Марион Дели
Между две души (4)

IV

Този ден в О Сапен гладеха голямото пране.

В грамадната сводеста кухня Валдере гладеше усърдно, а Сесил и Бертран, двете руси седемгодишни близначета, играеха в един ъгъл на стаята, близо до старата Кретиен, единствената слугиня на Ноклар, която белеше зеленчуци за вечерята.

Дълбока бръчка се бе образувала на хубавото чело на Валдере. Гладейки, тя преглеждаше мислено сметките около разноските през последния месец. Въпреки непрестанното пестене, разходите надминаваха скромната сума, с която разполагаше девойката. Вярно бе, че господин Де Ноклар искаше за себе си по-добра храна, нужни му бяха цигари, вино… И днес бедната Валдере бе смутена, защото бе задлъжняла. Дълговете й не бяха много, но досега, с цената на лични лишения, умора, тя бе сполучила да уравновесява бюджета си.

Освен това след посещението на господин Де Гилиак баща й беше се разстроил и показваше всичките горчивини у слабата си душа. От няколко дни нещо му тежеше и Валдере се питаше с тревога дали жалкото им състояние не ще се влоши още повече.

— Раздавачът мина! Има писмо за тебе от Алис д’Обрилие — каза Марта, влизайки в кухнята. — А татко има писмо от Париж в хубав сив плик! На този плик има малка корона. Сигурно писмото ще е от господин Де Гилиак, какво ще кажеш, Валдере?

— Нищо не зная, любопитно девойче!

Краткото пребиваване на Ели де Гилиак бе направило силно впечатление на всички. Единствена Валдере престана да мисли за него още на следния ден, защото имаше много други грижи и мисли в главата си.

Тя взе писмото, което й подаде Марта и което беше от една приятелка, чиито родители бяха някога съседи на О Сапен, а от няколко месеца живееха в Безансон.

— Ах, Алис ще се омъжи! — каза Валдере, след като прочете първите редове.

— За кого, Валдере?

— За един адвокат от Дижон, господин Вале — сериозен младеж, добър християнин и от много добро семейство, ми пише тя.

— Но той не е благородник!

Валдере вдигна леко рамене.

— Какво от това, щом най-главните качества са събрани у него? Алис изглежда тъй щастлива!

— Тогава и ти би се омъжила за човек от скромен произход?

— Да, стига да има същото възпитание като мене и моя светоглед. Трябва да се търси винаги най-главното, мила Марта, и да не упорствуваме за второстепенни съображения… Малка вероятност има обаче бедни момичета като нас да трябва да се безпокоят за подобни работи — каза тя със замислена усмивка.

— Ба, защо не? — отвърна Марта и се завъртя на един крак.

Тя се изправи пред Кретиен, която белеше зеленчука с механични движения.

— Нали и ние ще си намерим мъже, Кретиен?

Старата жена преустанови работата си, вдигна към Марта строгото си и мрачно лице, набраздено с бръчки.

— Може би… Мисля, че по-добре ще е да си седиш тук, отколкото да си сложиш вериги на ръцете. И за Валдере ще е по-добре да остане в О Сапен, макар че положението й не е розово. Женитбата значи мизерия… Да, дъще, аз ти го казвам — заключи тя сериозно, протягайки ръка към Валдере.

— Често пъти да… Но най-после, Кретиен, всеки трябва да следва своя път на тоя свят! — отговори Валдере, клатейки бавно глава.

— Разбира се! Ти говориш невъзможни работи, Кретиен — провикна се живо Марта. — Ние ще се омъжим, ще бъдем много щастливи и ти ще си останеш с лошите си предсказания. Мислиш ли, че нашата Валдере не е достатъчно красива, за да се омъжи за някой принц?

Кретиен сложи ножа на коленете си, скръсти ръце и вдигна към Валдере помътнелия си от годините поглед.

— Дъще, ако се омъжиш само благодарение на красотата си, ще те съжалявам. Защото хубостта си отива и настъпва охлаждането. Ти заслужаваш повече от това, Валдере, защото твоята душа е по-хубава от лицето ти.

Тези думи бяха необикновени в устата на старата слугиня, винаги мълчалива и готова да прави строги бележки на младите си господарки. Валдере и Марта я изгледаха с изненада. Тя протегна ръката си към по-голямата.

— Ще се моля за тебе, дъще моя — каза тържествено тя.

И вземайки отново ножа, Кретиен продължи да бели зеленчуците.

Марта излезе, а Валдере, след като прочете набързо писмото от приятелката си, се залови отново да глади. Но едва прекара желязото няколко пъти, вратата се отвори и в кухнята влезе господин Де Ноклар, зачервен и развълнуван.

— Ела бързо, Валдере, имам да ти говоря — каза той с прегракнал глас.

— Какво се е случило? — провикна се неспокойно тя.

Без да й отговори, той я поведе към залата. Валдере извика разтревожено, като видя майка си полупримряла в креслото си.

— О, това не е нищо!… От радост е! — каза господин Де Ноклар, когато Валдере се спусна към нея. — Едно толкова неочаквано, толкова невероятно събитие…

— Какво е то? — запита машинално Валдере, стараейки се да свести майка си.

— Предложение за женитба за тебе! Отгатни от кого?

— Предложение за женитба ли? — каза тя. — Не виждам от кого… ние не познаваме никого…

— Как, нима не познаваш маркиз Де Гилиак? — каза Ноклар и гласът му доби тържествен тон.

Валдере се изправи и погледна недоверчиво баща си.

— Искате да кажете, татко, че… е той?

— Да, той!… Той ми писа, за да иска ръката ти, обична ми Валдере!

Той бе хванал ръцете й, които трепереха от вълнение. Лицето на Валдере пламна и тя промълви:

— Но, татко… не разбирам…

— Какво не разбираш? Не бях ли достатъчно ясен? Трябва ли да ти повторя, че маркиз Де Гилиак иска ръката на Валдере де Ноклар?

В тоя миг госпожа Де Ноклар отвори очи. Тя протегна ръце към дъщеря си, мълвейки:

— Дете мое, колко съм щастлива! Такава женитба! Невероятна мечта!

Валдере побледня, после се опря разтреперана на един стол. Но по нейното хубаво лице нямаше дори следа от радостта, която изразяваха лицата на нейните родители. Тя изпитваше по-скоро страх и изненада.

— Как може господин Де Гилиак да иска да се ожени за жена, която е виждал само за един час? — каза тя с леко разтреперан глас. — Той не ме познава…

Де Ноклар прихна да се смее.

— Колко си наивна, бедна ми Валдере! Половината от браковете стават така. Впрочем господин Де Гилиак е човек, който оценява хората от пръв поглед… После, малка наивнице, знаеш ли, че ти си достатъчно красива, за да плениш всекиго от пръв поглед? Твоята изненада е обаче лесно обяснима, защото въпреки всичко, невъзможно беше да мечтаеш за подобно нещо! Прочут човек като него, и при това толкова богат! Той е и единствен наследник на вуйчо си, херцог Де Версанж, чиято титла ще получи един ден…

Валдере го прекъсна с леко движение на ръката.

— Тия съображения ми се виждат много второстепенни, татко. Аз виждам друго нещо в брака…

— Да, да, зная, че ти си сериозна и незаинтересована. Е, добре! Прочети писмото на господин Де Гилиак и ще видиш причините, с които той подкрепя своето предложение.

Валдере взе бледосивия благоуханен лист хартия и прочете бързо писмото, в което маркизът искаше ръката й с изтънчени и студени изрази, заявявайки, че се надява да намери в лицето на госпожица Де Ноклар, такава предана дъщеря и сестра, търсената от него сериозна съпруга и майка, готова да обича момиченцето, което той има от първия си брак.

„Госпожица дъщеря ви няма да има защо да се бои, че ще промени навиците си, ако стане маркиза Де Гилиак — прибавяше той. — Нямам намерение да наруша начина й на живот и да я принудя да се отдаде на светския живот, толкова осъдителен във всяко отношение. Тя ще живее с дъщеря ми в замъка Д’Арнел, където нейният живот ще бъде много спокоен — почти толкова, колкото и в О Сапен. Преди всичко аз търся млада, разумна и добра девойка и госпожица Де Ноклар ми се стори, че отговаря на тия мои искания.“

Онова, което бащата и майката, обезумели от гордост и радост, не бяха съгледали, бе схванато веднага от девойката: тя разбра под коректните фрази на светския човек пълната студенина — вероятно толкова голяма, колкото и нейното равнодушие към господин Де Гилиак. Дори да бе допуснала, че той се е влюбил от пръв поглед, господин Де Гилиак не бе съумял да го покаже в писмото, въпреки литературните си способности.

От това ласкателно предложение за женитба личеше ясно, че маркиз Де Гилиак търси майка за дъщеря си, мислеше, че я бе намерил в тази бедна девойка, свикнала на строг живот и грижи към деца. Чрез господин Д’Есил Гилиак бе получил необходимите сведения и тъй като смяташе да сключи брак по разум, той не се бе постарал да напише излишни фрази за тая скромна провинциалистка, на която правеше честта да предложи името си — едно от най-славните във Франция.

Валдере разбра веднага това, макар и смътно, тъй като тя беше много неопитна и не бе имала никога свободно време да мисли за брачния живот, смятан от нея почти за недостъпен.

Тя подаде мълчаливо елегантното писмо на баща си.

— Е, какво ще кажеш? Не е ли сериозен? Не иска, както виждаш, светска жена… но това не ще ти попречи, щом се омъжиш, да го накараш да прави каквото ги искаш. Има ли смисъл да притежаваш положение и богатство и да не го използуваш?

— Вие ме познавате много малко, татко! Перспективата за тоя спокоен живот и дългът, който би трябвало да изпълня към това дете без майка, биха ме привлекли, ако… ако го нямаше „него“…

— Как ако го нямаше „него“? — провикна се господин Де Ноклар, а в това време жена му се понадигна и погледна смаяно Валдере.

— Да, защото той не ми харесва и не вярвам, че ще мога да го обикна.

— Той не ти харесва! — промълви госпожа Де Ноклар. — Той, когото наричат най-красивия аристократ във Франция!

Господин Де Ноклар, слисан за миг, се изсмя иронично.

— Наистина, Валдере, с всичкия си ум ли си? — каза той. — Подобно предложение не се подлага на обсъждане. То се приема като нечувано щастие. Ах, той не ти харесвал — този човек, който би могъл да си избере жена измежду най-благородните и най-богатите! Безумно момиче, знаеш ли колко жени с най-големите имена в Европа биха изпаднали във възторг, ако това предложение би се отнасяло до тях? Ти не си го погледнала или пък си била сляпа завчера, за да дойдеш да ни кажеш тази глупост: „Той не ми харесва!“.

Като повечето слаби натури, господин Де Ноклар беше груб по отношение на ония, над които можеше да упражни своята власт. Валдере усещаше, че се задава буря. Въпреки това тя продължи храбро:

— Исках да кажа, татко, че щом го погледнах, се убедих, че нищо — нито вкусове, нито навици, нито възпитание — не може да ни свърже. Той е, както казахте, извънредно светски човек, и това си личи веднага по облеклото му, по крайната му изтънченост може би… А онази иронична гънка на устните, която сигурно сте забелязали…

— Хайде, виждам, че моята набожна дъщеря умее много добре да наблюдава и да съди за ближния си! — прекъсна я баща й раздразнено. — Ала всичко това са детинщини. Да поговорим сериозно, Валдере!

— Аз съм напълно сериозна, татко. Темата е много сериозна и не бих могла да се шегувам. Признавам ви искрено, че господин Де Гилиак ми вдъхва страх и не вярвам в такъв случай, че ще ми е възможно да стана негова жена.

Тя произнесе последните думи с треперещ глас, защото знаеше предварително, че ще предизвикат бурята. Но Валдере знаеше също, че трябва да ги каже.

— Валдере! — простена майка й.

Лицето на господин Де Ноклар пламна. Той сложи тъй тежко ръката си на рамото на дъщеря си, че тя се олюля.

— Слушай — каза той сурово, — ще ти покажа последиците от твоя отказ. Внесох малкия капитал, който ни оставаше, във финансови операции, които изглеждаше, че ще преуспеят и ще подобрят положението ни. Напоследък узнах, че работите отиват на зле. Ако успея да спася четвъртината от внесените суми, ще се смятам за щастлив. Но тогава мизерията ще е пълна, разбираш ли, Валдере? Черна мизерия. О Сапен ще бъде продаден за залък хляб и ние ще тръгнем да просим по пътищата.

Смазана от това разкритие, Валдере стоеше безмълвна. Той продължи:

— Ако се омъжиш за господин Де Гилиак, всичко ще се промени, защото много естествено, той не ще остави да гладуват родителите на жена му и ще се погрижи за възпитанието на децата…

— Не, само това не! Ще работя, ще върша всичко… но не ми искайте такова нещо! — каза тя с прегракнал глас.

— Любопитен съм да зная как ще изхраниш братята и сестрите си, също майка си и мене! — отвърна иронично господин Де Ноклар. — Не разправяй подобни глупости, моля ти се!

Валдере наведе глава. Вярно беше, че тя не ще може да запълни дори стотна част от пропастта, зинала поради бащината й непредвидливост.

— Тази женитба е невероятен шанс за спасение. Тя ще ни даде най-сетне спокойни старини и ще осигури блестящо твоето бъдеще, като направи от тебе една от най-видните дами във Фракция.

— О, аз! — пошушна Валдере сломена.

Тя срещна умолителния поглед на майка си. И там също не ще намери опора. Госпожа Де Ноклар беше жена със слаба душа и изморено тяло. Тя не бе имала никога друга воля, освен тази на мъжа си. Към майка са Валдере изпитваше обич, смесена със състрадание и уважение, стараеше се да й отнеме всички грижи. И затова тя разбра веднага значението на този поглед.

— И вие ли искате този брак? — прошепна тя със свито сърце, навеждайки се към госпожа Де Ноклар.

— Дали го искам? Но това ще бъде спасение за всички ни, дете мое! Да зная, че си добре задомена! И ние — защитени от всички злини! Няма защо да се колебаеш, Валдере!

— Не, трябва да поразмисля — каза енергично девойката и се обърна към баща си. — Подобно решение не се взема, без да се обмисли. Впрочем не трябва ли да поискаме сведения от господин Д’Есил? Ние не знаем нищо за господин Де Гилиак, нищо, нито дори дали е религиозен и дали религиозните убеждения на жена му ще бъдат зачетени.

Де Ноклар махна нетърпеливо с ръка.

— Да не си въобразяваш, че той ще е някой сектант? Де Гилиак е католик, като всички членове на неговия род, но дали е набожен — вероятно не е. Но не искай прекалено много. Впрочем ще пиша на господин Д’Есил само за да те накарам да приемеш. А докато получим отговора, ще имаш време да размислиш. От теб зависи бъдещето на всички ни, не забравяй това!