Христо Радевски
Ванювият сън

Съни се на Ваня чудовищен сън:

излезе самичък от къщи навън

и тръгна по пътя натам в далнината,

и стигна, и влезе най-после в гората.

 

Но там го посрещна разрошен мечок.

И ревна мечокът, и с мечешки скок

при Ваня дойде, и по мечешки рече:

„Сега ще закуся със тебе, човече!“

 

И Ваню тогава изплашен разбра —

бе сам-самненичък сред тази гора.

Озърна се той и се спусна да бяга,

мечокът подире му хукна веднага.

 

Но ето полянка под горския склон.

И там на полянката — кон-вихрогон.

Към Ваня той гледа с очи овлажнени

и вика по конски: „Метни се на мене!“

 

И Ваню се метна, и конят за миг

халоса мечока в главата с ритник,

и рипна, и скочи той чак на луната…

Остана мечокът пребит на земята.

 

Ах, ето това е тя тази луна,

която ни праща нощѐ светлина!…

И Ваню се радва, и Ваню се чуди,

но радва се най-много, че се събуди!