Марион Дели
Между две души (5)

V

О, не, тя не ще забрави това, бедната Валдере! През цялата нощ тя мисли и не виждаше друг изход: или мизерията през целия й живот, който щеше да се превърне в ад за нея, ако откаже, или брак с този чужд човек.

Защо последното разрешение й вдъхваше такъв страх? Тя не можеше да определи ясно. Възможно ли бе тя да стане съпруга на този блестящ аристократ? Ще могат ли да се разберат те някога?

Обаче никой не изглеждаше да мисли за възможността от един отказ. И Валдере със свито от тревога сърце мислеше, че нищо не ще я спаси от тоя брак.

Отговорът на господин Д’Есил пристигна скоро. Той описа откровено всичко, което знаеше за Ели, своите съмнения, своите безпокойства и също подозрението, че у Гилиак се крият и неособено сериозни качества.

Господин Де Ноклар не прочете това писмо на дъщеря си, премълча всичко, което беше неблагоприятно, и разказа на всички, че поведението на Де Гилиак било безупречно, колкото и равнодушен да бил към религията, той държал да има за съпруга добра християнка.

Валдере сключи ръце.

— Тежко ми е, татко! Уверявам ви, че не бих приела тази женитба, ако не се намирахме в тия условия.

Господин Де Ноклар скочи.

— Но ти си съвсем обезумяла! Кой е виждал такова момиче! Не трябва да се спори с тебе, щом разсъждаваш така. Сега ще пиша на господин Гилиак. Приемаш ли или не?

Последно колебание в душата на Валдере. Тя си помисли: „Господи, ако трябва да направя жертва, ще я сторя за тях и с желанието да изпълня дълга си към него“. И с твърд глас Валдере отговори:

— Да, татко, приемам.