Гордън Диксън
Тактика на грешките (13)

ТРИНАДЕСЕТ

Под управлението на Клетус колата се плъзна на въздушната си възглавница и зави по една тясна улица, водеща направо до общежитието. На паркинга пред сградата имаше доста коли, подредени в две редици пред главния вход, с малка пътека помежду им.

Двата края на паркинга бяха пусти. Самата сграда, както и останалите помещения на офицерския състав като че ли дремеха празни под следобедното слънце. По-голямата част от живеещите в общежитието бяха най-вероятно на работа, на обед или спяха по стаите си. Когато служебната им кола се плъзна в паркинга, Клетус забеляза, че слънцето се отразява в нещо метално на покрива точно над главния вход на зданието.

Огледа празните прозорци на спрелите коли с изключени въздушни възглавници. Сви устни. В момента, когато завиха по пътеката между двата реда коли, се чу съскане, като че ли огромно парче бекон се пържеше над тях. Един лъч се вряза в покрива на колата им, разрязвайки метала като с оксиженова горелка. Арвид тежко падна върху Клетус. От дясната страна униформата му беше почерняла и пушеше. Колата загуби контрол и зави надясно в едно празно място между приземените коли, където спря все още върху въздушната си възглавница.

Клетус бе обхванат от сляпа ярост. Обърна се, измъкна пистолета от кобура на Арвид, сниши се и отвори вратата откъм своята страна. Хвърли се към колите отдясно. Претърколи се под собствената си кола, която висеше във въздуха, и бързо се сви зад тази отляво. Лежейки на земята, предпазливо надникна отдолу. Срещу него между спрелите коли идваше един мъж с лъчев пистолет в ръка. Клетус стреля и човекът се претърколи, а самият той се промъкна между колата от дясната му страна и следващата в редицата.

По звука и щетите върху колата Клетус предположи, че нападателите са трима. Оставаше да се справи с още двама. Надничайки, можеше да види мъжа, когото застреля — лежеше по очи върху паважа. Лъчевото оръжие се беше търкулнало настрани, а прозрачното му дуло блестеше на слънцето. Клетус отстъпи, отвори вратата на най-близката кола отдясно и се сви в нея. Лежейки на пода, той я издигна на въздушната възглавница и даде заден ход.

Когато стигна до средата на паркираните коли, той се хвърли навън през другата врата. В същия момент два лъча се врязаха в покрива и в колата зад него. Грабна падналото оръжие и се прикри зад все още движещата се кола, докато тя се блъсна в отсрещната редица. Промъкна се през най-близкото празно място и погледна назад.

Двамата стрелци бяха на открито, обърнати с гръб един към друг до колата, която Клетус току-що беше оставил да се блъсне в другите. Единият беше с лице към Клетус, другият гледаше в противоположната посока — и двамата с насочени лъчеви пистолети, слухтещи наоколо за най-малкото движение.

Клетус отстъпи, притисна лъчевото оръжие с левия си лакът и хвърли пистолета над главите на мъжете. Той падна с трясък върху собствената му кола.

Двамата се завъртяха едновременно по посока на шума. Клетус се изправи и заставайки между две паркирани коли, ги преряза с лъча на оръжието, което все още държеше в ръце.

Дишайки тежко, той се облегна на колата, от която се беше измъкнал. След това захвърли оръжието и накуцвайки, забърза към служебната кола, където продължаваше да лежи Арвид.

Лейтенантът беше дошъл в съзнание. Гръдният му кош от дясната страна бе сериозно обгорен. Раната беше грозна, но нямаше кървене. Клетус го свали върху тревата и отиде в общежитието да повика медицинска помощ от близката военна болница.

— Партизани! — обясни кратко, отговаряйки на въпросите им. — Трима — всички са мъртви. Но помощникът ми е ранен. Елате тук колкото е възможно по-бързо.

Прекъсна връзката и отиде да види как се чувства Арвид.

— Как… — прошепна той, когато Клетус се наведе над него.

— Нали ти казах, че Де Кастрис обича да се презастрахова? А сега недей да мърдаш и не говори.

В същия момент долетя линейката от военната болница. Преди да се приземи меко на тревата, сянката й надвисна над тях като ястреб, спускащ се от небето. От нея се изсипаха медицински лица в бели униформи и Клетус се изправи.

— Това е лейтенант Джонсън, моят помощник. Погрижете се добре за него. Тримата партизани на паркинга са мъртви. Ще напиша за това подробен доклад, но по-късно. Сега трябва веднага да тръгвам. Ще се оправите ли?

— Да, сър — отвърна дежурният лекар. Той беше най-старши по чин и на яката му имаше златна и черна лента на административен офицер. — Ще се погрижим за него.

— Много добре!

Без да се бави повече при Арвид, Клетус влезе в общежитието. В квартирата бързо се преоблече в бойния си костюм с всичките му приспособления. Когато излезе, бяха откарали вече Арвид в болницата, а тримата мъртви стрелци бяха пренесени върху тревата. Дрехите им бяха цивилни, обикновени, каквито можеха да се видят по улиците на Бакхала, но кожата в долната част на лицата им беше по-светла и контрастираше с тази на челата, издавайки къде са били големите им новоземлянски бради, обръснати съвсем наскоро.

Клетус опита и установи, че колата му се управлява. Насочи се към дорсайската зона.

Когато пристигна, намери по-голямата част от върналите се дорсайци, събрани отново на групи, въоръжени, екипирани и готови да бъдат транспортирани обратно при Двете реки. Отиде направо във временния щаб, установен в единия край на поляната, и намери там подполковник Маркус Додс.

— Нали не сте изпратили все още кораби обратно? — обърна се Клетус направо към него.

— Не, полковник — отговори високият слаб мъж. — Но планираме скоро да започнем прехвърлянето на хора. Ако се опитаме да се спуснем с парашути, след като се стъмни, трима от всеки четирима ще попаднат в реките. Партизаните сигурно вече са заели позиции по двата бряга над града. За тях ще бъде елементарно да заловят парашутистите ни утре на дневна светлина.

— Не се безпокойте — каза безцеремонно Клетус. — И без това няма да скачаме над града.

Веждите на Марк Додс се повдигнаха върху слабото му мургаво лице.

— Вие няма да подкрепите…

— Ние ще подкрепим. Но не по този начин. Колко от хората, на които беше даден отпуск, все още не са се явили?

— Не повече от половината вероятно, но на всички е съобщено. Те ще чуят и сами ще дойдат. Нито един дорсаец няма да остави колегата си, обкръжен и откъснат, ако може да помогне…

Звънът на телефона върху бюрото го прекъсна. Вдигна слушалката и заслуша мълчаливо.

— Един момент — свали слушалката и натисна бутона за заглушаване на разговора. — За вас е. Полковник Айвър Дюплейн — началник-щаб на генерал Трейнър.

Клетус протегна ръка.

— Полковник Греъм слуша. — Умаленото холерично лице на Дюплейн го гледаше от малкия екран.

— Греъм! — Излая гласът му. — Тук е полковник Дюплейн. Новоземляните са прехвърлили части през границата при прохода Етер и изглежда са се установили около Двете реки. Имате ли все още дорсайски части там?

— Две роти в самия град — отвърна Клетус.

— Само две? Тогава не е чак толкова лошо! Добре, а сега слушайте. Изглежда всичките дорсайци там около вас са се размърдали. Няма да предприемате нищо срещу новоземляните, без да получите конкретни заповеди. Това е заповед — от самия генерал Трейнър. Разбрахте ли? Ще останете в готовност, докато не ви се обадим, аз или генералът.

— Не — възрази Клетус.

За момент от другата страна на линията настана мъртва тишина. Лицето на Дюплейн гледаше гневно Клетус от екрана.

— Какво? Какво казахте? — изкряска накрая полковникът.

— Трябва да ви напомня, полковник — каза спокойно Клетус, — че генералът ме е назначил за пълновластен началник на тези дорсайци и аз отговарям само пред него.

— Вие… но аз ви предавам заповедите на генерала, Греъм! Чувате ли ме? — гласът на Дюплейн се задави на последната дума.

— Нямам доказателство за това, полковник — продължи да отговаря Клетус със същия равен тон. — Ще приема заповеди единствено от самия генерал. Ако го накарате да ми каже същото, ще съм щастлив да се подчиня.

— Вие сте се побъркал! — Той отново се вторачи в Клетус. Когато заговори пак, гласът му беше по-нисък, контролиран и опасен. — Мисля, че съзнавате какво означава да откажете да се подчините на подобна заповед? Готов съм да ви дам пет минути, за да размислите. Ако не ми се обадите след пет минути, ще отида при генерала с вашия отговор. Помислете си!

Малкият екран потъмня и в слушалката се чу изщракване. Клетус постави телефона обратно върху бюрото.

— Къде е прожекционният апарат за картата?

— Ето тук. — Марк го поведе през стаята към една хоризонтална маса-екран, под която се виждаше черният силует на апарата. Върху екрана беше прожектирана картата ма местността около прохода Етер. Клетус постави пръст върху мястото, където се събираха двете реки.

— Утре заран — обърна се той към Марк — този, който командва новоземляните, ще иска да заеме позиция, за да атакува нашите части в града. Това означава — пръстът на Клетус очерта две подковообразни криви, чийто отворен край сочеше надолу по течението, около долините на реките малко над града, — че нашите хора ще могат да скочат с парашути — не би трябвало да имат проблеми след тренировките — срещу течението, малко по-нагоре от тези позиции. Тъй като новоземляните наблюдават надолу по течението, смятам, че акцията ще мине сравнително безопасно. Доколкото знам, те нямат истинска артилерия, поне не повече от нас. Вярно ли е?

— Така е, сър. Кълтис е един от световете, на който сме се споразумели с Коалицията да не осигуряваме на нашите съюзници или на военните части, наети от тях, нещо повече от преносими оръжия. Доколкото ни е известно, те спазват тази договореност, поне що се отнася до новоземляните. Всъщност досега не са имали и нужда от нещо по-съществено, защото всичките битки бяха с местните партизани. Можем да очакваме, че редовните им войски ще имат леко лично въоръжение, лъчеви оръжия, ракети и установки за изстрелване на бомби…

Двамата заедно очертаха вероятните позиции на противника и къде евентуално ще разположи ракетните установки и другите специални оръжия. Докато работеха, в щаба пристигаше непрекъснат поток от заповеди, който често ги прекъсваше.

Слънцето беше залязло вече от няколко часа, когато един младши офицер потупа Клетус по ръката и му подаде телефона.

— Отново полковник Дюплейн, сър.

Клетус пое телефона и погледна към изображението на Дюплейн. Лицето на полковника изглеждаше изтощено.

— Е, полковник?

— Греъм — започна дрезгаво Дюплейн, след това спря. — Има ли някой при вас?

— Полковник Додс от дорсайците.

— Мога ли… да говоря с вас насаме? — Очите на Дюплейн претърсваха помещението около екрана, като че ли се опитваше да открие Марк, който стоеше зад телефона. Марк повдигна вежди и понечи да излезе. Клетус протегна ръка и го спря.

— Един момент — каза той, извърна се и заговори направо в телефона: — Помолих полковник Додс да остане. Бих предпочел да имам свидетел на това, което ще ми кажете, полковник.

Устните на Дюплейн провиснаха.

— Добре — съгласи се той. — И без това слухът сигурно се е разпространил. Греъм… не можем да открием генерал Трейнър.

Клетус изчака една секунда, преди да отговори.

— Да?

— Не разбирате ли? — гласът на Дюплейн започна да се повишава. Той спря, очевидно опитвайки да се овладее, и успя да възвърне нормалния си тон. — Този път новоземляните не използват партизани, а са прехвърлили в страната редовни войски. Те атакуват Двете реки. А сега генералът е из… не е на разположение. Това е извънредно положение, Греъм! Разберете, трябва да анулирате всички заповеди и да дойдете тук да го обсъдим!

— Боя се, че няма да го направя — отвърна Клетус. — Петък вечер е. Генерал Трейнър може да е отишъл някъде за почивните дни и да е забравил да ви предупреди. А аз продължавам да се подчинявам на предишните му заповеди. Те не ми оставят друга алтернатива, освен да действам с дорсайците по начин, който преценя за най-добър.

— Нима вярвате, че той може да направи подобно нещо… — Дюплейн спря, очевидно яростта надви за момент самоконтрола му и той се опита да си го възвърне, за да бъде по-убедителен. — Вие самият едва не сте бил застрелян днес от партизани, както гласят докладите върху бюрото ми! За вас нищо ли не означава фактът, че те са били въоръжени с лъчеви оръжия вместо със спортни пушки? Знаете, че техните партизани винаги носят леко цивилно оръжие, за да не бъдат разстреляни като саботьори, ако ги пленят. Какво мислите за това, че са се опитали да ви убият с лъчево оръжие?

— Единствено това — този, който е издал заповедта, е искал да бъде сигурен, че ще ме отстрани като командир на дорсайците. Щом те не ме желаят като командир, логично е да си остана командир.

Дюплейн го гледаше изморено от екрана на телефона.

— Предупреждавам ви, Греъм! Ако нещо се е случило с Трейнър или ако в следващите няколко часа не можем да го открием, аз ще поема командването на съюзническите сили. И първото, което ще направя, е да отменя заповедите на Бат и да те арестувам!

Екранът потъмня и връзката прекъсна. Малко изморено Клетус постави телефона върху масата и потърка очи.

— Добре, Марк. Няма какво повече да чакаме. Да започваме прехвърлянето на хората.