Вацлав Павел Боровичка
Столетие на чакалите (5)

СМАХНАТИЯТ ДВУЖЕНЕЦ

— Францийо, чуй думите ми! Аз съм Павел Горгулов, представител на сто и осемдесет милиона руски селяни. Аз съм техен водач. Воювах срещу болшевиките, но се борих и срещу монархията. После ме принудиха да напусна родината си. Най-напред попаднах в Полша, после в Чехословакия. Заявявам съвсем открито — обичам родината си! Видях странни неща… Ненавиждам болшевиките, симпатизирам на социалистите, единствените руски патриоти. Бях белогвардеец служех в лазарета. Никого не съм убил…

Едър, широкоплещест, с малки блуждаещи очи. Името му е Павел Горгулов. Той е от руско потекло, живял е в Полша, а и в моравския град Пршеров и лъже, като твърди, че никого не е убил. На 6 май 1932 г. застрелва президента на Френската република, седемдесет и четири годишния Пол Думерг. И в момента се защитава.

— Позволиха ми да бъда лекар в малък град, където деветдесет на сто от жителите бяха болшевики (навярно има предвид Пршеров. Бел. авт.). Там изживях страшна политическа война. Но не можех да изневеря на идеалите си. Говорих с всички чешки министри и им казах: „Та нали сте славяни, спасете Русия!“ Дори им бях изпратил политическата си програма. Идеите ми им се харесаха, но въпреки това ме изгониха от страната, за да не се разсърдели Съветите…

След като стрелял срещу президента и полицаите се нахвърлили върху него, измъкнал от вътрешния си джоб ръкопис и започнал да го размахва над главата си. Свитъкът имал заглавие, написано собственоръчно с големи печатни букви: „Мемоари на Павел Горгулов, главен президент на руската фашистка политическа партия, който уби президента на Френската република“.

Написал ги бил през нощта преди убийството в хотелската си стая в компанията на парижка проститутка, с която се запознал случайно и искал да прекара нощта. Пийнали и когато тя заспала, седнал до масата и до сутринта написал политическия си манифест. А тъкмо манифестът е доказателство, че терористът се е подготвял за нападението и че авторът му не е бил в ред.

— Винаги съм бил голям приятел на Франция. Но какво ли не преживях тук? Отказаха да ми издадат лична карта. При това никому нищо не съм сторил, не съм извършил никакво престъпление. Господа, обърнете внимание на съветите ми. Францийо, чуй ме! He искам да се спася. Търся само справедливост. Аз съм апостол на собствените си идеи. Атентата извърших само като протест в името на поробена Русия. Образован човек съм, как бих могъл да остана безразличен към съдбата на собствения си народ. Каква трагедия, каква трагедия…!

Четвъртата му съпруга (навярно се е оженил заради зестрата от четиридесет хиляди франка) го обичала и според собствените му думи той също. Тя заявила, че цели четиринадесет дни преди атентата той бил неузнаваем. Затворен, тих, замислен, просто не такъв, какъвто го познавала. Плакала много, когато разказвала за това. Може би не е знаела, че му е четвъртата жена, че при това Павел Горгулов е бил и двуженец.

— Моите идеали са ми по-мили от живота — крещи той. — Слушай, Францийо, Павел Горгулов е готов да умре за идеалите си. Незнаен съдник ми каза веднъж „Павел, ще трябва да се пожертвуваш, само така ще освободиш руския народ.“ Чуй, Францийо! Чуй, Францийо! Прочетете моята програма, аз съм вече само един труп, но въпреки това ви казвам …

Роден е през 1895 г. в семейството на заможен руски селянин, завършва училище, следва медицина от 1913 г. служи в казашки полк, воюва и бива ранен в главата. Твърди, че заради раняването е награден с най-високия царски орден — Георгиевския кръст. След войната продължава да следва, оженва се в Ростов на Дон за професорска дъщеря, емигрира във Варшава, после в Прага, където продължава да следва. Без да се разведе, се оженва за деветнадесетгодишна дъщеря на фризьор, скоро я напуска и остава на издръжката на по-възрастната си любовница. Тя му дава възможност да издава долнопробни романи, които пишел вечер.

На чехословашка земя се заселва като лекар, но скоро влиза в противоречие с клетвата на Хипократ — иска тлъсти хонорари, внушава на пациентите си, че са тежко болни, за да измъква от тях пари, и затова бива изправен пред съда, който обаче го оправдава. Но и след това не мирясва и отново застава пред съда заради незаконни аборти; лекарската колегия го лишава от правоспособност, забранява му да практикува като лекар и той започва да говори, че бил станал жертва на комплот.

По време на пребиваването си в Чехословакия се включва в политическата борба. Основава Зелена фашистка партия. Членовете й са само двама — един руски танцьор емигрант и жената на танцьора. Третият е председателят — Павел Горгулов. Отново е принуден да си стегне куфарите и да замине за Франция, където се оженва за четвърти път, и то за богата швейцарка.

Френските власти се отнасят към него като мащеха — не получава разрешение за пребиваване и затова се преселва в княжество Монако, където набързо пропилява голяма част от получените като зестра четиридесет хиляди франка. И тук той проповядва съмнителните си идеи за нова политическа партия, която трябвало да спаси руския народ от царя и от Ленин. После научава, че Франция е признала Съветския съюз и решава да се намеси в историята и да „спаси“ човечеството. Взема последните пари и потегля за Париж.

От вестниците Горгулов научил, че на 6 май президентът на Френската република ще посети изложбата На Асоциацията на писателите — бивши бойци (Асосиа-сион де з’екривен комбатан). Отишъл на касата, представил се за член на асоциацията, получил билет и зачакал сгоден случай.

Френският политик Пол Думерг поема поста президент на седемдесет и четири години. Той е един от големите патриоти. Четиримата му синове загиват по фронтовете на световната война.

След като президентът открил изложбата и започнал да разглежда експонатите, Павел Горгулов стрелял срещу него пет пъти. Два куршума улучили президента, други два — председателя на асоциацията, а последният засегнал директора на парижката полиция.

Атентаторът не се отбранявал. Когато го арестували, започнал само да размахва черновата на мемоарите си и да вика: „Това е само началото, всичко това е само начало!“

Процесът срещу атентатора започнал в края на юли. Той предизвикал огромен интерес. В него се състезавали най-прочути юристи — както от страна на обвинението, така и на защитата. Журналисти, дипломати, висши чиновници, политици, чуждестранни гости (сред които и съветският писател Иля Еренбург) изпълвали залата.

Къдрокосият, е високо чело и малки очи подсъдим не е заслужавал подобно внимание. Той е една от онези отрепки на човешкото общество, на границата между вменяемостта и налудничавостта, които са автори на толкова политически убийства, подтиквани от вътрешна възбуда, налудничави идеи, от необходимостта да компенсират, чувството за малоценност или да дадат израз на болезнена мания за величие и на силното си желание да се прочуят на всяка цена. От памтивека те образуват таен фронт, дебнещ известни и забележителни личности. Те си приличат: Корде, Равашол, Вийен, Лукени.

В Париж Горгулов пристигнал сутринта на 5 май отишъл в катедралата „Нотр Дам“ и помолил бога да го благослови, защото според изявленията му именно бог му бил внушил мисълта за атентата и дори го „водел с известна настойчивост“. След като се бил подготвил душевно, погрижил се и за физическата си наслада. Влизал от бистро в бистро, като във всяко изпивал по нещо, после се запознал с една проститутка и я завел в наета за няколко часа стая в хотел на улица „Виктор Кузен“. Там до сутринта написал мемоарите си.

На другия ден, преди да поеме съдбовния път, с револвер в единия и с двадесет и седем патрона в другия джоб, изпил в недалечното бистро няколко чаши вино и цяла бутилка коняк. На изложбата си купил две книжки, чийто автор бил председателят на асоциацията, и го помолил за автограф; само след няколко минути го ранил тежко. Когато го арестували, открили у него отрова. Разбира се, не е имал достатъчно смелост, за да я изпие навреме.

Преди злодеянието бил спокоен, никой в залата не забелязал да се е държал предизвикателно или ексцентрично, а по време на процеса говорел ли говорел, и то врели-некипели — за болшевиките, за своята фашистка „зелена“ партия и за месианското си предопределение на този свят. Смятал се за спасител — каквото и да правел, го считал за свой свещен дълг, дори и когато убивал, не го правел за себе си, а за благото на човечеството. Един ден щяло да се разбере кой е прав …

— Францийо, чуй думите ми! — повтаря отново. Не искам да спася живота си, търся единствено справедливост. Аз съм апостол на идеалите си. Моят атентат е протест от името на сто и осемдесет милиона руски селяни… Вие, господа, убихте моята идея, убийте и мен, но спасете идеята ми. Аз съм вече труп, защото без идеали не се живее. Не ще подкупите Павел Горгулов! Дори по стълбата към гилотината ще повтарям: не ще подкупите Павел Горгулов, защото е демократ и селянин. Незнайният съдник, скрит в мен, ми казва: „Жертвувай се, Павел, но спаси руския народ.“ Уважаеми господа, прочетете програмата ми…!

Бил ли е Горгулов луд или само заблуден фанатик?

През 1929 г. по време на пребиваването си в Прага написал до известен чехословашки учен писмо, в което го молел за точна информация относно новооткрития реактивен самолет, конструиран от германския професор Оберт. Искал да научи нещо повече за него, тъй като ненавиждал Земята и затова искал да бъде първият земен жител, отправил се на Луната. В такъв случай бил ли е Горгулов отговорен за деянията си?

Съдебните експерти по психиатрия се разделят на два лагера. Едни преценяват, че убиецът на президента е отговорен за деянието си — по време на атентата е бил напълно нормален. Другите твърдят обратното и доказват изводите си с описание на събития от неговия живот, показания на някои жени от Прага, с които е имал интимни срещи, и заявяват, че не се е държал нормално.

Отнасял се с тях грубо и ги оскърбявал. По мнението на тези психиатри Горгулов е параноик, луд, смята се за месия, сравнява се с Исус и е убеден, че трябва да спаси света от политическа гибел.

Държавният обвинител настоява пред съдебните заседатели за смъртно наказание за убийство, а френският печат обявява терориста за „Распутин на руската емиграция“.

Председателят на съда прекъсва разглеждането то на делото в седем без петнадесет, съдебните заседатели излизат, за да се посъветват и след двадесет минути се връщат с решението, че подсъдимият е виновен.

Осъждат го на смърт и на 14 септември 1932 г. е екзекутиран. Въпросът, дали е бил или не отговорен за деянията си, остава нерешен. Общественото мнение не се е интересувало от мнението на психиатрите.

Обикновено с убийците на президенти не се церемонят много, особено когато става въпрос за един толкова съмнителен индивид, какъвто безспорно е бил Павел Горгулов.