Христо Радевски
Пияното зайче (Народна шега)

Веднъж през храсти и трънак

от гости у чича̀ си

игриво зайче — смел юнак —

се връщало дома си.

 

А вече сипвало зора,

когато морно спряло

до някаква си канара

и свито в миг заспало.

 

В туй време минал там лъвът

с лъвицата.

                И в здрача

те зърнали сред своя път

заспалото юначе.

 

И рекъл свъсеният лъв:

„Това какво е — залък!

А залък, то се знай, такъв

за двама ни е малък.

 

Затуй предлагам да решим

това с достоен жребий:

оттук да се отдалечим

във две посоки с тебе.

 

След туй ще хукнем нанасам

и който пръв дотича —

закуската, що падна нам,

на него се обрича.“

 

Така и сторили.

                        Ала

летейки с всички сили,

по грешка в твърдата скала

главите си разбили.

 

И паднали сред локви кръв

два трупа край скалата —

големият и гривест лъв

с лъвицата зъбата.

 

А зайчето между това

събудено трепери,

в лъвицата и във лъва

замаяно се звери.

 

И казало си то тогаз

пред страшната картина:

— Какви ли ги не върша аз,

кога излишно пийна!