Христо Радевски
Събко-Зъбко

1

Купи таткото на Съби

паста, четчица за зъби,

за да пази в чистота

свойте зъби и уста.

 

Ала Съби се чумери,

плаче му се чак дори:

туй ли татко му намери

да му подари?

 

Как с децата от махлата

с четката ще води бой?

На съседите стъклата

с паста как ще чупи той?

2

Мухомор е хитър паяк,

дебне той от стая в стая;

дебне и пресмята где

мрежата да си сплете.

 

Но прислужницата Галя

плановете му разваля.

И от шътъка й той

няма мира и покой.

 

Просне мрежа зад вратата,

тя я помете с метлата.

Над дулапа я сплете,

тя и там я помете.

 

Мухомор се не отчая:

дири, дири — най на края

в кухнята намери кът,

гдето не безпокоят.

 

Там на лавичка една са:

Събковата четка, паста.

Тънат те във тъмен прах —

никой си не служи с тях.

 

Мухомор огледа вред и

в паяжина ги оплете.

Настани се в нея той

и си заживя в покой.

3

Татко Събка уговаря,

татко се на Събка кара:

— Събе, своята уста

мий, пази я в чистота;

че без зъби ще останеш,

болести ще те сломят,

старец немощен ще станеш,

ще се сбръчкаш още млад…

 

Но не ще да знае Съби,

а се плези и се зъби.

Орехите като с клещи

чупи с зъби тоз герой

и след гозбите горещи

пий вода студена той.

4

Мама често питаше гальовно:

— Миеш ли си зъбките редовно?

Събко слъгваше я: „То се знае!“

И отиваше да си играе.

 

Но една година вече Съби

не похвана четката за зъби.

Зъбките му бяха бели, бели,

а сега са жълти пожълтели.

И децата вместо Събко

викаха му Жълтозъбко.

5

Трима дяволи-дюлгери

сред таванския боклук

разговарят в мрака черен,

хленчат там един пред друг.

 

Трима дяволи-бацили,

дето носят болестта,

дето дирят зъби гнили

и нечистите места.

 

И оплакваха се те,

че се чисти и мете:

„Няма вече, братя, няма

работа за нас в света.

Вредом с грижа най-голяма

пазят чудна чистота.

 

Ний сме смъртните зарази,

носим болести и смърт,

ала с чистота се пази,

пази се от нас светът…“

 

Мухомор бе там наблизко,

чу той този разговор

и по паяжинна нишка

слезе ниско, ниско, ниско

и им каза Мухомор:

 

— Не скърбете, не плачете,

работа за вас аз знам:

в спалнята под вас слезнете

и ще видите вий там —

зинал в тъмнината, Съби

хърка сам-самин в нощта

и немитите му зъби

чакат вашите длета.

6

Луда радост в миг обхвана

дяволите от тавана.

Казаха „мерси“ тогаз

на добрия паяк

и се спуснаха завчас

в Събковата стая.

 

Събко-Зъбко тихо спеше

и стъкла насън трошеше.

 

Нощ е. В стаята е мрак.

И сред тишината

спи си нашият юнак

сам-самин в кревата.

 

През прозореца тогава

дяволите пропълзяват.

 

И в немитата уста

те се настаняват.

Де ще найдат по света

те уста такава?

7

Спи ти, Събко-Зъбко, спи ти

с тези зъби неизмити!…

 

Дяволите сред устата

си размахаха длетата,

 

чуковете и свредлите,

брадвичките и теслите…

 

Трак-чук, жан-жин, трака-чука!…

И зъбът се рони, пука.

 

Блъскаха, трошиха, биха,

цяла пещера пробиха.

 

Събко сети болки смътни

в десния си малък кътник.

 

Но насън му се пристори,

че троши той с него орех.

8

Оле! Оле! Оле-е!

Страшно зъбоболие!

 

Събко се събуди.

Събко като луд е.

 

Рипна от кревата,

плаче и се мята.

 

— Оле, мамо, тате-е,

скоро тук елате!

 

Кътникът върти ме,

щрака и гори ме!…

 

Сякаш сто игли-и…

Олеле, боли-ли… и…

 

И… и… иии!…

9

Събко чак до сутринта

плака, пъшка и пухтя.

Мира му не даде тя —

болестта му — през нощта.

Бузата му тегне, тегне,

сякаш камък там е легнал.

 

А главата му каква

е порасла след това!

Грозна, глупава глава!

Та глава ли е това? —

Вижте, вижте, вижте, вижте —

смешно, глупаво главище!

 

Как сега, как сега

ще излезе той така?

Вън децата откога

дирят нещо за шега?

Ще му се присмеят-смеят,

песен те ще му запеят.

10

И потърси Събко цяр

при съседката-знахар.

При съседката си Вела,

баба Вела-Гърбавела.

 

Баба Вела-Гърбавела

всичко може да цери:

наранено, заразено,

външно, вътрешно, строшено,

щом като е за пари…

 

Много вече се изпече

в докторския занаят:

бае, знае да гадае…

И по този начин в рая

пратила е сума свят.

 

А самата тя горката

боледува в пек и мраз.

Треска има всяка зима,

кашлица неизлечима,

зъбобол и ишиас.

 

Що да стори? Тук-там корен

има в своята уста.

Затова се разболява,

ала Събка убеждава,

заблуждава Събка тя:

 

„Не старило, а патило

питай в този грешен свят.

Много веща в болестта съм:

ти си, сине, урочасан,

щом те зъбите болят.“

 

И натъпка тя на Събка

във устата прахоляк.

Взе да бае, да заклина

с бухалова перушина,

с мъртъв костенурски крак.

11

А немита е устата,

и боли, боли зъбът.

Дяволите зли, рогати

пеят, вихрен танц въртят:

 

„Да живее баба Вела,

Вела-ела-Гърбавела!

Иха-ха! Иха-ха!

 

Много, много, много знае

да лекува и да бае.

Иха-ха! Иха-ха!

 

С бабешката й наука

ний сме като в рая тука!

Иха-ха! Иха-ха!

 

Да живее баба Вела,

Вела-ела-Гърбавела!

Иха-ха! Иха-ха!“

12

Дядо Влад е побелял.

Той живял е сто години.

Много чул, видял, разбрал,

много патила преминал.

Три пъти е бил на бой,

бягал някога от чума…

Гледа Събка-Зъбка той,

гледа го и дума:

— Хубостта е до очи,

сладостта — до зъби.

Тази мъдрост научи,

запомни я, Събе!

Здрави зъби — светли дни,

младини красиви.

Здрави зъби — запомни! —

старини щастливи.

Виж ме — аз съм здрав, щастлив

сто години, Събе,

доживях, че бях грижлив —

пазих свойте зъби!

А когато заболят

зъбите човека,

не при баби се церят,

а при зъболекар!

13

Чисто е, мирише на аптека

при добрия чичо зъболекар…

„Сядай, Събко-Зъбко, тук на стола,

ей сега ще махнем зъбобола!…“

 

И в зъба му дупката мънинка

той прочисти с тъничка машинка,

пломба тури и зъбът му пак

е като преди — и здрав, и як.

14

Го̀рко вам, дюлгери-дяволи!

Вам, бацили, болки причинявали!

Знам: не сте се вий надявали

да ви изметат така оттука —

от устата — на боклука.

 

Нито ти пък, Мухоморецо,

паяко — че през прозореца

ще изхвръкнеш като перушина,

с мръсната си паяжина.

 

Няма вече онзи Събко —

непослушен жълтозъбко.

Вече в своята уста

Събко пази чистота.

 

Всяка сутрин, обед, вечер

мие зъбите си вече.

Мие ги и спи си той

в сладки сънища, в покой.