Джеймс Ролинс
Последната тайна на земята (40)

Глава 37

Джейсън седеше в едно мръсно кресло в разрушената чакалня до кабинета на Блейкли. Държеше в скута си пукнатата играчка „Нинтендо“ и се опитваше да я оправи. Хари и съществата, които го придружаваха, бяха някъде навън. Патрулираха и пазеха. След взривяването на асансьора Хари взе мерки районът да бъде добре охраняван.

На Джейсън му бе наредено да стои заедно със Санди в кабинета на Блейкли. Тя обаче го нервираше. През цялото време гледаше някаква точка в пространството и си оправяше косата с пръсти. Дори не забеляза как той стана от креслото.

Все още размишляваше над това, как Бен го бе спасил. Надяваше се той скоро да се завърне заедно с майка му.

Застина, тъй като внезапно чу тих стържещ звук непосредствено до сградата. Това сигурно бе Хари или някой от приятелите му. Звукът се разнесе повторно. Наподобяваше шума, издаван от влачени дъски.

Джейсън тихо се изправи и направи крачка напред към стаята, където бе безопасно. Чу обаче звука още веднъж и любопитството му надделя. Доближи се до разрушения вход на сградата.

Щеше само да надникне. Можеше пък и да види нещо интересно.

Като затаи дъх, за да не може никой да го усети, той се промъкна зад едно обърнато бюро, откъдето имаше поглед към пространството отпред. Взря се, очаквайки звукът да се повтори, за да може да установи източника му. Боеше се дори да примигне, за да не пропусне нещо. Не видя нищо, освен кратера, образуван от експлозията, и отломките около него. Нищо не помръдваше.

Тъкмо реши да се прибере, когато…

Той едновременно го видя и чу. На около двайсет метра от него изпод купчина дъски и тухли се подаде муцуна. Бе едва забележима, тъй като черните камъни и обгорелите дъски около нея бяха добър камуфлаж. Ако не бе шавнала, нямаше да я забележи.

Муцуната пак се размърда и размести отломъците. Сега Джейсън забеляза и черно око. Стори му се, че гледа право към него. Това бе звярът, който се въртеше около него, докато бе вързан. Бен го бе кръстил Малкия Тим. Джейсън застина, тъй като се уплаши да не би да привлече неговото внимание.

Видя как животното отново отпусна глава върху земята. Очевидно все още бе замаяно от взрива и му трябваше време, за да възстанови силите си. Джейсън реши, че трябва да предупреди някого, че животното е оцеляло.

В този миг чу друг звук.

Глас. Познат глас. Женски глас. Жената плачеше.

Видя как в откритото пространство се появи Линда и се вгледа в кратера. Лицето и бе мръсно, косата и сплъстена. Очите и бяха изпълнени със сълзи.

Зад нея се появи Халид с цигара в уста.

— Чиста работа — разнесе се гласът на Халид. — Момчето го няма.

Линда се доближи до кратера и започна да обикаля около него. Джейсън съобрази, че тя щеше да мине само на метър от укрилото се наблизо чудовище. Той изскочи от укритието си и се устреми като стрела към кратера.

— Линда! Върни се! Бягай! — закрещя.

Линда подскочи, когато чу гласа му, и размаха ръце.

— Джейсън? — извика. Неговите думи и неговата поява я шокираха. Тя се подхлъзна и падна в кратера.

— Пази се!

С див рев звярът изскочи изпод купчината развалини, подобно на дяволче, скрито в кутия. Сетне се изправи. На мястото, където трябваше да бъде ръката му, стърчеше бяла кост. Целият му хълбок бе обгорен. Нахвърли се върху Линда, която се присви в дъното на кратера.

— Не! — изкрещя Джейсън.

Уплашеният Халид реагира, като започна да стреля бясно по създанието. Звярът се извърна към него, привлечен от шума на изстрелите. Халид започна да крещи и се опита да бръкне в джоба си. Очите му така се разшириха, че сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Бе толкова изплашен, че практически не реагира, когато чудовището го захапа. Само глух стон излезе от устните му в мига, когато животното го повдигна с челюстите си.

Теглото му обаче се оказа твърде голямо за омаломощения звяр. Той отново се сгромоляса с трясък върху развалините, без обаче да изпуска Халид от челюстите си.

Ужасената Линда се придвижи на четири крака към противоположната страна на кратера. Лицето и се вцепени, когато видя как звярът се отдалечи с египтянина.

Тялото на Халид започна да хрущи между зъбите на чудовището. Ръцете му обаче бяха свободни. В едната си ръка държеше пистолет, но не стреляше. Вместо това се опитваше да измъкне нещо от джоба си. След рязко движение той нададе радостен вик. От устата му започна да тече кръв, но той успя да освободи ръката, с която бе бъркал в джоба си. В нея държеше нещо, което Джейсън веднага разпозна. Халид му го бе показвал и преди. Бе малък радиопредавател за дистанционно взривяване на бомби.

Линда също го забеляза.

— Недей! — изкрещя.

На изкривеното от болка лице на Халид се появи нещо като усмивка. От устата му започна силно да шурти кръв. Той повдигна ръка.

Преди обаче да успее да натисне копчето, звярът размърда челюсти и удари тялото му в земята. Предавателят излетя от ръката му и падна на около метър разстояние от него.

Халид протегна ръка, за да го вземе, но устройството се оказа извън обсега му. Джейсън видя как движенията на умиращия звяр станаха по-забавени. Очите на Халид се изпълниха с болка, когато се опита да се измъкне от стиснатите челюсти и да достигне предавателя. При втория опит успя да го докосне с пръсти.

Джейсън реши да не чака повече и се устреми към него.

— Върни се! — извика Линда.

Той не и обърна внимание и сграбчи предавателя само секунда, преди ръката на Халид да се озове на същото място. Халид го напсува и от устата му изхвърчаха кървави слюнки. Джейсън направи крачка назад.

— Дай ми го, момче!

— Не — отвърна Джейсън и отстъпи на безопасно разстояние от Халид.

— Тогава умри — каза Халид и вдигна другата си ръка. Тази, в която държеше пистолета. Можеше да стреля почти от упор.

Последното нещо, което Джейсън видя, бе пламъкът, който излезе от дулото на пистолета.

 

Ашли се изправи и раздвижи краката си, когато пристигнаха в пещерата на она. После подритна алуминиевото превозно средство на Хари. Бе пътувала цели четири часа, седнала върху Бен. Кръстът и се бе схванал. Дявол да го вземе!

— Хайде — обади се Бен. — Чисто е. Да вървим. Ашли се измъкна от малкото помещение и влезе в базата Алфа. Преди това не бе сигурна, дали ще види пак това място. Макар и уморена до смърт, успя да се усмихне. Най-после!

Когато обаче видя другото транспортно средство, усмивката и изчезна.

— Мотоциклет? — каза Ашли, докато се спускаше към Бен.

— Трябва да го върна на Хари. Човекът прави страхотни машини.

Тя кимна с разбиране и седна на седалката зад Бен. За нещастие наложи се Денис да остане при племето. Нараненият му крак нямаше да им позволи да се придвижат достатъчно бързо нагоре. Той щеше да пътува по-късно пешком в компанията на ловците.

— Готова съм да пътувам, ако ще и на муле. Трябва да видя Джейсън — настоя тя.

— Знам, знам. Смущава ме обаче това, че не мога да се свържа с Нобкоби. Дръж се — каза Бен. След няколко минути те вече летяха през мрака към далечните светлини на базата.

Ашли се притисна към Бен и положи буза на рамото му. Прегърна го още по-силно. Почти чуваше как тупти сърцето му.

— Оглеждай се за кракани — извика Бен, като се опитваше да надвие шума на двигателя. — Тези гадини са плъпнали из цялата пещера.

— Карай направо към базата. Хич не ме интересува какво ще се окаже на пътя ни. Прегази го.

Продължи обаче да се оглежда, докато пътувала. Бяха потънали в пълен мрак. Когато наближиха базата, той премина в полумрак. В осветената и част въздухът се изпълни с воня.

— Боже мой! — възкликна тя и присви нос.

— Скоро ще свикнеш.

Не и се искаше да свиква. Когато видя опустошената и разрушена база, затвори очи. Как бе успял Джейсън да оцелее?

— Почти стигнахме — изкрещя Бен.

Внезапно откъм дясната им страна иззад обърнат автомобил се подаде окървавената муцуна на главата на влечуго. Бен я забеляза навреме и даде газ. Ревът на останалия зад тях звяр скоро заглъхна.

— Ей там е — каза Бен.

Тя вече бе разпознала мястото. Макар и обгоряла, сградата, в която се намираше кабинетът на Блейкли, беше на мястото си. Бен намали скоростта и зави покрай ъгъла и.

Сърцето на Ашли изстина от това, което видя в този миг.

Не! Тя скочи от мотоциклета. Огромният труп на един от хищниците лежеше само на няколко метра от сградата. В челюстите му се намираше неподвижното тяло на Халид. Лицето му бе бледо, а немигащите му очи гледаха към тавана.

Не това обаче я уплаши. Хари се бе надвесил над малка фигурка, сгърчила се върху каменната повърхност.

Не, за Бога! Не след всичко това, което вече изживях!

— Почакай! — Бен я настигна и я хвана за ръката.

Тя обаче освободи рязко ръката си и се устреми към Хари. Когато я забеляза, той се изправи. Бен се присъедини към тях.

— Това не е Джейсън, Аш. — Бен постави ръка върху рамото и. — Точно това се опитвах да ти обясня. Още като видях лицето ти, стана ми ясно за какво мислиш.

— Кой е? — попита, като погледна мъртвия дребен ловец с дупка от куршум върху гърдите. Бен се наведе към мъртвеца и положи ръка на рамото му.

— Това е Нобкоби. Нищо чудно, че не успях да се свържа с него. Какво се случи? — обърна се към Хари.

Хари, готов да се разплаче, започна да му обяснява.

— Бях отишъл до асансьора, за да видя дали има оцелели. Ловецът остана да пази сградата. Докато ме нямаше, Халид и Линда се върнали. После обясни как краканът нападнал Халид, който пък, се опитал да взриви цялата пещера, преди да умре.

— Ловците го следели през цялото време, очаквайки да настъпи удобен момент да се намесят. Когато Джейсън грабнал предавателя, Халид се опитал да го убие. Нобкоби обаче успял да блъсне момчето встрани и куршумът попаднал в него.

— Той е спасил детето ми! — промълви Ашли, като коленичи до Бен.

— Така е — потвърди Хари. — Джейсън отнесъл удар в главата. За няколко секунди изгубил съзнание, но му няма нищо. Сега за него се грижи Линда.

— Мамо!

Ашли рязко се извърна към сградата. Пред разбития и вход стоеше Джейсън с обвита с бинт глава.

— Джейсън!

Тя се затича към него и двамата се прегърнаха.

— Миличък мой! Съжалявам за всичко, което си преживял! — Ашли го притисна към гърдите си.

— Мамо, обичам те!

Тя продължи да го притиска в прегръдката си.

— Мислех, че съм очистил тази мръсна гад — каза Бен, като посочи огромния труп на звяра.

— Кожата му очевидно е не по-малко дебела от твоята — вметна Хари.

От входа излезе Линда с усмивка на лицето. Джейсън я забеляза и се измъкна от прегръдката на майка си. Избърса носа си и пооправи превръзката си. Очевидно бе почувствал неудобство от така видимата демонстрация на синовна любов.

Ашли се усмихна. Нима синът и вече бе пораснал?

— Погледнете! — каза внезапно Хари и посочи към покрива.

Линда се изправи и също обърна поглед към мястото, накъдето гледаше Хари.

От покрива се спускаха светлини. На слабата светлина на няколкото оцелели прожектора се видя как от шахтата на асансьора надолу се спускаха парашути. Нови и нови, един след друг. Всеки от парашутистите държеше в ръка халогенен фенер, който размахваше във всички посоки. След броени минути на Ашли и се стори, че парашутистите бяха стотици. Разпръснаха се във всички посоки, сякаш изпълниха цялата база. Приличаха на светулки в топла пролетна вечер.

— Кои са тези? — попита Джейсън.

— Струва ми се, че кавалерията е дошла да ни се притече на помощ — отвърна Хари.

— Време беше — добави саркастично Бен.