.

Първите два дни минаха, без да се случи нищо особено. На третия ден от мачтата се чу вик:

— Платно на изток!

Графът и Равено изтичаха към предната част на кораба. Бяха много изненадани от обстоятелството, че корабите, които очакваха от юг, се появиха от изток.

— Дали тези кораби не идват от Панама? — изрази съмнение графът.

— От това именно се страхувам и аз — отвърна Равено.

От мачтата се чу нов вик:

— Една фрегата и два мощни кораба на хоризонта!

Когато врагът стигна на миля от тях, корабите си размениха първите изстрели. Чрез ловка маневра, графът успя да избегне нападението на испанската фрегата. Когато тя попадна между неговия и другия корсарски кораб, той сам нападна. Само за няколко минути неговият съд се долепи до неприятеля. Графът скочи на чуждата палуба. Другият корсарски кораб вече докосваше борда на противника от другата страна. След кратка, но ожесточена схватка испанците успяха да се оттеглят на горната палуба. Те се опитаха да пуснат в действие оръдията, но останалите на корабите си корсари усетиха намеренията им.

От сто и двадесетте войника, които се намираха на фрегатата, повече от осемдесет бяха ранени или убити. На останалите не им оставаше нищо друго освен да се предадат. След победното сражение корсарите се върнаха по местата си. Те имаха още работа. Трябваше да се пленят двата помощни кораба. Въпреки героичната съпротива на екипажа само за няколко минути корсарите превзеха големия кораб. От седемдесетте испанци на борда му само десет останаха живи. От втория кораб вече бяха усетили, че техният край наближава. Корабът се опита да достигне брега, но се натъкна на подводен риф и потъна.

Докато корсарите бяха заети с изхвърлянето на убитите в морето и с отстраняването на повредите, които им бяха нанесени, на хоризонта се показаха два нови кораба.

Корсарите веднага екипираха превзетите съдове, вдигнаха испанското знаме и смело се отправиха срещу новите си противници, които най-спокойно приближаваха насам, смятайки, че на двата корсарски кораба се намират техни съотечественици.

Когато фрегатите приближиха на разстояние един изстрел до неприятелските кораби, прозвуча команда. Първият кораб беше подпален с единединствен изстрел. Барутният погреб на кораба експлодира и корабът бързо потъна.

Вторият кораб упорито се съпротивляваше. Но и с него битката продължи само няколко минути. Корсарите се качиха на кораба и той мина в техни ръце.

Те понесоха тежки загуби. Телси бе тежко ранен и само след няколко дни почина от раните си. Оръжията на испанците бяха намазани с отровни мазила. Това бе причината, която силно озлоби корсарите. Те избиха всички пленници, въпреки енергичните протести на графа.

Върнаха се на остров Тарога и решиха да изпратят пратеник в Панама, който да върне петимата пленници и дъщерята на Червения корсар.

Изплашените граждани на острова освободиха пленниците и платиха десет хиляди пиастра. Дъщерята на Червения корсар обаче липсваше между пленниците.

Над маркиз Монтелимар надвисна смъртна опасност. Граф Вентимилия не позволи да бъде изпълнена кървавата присъда.

— Ще отида сам в Панама — каза той. — Ще потърся сестра си. Дайте ми един кораб, с който да стигна брега. Също така имам нужда от лодка, с която да доплувам до пристанището. Главата на маркиз Монтелимар е гаранция не само за моя живот.