Христо Радевски
НЕКА ВСЕКИ СЕ ПОУЧИ ОТ ДОБРОТО ВЯРНО КУЧЕ, ОТ ПЕТЕЛА ШИПОКРАК И ОТ МАЙСТОРА КОТАК

Петля наш попитах аз:

— Петльо златоперести,

имаш чудно хубав глас,

гребенат и герест си.

Свойте тайни ми разкрий,

тайни недостигани —

как се будиш по зори

с твойто кукуригане?

 

Петлю, весел и засмян,

се изпъчи здравата:

— С по-сто-ян… с по-сто-ян…

с постоянство става то!

 

Мустакатия Котак

милвам аз и думам му:

— Имаш като тел мустак,

тяло — като гумено.

Но кажи, Котачко, как

майсторски ловиш ги ти

с мекия си ноктест крак

плъховете, мишките?

 

А Котакът:

— Мър-мър,

гордост туй за мене е…

Станах аз ловец добър

с много упражнения.

 

И отивам след това,

питам Шара — кучето:

с кучешката си глава,

как така научи то

кой е свой и кой е враг,

кой голям злосторец е —

та да може в ден и в мрак

да ни пази дво̀реца?

 

Каза Шаро:

— Съм готов

да умра за службата!

Върша всичко от любов,

от любов към дружбата!