Джеймс Ролинс
Последната тайна на земята (30)

Глава 27

На следващата сутрин Ашли започна да се разхожда напред-назад из пещерата, като се опитваше да осмисли информацията, съобщена на Бен от Моамба, единствения им съюзник в племето.

Как бе възможно да се преборят със суеверието? Подобно на много мисионери, избити по най-различни краища на света от суеверни туземци, и тя се чудеше какво може да направи.

Бен се доближи отзад и я прегърна, като опря лице до нейното.

— Ако продължаваш да се разхождаш така, ще издълбаеш бразда на пода — каза и.

Тя въздъхна. Той бе прав. Сега не им оставаше нищо друго, освен да чакат. Мисълта и се превключи на друга тема.

— Виж какво, исках да ти кажа нещо за снощи — започна неуверено тя.

— Какво? — отвърна той и се притисна по-плътно до нея.

— Ами, думата ми е, че… Това, че ние… Не искам да си мислиш… Искам да знаеш, че това бе само моментна слабост.

— Ето що, госпожо, не се опитвай да се измъкваш от случилото се. Аз не съм играчка само за една нощ. Да не би сериозно да мислиш, че можеш просто да ме използваш и да ме захвърлиш?

Тя неловко се усмихна и се измъкна от прегръдката му. Внезапно се почувства неудобно от физическата близост с него. Дали бе наистина искрен. Малко ли бяха другите мъже, които се бяха клели във вечна любов, а сетне се бяха измъкнали от леглото и и изчезнали в нощта? Ами бившият и съпруг? Скот и се бе клел във вечна любов и вярност, а ето какво се получи. Тя постави ръка на корема си, като си спомни и болката, и загубата.

Отдалечи се от Бен, като се опита да не обръща внимание на обидата в очите му.

— Трябва да решим какво ще правим — каза. — В случай че не бъдем убедителни. Майкълсън все още има раница, пълна с оръжия. Би трябвало…

Пред входа на пещерата настъпи оживление и след малко Хари си проби път сред пазачите и дойде при тях. Зад него куцукаше Майкълсън, като използваше едно от счупените копия като патерица. Ашли тайно почувства облекчение от идването им. Зарадва се, че се появиха хора, които прекъснаха интимния разговор.

— Хари, успя ли да научиш нещо? — попита го тя. В отговор той кимна утвърдително.

— Цяла нощ бях буден и се опитвах да измъкна информация от местните клюкари. Тук също си произвеждат пиячка, като използват за целта един мъх. Има вкуса на топла паста за зъби. И все пак махмурлукът си е махмурлук.

— Говори по същество — обади се мрачно Бен. — Не разполагаме с много време.

Ашли го погледна изненадано. Бен нямаше навика да прекъсва хората така грубо.

Хари примигна няколко пъти, преди да заговори. Може би бе уморен, а може би наистина страдаше от махмурлук.

— Както и да е, това питие развърза някои и други езици. Изглежда, че почти всички са убедени, че вие избивате една тяхна скъпоценна гъба.

— Това ни е известно — каза Ашли.

— Как, по дяволите, научихте… — отвърна той удивено.

— За това ще говорим после. Кажи ни по-добре какво чу за днешното заседание на съвета. Ще ни бъде ли дадена възможност да се защитим?

— Слуховете са, че ще ви защищава Моамба. Макар и да е стар, мнозина предпочитат да не се карат с него. Така че нищо чудно да разполагаме с възможност да ги разубедим.

— Все пак нуждаем се от резервен план — каза Ашли и погледна към Майкълсън. Забеляза, че той все още имаше пистолет в кобура си. — Как сме с въоръжението?

Той се потупа по кобура.

— Разполагаме с това, с един Калашников 47, десантен вариант, и със сгъваемата ми пушка, която е в стаята на Хари.

— Какви са шансовете да се измъкнем оттук със стрелба?

— Не бих заложил и пукнат цент за тях. Залата, където заседава съветът, се намира дълбоко в скалата. Съмнявам се да е по силите ни да успеем да се измъкнем оттам. А дори и да успеем, ще ни предстои да открием обратния път.

— Значи, по-добре ще е да се стараем да бъдем убедителни — намръщи се Ашли.

Някъде далеч от тях започнаха отново да бият барабани. Пазачите до входа се оживиха. Един от тях излая някаква заповед.

— Време е за шоуто — каза Хари.

 

Първото нещо, което направи впечатление на Ашли в пещерата на съвета, бе подът. Скалата бе полирана гладко, като огледало, и изглеждаше хлъзгава, сякаш беше от черен лед. В центъра на помещението имаше малък отвор. Каменни стълбове, също полирани така гладко, бяха разположени в кръг. Стълбовете бяха изкусно украсени с въжета, направени от гъби, светещи със зелена и червена светлина. Други подобни фосфоресциращи въжета украсяваха стените.

Около отвора в центъра на помещението бяха разположени осем големи възглавници с различни цветове. Ашли огледа отвора с любопитство. Бе единствената част от помещението, грубо издълбана в скалата и лишена от всякакво полиране. Разумът и, макар и изпълнен със страхове за Джейсън, за самата нея и за Бен, продължаваше да е на антрополог. Вълнуваше се от многото тайни, свързани с тези хора. Какво бе културното значение на тези отвори? Имаше ги в почти всички скални жилища, които бе разгледала, включително и в базата Алфа. Първоначално бе решила, че са обикновени огнища, но след като се запозна с живота на обитателите, на пещерите, отхвърли това предположение. Все още не бе видяла нито едно запалено огнище. При толкова много минерални извори с гореща вода, топлина от вулканичен произход и недостиг на дървета тя не виждаше културна необходимост от толкова много огнища. Какво, по дяволите, представляваха отворите в такъв случай?

Ръката на един от пазачите докосна гърба и. Тя влезе в пещерата.

— Ние май сме първите посетители — каза Бен.

Ашли се отмести встрани, за да влезе Хари. Майкълсън въпреки нараненото си коляно, бе отишъл в пещерата на ловците, за да вземе оръжията и ги приготви за действие. Пистолетът на майора бе на гърба и. Бе го пъхнала в пояса си и закрила с ризата си. Ако нещата не се развиеха както трябва, можеха с помощта на пистолета да отидат до района на ловците и да се присъединят към Майкълсън. И към неговия арсенал.

Една жена от племето влезе през друга врата. В ръката си държеше тояга, украсена с аметист. Провисналите и гърди отбелязваха принадлежността и към женския пол, а издутият и корем навеждаше на мисълта, че по всяка вероятност е бременна. Тя коленичи на една от възглавниците, а от двете и страни застанаха стражи. Умишлено не обърна внимание на Ашли и нейната група, като избегна погледите им, докато се наместваше на възглавницата.

С леко кимване обаче удостои с внимание следващото същество, което влезе в пещерата. То не бе приятно за гледане, тъй като му липсваше едната ръка и лицето му бе набраздено от дълъг белег. Провлачваше леко левия си крак, докато се придвижваше към една пурпурна възглавница, и се отпусна върху нея с тежка въздишка.

— Това е Тругула, ръководителят на клана на воините — поясни Хари на Ашли. — Има неугледна външност, но умът му е остър.

Думите на Хари, макар и едва-едва прошепнати на ухото и, очевидно достигнаха слуха на Тругула. Погледна ги строго изпод вежди. Хари се отмести от Ашли и не каза нищо, когато една процесия от важни фигури зае местата си по останалите възглавници. Не след дълго зад тях заеха позиции множество въоръжени стражи. Ашли се раздвижи, за да намести пистолета си в по-удобна позиция. Макар да и убиваше на гърба, създаваше чувство за сигурност.

Моамба премина покрай Ашли и се устрои върху карирана червено-жълта възглавница. Той също не даде вид да е забелязал присъствието им.

Последен пристигна вождът на селото Борада. Хари и бе казал, че той е син на предишния вожд. Заел длъжността в знак на признание на уважението към баща му.

Мнозина от останалите старейшини го търпели, но не се радвал на особена почит. Бил твърде лековат и взимал решения прекалено импулсивно. Съветът предпочитал да обмисля дълго решенията си, понякога в продължение на години. Дори и когато ставало дума за сравнително прости въпроси. Младият и с избухлив характер вожд смущавал с поведението си останалите старейшини.

Въпреки това вождът не останал без поддръжници. Хари посочи на групата един изключително мършав мъж, чиито уши и очи шареха във всички посоки. Ръцете му непрестанно наместваха възглавницата под него, сякаш се опитваше да открие по-добра позиция за твърдия си задник.

— Това е Синджари — каза Хари. — Мазен сикофант на Борада. Пазете се от него. Колкото е подъл, толкова е и хитър.

— Човек би казал, че и лек полъх на вятъра би го прекършил — рече Бен.

— Не подценявайте този изрод. Именно той убеди вожда, че вие двамата трябва да бъдете убити. Съобразителен мръсник е. Знае как да се възползва от хорските страхове и да извлича полза от тях.

Вождът удари три пъти с тоягата си по пода и едва след това седна.

Хари се намести между Бен и Ашли, за да може да им превежда.

Ашли предположи, че тяхната съдба ще бъде първата точка от дневния ред, обаче сгреши. Първата точка бе свързана с прибирането на реколтата. В течение на дълго време се умува дали трябва да се разреши на копитния добитък да пасе по нивите още един месец. След дълги спорове, по време, на които Моамба задряма, бе взето решение да се пристъпи към прибирането на реколтата веднага.

Ашли се поразкърши, очаквайки сега да започне да се обсъжда съдбата им. Отново сгреши. Единствената жена, членуваща в съвета, Джусири, се изправи, за да вземе думата. Един от стражите и помогна да стане, вероятно от уважение към големия и корем.

Ашли започна да пристъпва от крак на крак. Какво щеше да стане по-нататък? Безкрайното очакване започна да я дразни. Дори и Бен даде признаци на нетърпение.

Видя как Джусири отиде до малкия отвор в средата на пещерата. Останалите старейшини я обкръжиха. Мнозина от тях не скриваха удовлетворението си.

Ашли зина от удивление, когато видя това, което последва.

— Това е грозно — коментира Бен и захапа устната си. Джусири бръкна в торбата на корема си с две ръце.

С напрегнато лице, но и с гордост в погледа, тя измъкна оттам кафеникаво пъстро яйце с размерите на яйцето на щраус. Коремът и веднага спадна. Останалите старейшини започнаха да удрят с тояги по пода и да издават одобрението си с викове. Тогава Джусири внимателно положи яйцето в малкия отвор. Отворът представляваше гнездо, съобрази Ашли. Гордата майка отстъпи крачка назад.

— За Бога! — възкликна изумената Ашли. — Та те не са просто двуутробни! Те снасят малките си!

— Какво? — попита Бен, който все още не бе променил изражението на лицето си.

— Говорихме за това с Линда. Те снасят яйца, досущ като краканите. Те са бозайници, които снасят яйца. Смята се, че представляват еволюционна връзка между влечугите и бозайниците, като са наследили черти и от едните, и от другите. Снасят яйца като влечугите, но са окосмени и кърмят малките си като бозайниците. Доскоро се предполагаше, че това е задънена улица на еволюцията.

— Тази група май се е отклонила от улицата — вметна Бен.

— Какво правят сега? — обърна се Ашли към Хари.

— Това е церемония, свързана с именуването. Джусири предлага детето си на племето.

Ашли видя как Моамба с усилия се надигна от възглавницата и отиде при яйцето. Коленичи и постави внимателно двете си ръце върху него.

— Какво прави? — попита Ашли. Въпросът и бе отправен към Хари, но и отговори Бен:

— Опознава яйцето и детето, което е в него. Ашли го погледна озадачено. Той обаче поклати глава, сякаш сам не знаеше как бе успял да научи това.

Моамба се обърна към майката, без да отлепва ръце от яйцето. Усмихна и се и промърмори нещо.

— Детето е здраво — преведе Хари.

Сетне Моамба рязко се изправи, като насмалко не изтърва яйцето извън гнездото.

— Усетих го! — каза Бен, като подскочи до нея. — Досущ като нероден младенец е, когато рита!

— Какво си усетил? — попита Ашли. Бен отново просто поклати глава.

Ашли видя как Моамба още веднъж положи ръце върху яйцето с по-голяма нежност отпреди. Ръцете му затрепераха, очевидно не само вследствие бремето на годините. Отново се обърна към Джусири, чието лице сега бе загрижено. Със сълзи на очи и каза нещо.

Тълпата нададе радостни викове и започна да удря с тояги по пода.

— Какво става? — обърна се Ашли към Хари. Бе нетърпелива да чуе превода. Бен обаче отново го изпревари.

— Детето е хери-хути — каза. — Притежава способността да вижда и да говори с разума си — добави. После се обърна към Ашли. — Самият аз наистина почувствах как детето се размърда.

Моамба се изправи. Бе толкова радостен, че не се възползва от патерицата си. Удари с тояга по пода, за да успокои тълпата. След като оживената глъчка премина в тих шепот, проговори отново. За да придаде по-голяма сила на думите си, удари още два пъти с тоягата.

— Назовавам това дете Тушама — преведе Хари. — „Този, който вижда нашето бъдеще“. Тълпата отново се оживи. Името на Тушама бе произнесено от множество присъстващи.

— Е, поне ще са в добро настроение, когато дойде време да решават съдбата ни — каза Бен.

— Надявам се това да не стане причина за отсрочка на решението — каза Ашли. — Не ми се иска да изгубя още един ден.

Сакатият Тругула сякаш бе разбрал думите и, с удар на тоягата си помоли за внимание и предложи да се вземе решение за съдбата на Ашли и Бен. В отговор на това мнозина, включително и Борада, кимнаха в знак на съгласие.

Сетне мършавият като кост Синджари с удар на тоягата си поиска да вземе думата. Преводът на Хари смрази пришълците.

— Вярно е, че днешният ден е изпълнен с радост. Не можем обаче да забравяме, че е изпълнен и със скръб. Нима плачещите вдовици са малко?

Думите му отрезвиха останалите.

— Това са демони, които искат да ни унищожат — каза Синджари и ги посочи с дълъг мускулест пръст. — Започнахме да измираме още в момента, когато те дойдоха и оскверниха нашия свят. Опитахме се да другаруваме с тях — той кимна в посока към Хари, — но въпреки това продължаваме да измираме. Според мен е знаменателно това, че тъкмо в момента, когато решаваме да убием демоните, се появява нов хери-хути. Това е божествена поличба. Трябва да прогоним демоните от нашия свят! Без да се бавим!

Няколко глави закимаха в знак на съгласие с думите на Синджари.

Ашли присегна към гърба си и натика пистолета за по-сигурно по-дълбоко в пояса си. Започна да оглежда препятствията, стоящи по пътя между нея и изхода.

С удар на тоягата си Моамба взе думата.

Бен се поуспокои, след като реши, че Моамба ще говори в тяхна защита. Присегна към Ашли и стисна ръката и.

— Той ще ги вразуми — каза.

Моамба изчака шумът на тълпата да утихне, преди да проговори. Синджари с присвити очи дращеше по тоягата си. Очевидно бе изнервен. След като обаче Моамба произнесе първите си думи, на мършавото лице на Синджари започна да се появява една все по-широка усмивка, разкриваща много зъби. Хари започна да превежда.

— Синджари е прав, когато казва, че много от нашите защитни прегради се сринаха. Че много от нашите хора загинаха. Разсъждавах дълги часове по този въпрос, като се молех на боговете и търсех напътствията на нашите прадеди. В резултат на това стигнах до един-единствен отговор. — Моамба посочи с тоягата си Бен и Ашли. — Синджари е прав! Причината е в тях!