Марион Дели
Между две души (11)

XI

Господин Де Гилиак бе дошъл в Арнел, за да направи избор между неиздадените ръкописи, които притежаваше в голямо количество, мемоари и писма на прадедите си, а особено на красивата херцогиня Клод. Хрумнало му беше напоследък, както съобщи той на Валдере, да ги изрови и да ги представи на литераторите.

Всички тия стари книжа се намираха в библиотеката и господин Де Гилиак се настани в тази стая, за да направи своите издирвания сам, защото, противно на обичая си, той не беше довел секретаря си.

Виждайки това, Валдере престана да работи там. Ала същата вечер господин Де Гилиак й каза, придружавайки я след вечерята в белия салон:

— Предупреждавам ви, Валдере, че ако моето присъствие ще промени навиците ви, ще се видя принуден да замина незабавно за Париж. Продължавайте да работите в библиотеката, без да се боите, че ще ме притеснявате.

На следващия ден тя седна без възторг на старото си място, макар че срещите й с него по време на хранене й се виждаха достатъчно неприятни, въпреки присъствието на Гюйемет и на възпитателката й, понасяни без забележки от маркиза. Дотогава детето не бе се явявало никога в трапезарията.

Ели прочиташе от време на време на младата жена най-интересните места от ръкописите, които разглеждаше. Един ден той й посочи един от тях, чийто почерк не можа да разчете. След известно усилие Валдере сполучи да го разчете и тъй като този почерк се срещна и в много други книжа, Де Гилиак я помоли да му ги препише. По този начин тя стана негова сътрудничка в тази работа, която я интересуваше много. Ели сякаш изпитваше удоволствие да кара младата жена да говори, да ръководи четенето й — и това с такт и морална грижа, които учудиха свещеника от Вриниер, когато Валдере му съобщи, че господин Де Гилиак не й бил позволил да прочете два негови романа.

— Ето че той е много по-сериозен, отколкото твърдят някои! Колцина измежду най-добрите съпрузи християни биха се погрижили за младата душа на своята другарка!

Този странен човек си оставаше загадка за Валдере. Макар сърцето й да бе все още недоверчиво, умът й почна да изпада под влиянието и очарованието на интелектуалната личност на Ели де Гилиак. Валдере бе принудена да признае, че у него нямаше нищо повърхностно, че той проучваше основно темите, които описваше, и не се задоволяваше с предположения. Нещо повече — този скептичен светски човек имаше за морала мнение, каквото никой не би очаквал от него. Но Валдере знаеше сега, че човек може да проповядва най-съвършените теории, без да си дава труда да ги прилага на практика.

Когато оставаше сама, Валдере се чувствуваше обзета от неопределена болезненост и си казваше, че тя му служи само за тема на проучване, което се виждаше от проницателния му и наблюдателен поглед, който чувствуваше понякога устремен към себе си. И мисълта, че е предмет на това студено любопитство, й беше ужасно неприятна. Тя би решила да отбягва честите срещи с него, ако свещеникът от Вриниер, нейният духовен ръководител, не й бе казал:

— Въпреки всичко и каквото да е държането на мъжа ви, изпълнявайте дълга си, който е да се сближите с него, докато той ви насърчава в това. Вие сте сгрешили, като сте му посочили толкова открито вашето охлаждане към него в деня на сватбата ви. Само вашата неопитност и смущението от неблагоразумните думи на свекърва ви могат да ви извинят. За нещастие поведението, думите на господин Де Гилиак са дошли да потвърдят онова, което ви е казала тя за него. С нищо не може да се оправдае и той, че ви изостави сама цял месец. Но най-сетне — вие сте негова жена и ако той не изпълнява задълженията си към вас, вие сте длъжна да изпълните своите към него, доколкото той ще ви позволи.

Следвайки тези съвети, Валдере се смяташе длъжна да приема винаги когато нейният мъж я поканваше на разходка пеш или с кола. Тя вземаше и Гюйемет, която баща й започна да гледа с по-голямо внимание.

Обаче в тези отношения не се промъкваше никаква близост. Ще може ли тя някога да го опознае, да разбере колко истина имаше в думите на госпожа Де Гилиак? Той не търсеше да се сближи с нея и се отнасяше с жена си като с чужда.

От друга страна, изглеждаше доста чудно, че той се лишаваше от светските развлечения, които го очакваха навсякъде по това време, и стоеше на село. Старите ръкописи можеха лесно да се пренесат в Париж. За всичко това имаше само едно обяснение: романистът изучаваше един интересен тип на малка провинциалистка и се бавеше. След като свърши всичко, той ще замине другаде.

И тъкмо тази мисъл парализираше Валдере в негово присъствие и я караше да изтръпва, когато омайните сини очи се спираха по-дълго върху нея.

Той уважаваше нейните религиозни убеждения и някои негови думи караха да се мисли, че той не бе такъв безбожник, какъвто изглеждаше. Но, от друга страна, Валдере можа да измери неговото безразличие по отношение на религията наскоро след пристигането му, по повод на Бенаки. По време на една разходка в парка с Гюйемет Валдере срещна негърчето. Тя спря, заговори му с доброта и запита какво прави. Бенаки й разказа, че е бил откупен от господин Де Гилиак на един пазар за роби. Оттогава Бенаки бил много щастлив. Той прекарвал дните си в апартамента на господаря, спял пред вратата му, бил гален понякога и рядко бит. Всичко това било голямо щастие за негърчето.

Но разпитвайки го по-нататък, тя установи със свито сърце, че това дете не бе получило религиозно възпитание и имаше само един кумир в света: своя господар.

Същата вечер, превъзмогвайки своята свенливост и притеснение, Валдере заговори за това, докато господин Де Гилиак след вечеря се разхождаше, пушейки, във великолепната си зимна градина.

— Можете ли да ми кажете, Ели, дали Бенаки е бил кръстен?

Той се спря пред младата жена, седнала до една колонада.

— Не, не е кръстен. Не съм мислил върху това, признавам го.

— Ще ми позволите ли да се заема с религиозното му възпитание?

— Разбира се! При условие, че това не ще ви изморява, нито ще ви отегчава, нали?

— Напротив, това ще е голямо щастие за мене, както и изпълнение на един дълг — каза сериозно тя.

— В такъв случай аз ви поверявам охотно Бенаки, за да направите от него добър християнин.

Иронията липсваше този път в гласа му. И още на следващия ден Валдере видя негърчето, което идваше при нея, изпратено от господаря му. Тя посвети всеки ден по половин час на детето и едновременно започна да го учи да чете, което господин Де Гилиак бе пренебрегнал.

Веднъж, когато Валдере четеше една книга от маркиза, той влезе в белия салон и виждайки я с книгата в ръка, запита, сядайки:

— Е, какво ще кажете за това съчинение, Валдере?

Още под обаянието на блестящия и толкова изящен стил, тя отговори с възторг:

— Колко хубаво пишете! Затворих тая книга с голямо съжаление!

— Много съм поласкан — каза той сериозно. — Но останалото?… Основата, мислите?

Тя се изчерви леко и отговори искрено:

— Има неща в книгата, които харесвам много… а други по-малко.

— Кои са те?… Хайде, кажете ми това много просто, както си го мислите! — прибави той, забелязвайки смущението й.

Тя разви тогава своята мисъл с голяма яснота и пълна откровеност. Господин Де Гилиак, опрян на една маса пред Валдере, я слушаше внимателно.

— Наистина вашите мисли са много хубави, много по-издигнати от моите — каза той, след като тя млъкна. — Те са мисли на добра християнка. Но смятате ли ме за способен да се издигна до тях?

Иронична усмивка полуотвори устните му. Нещо се развълнува в душата на Валдере — раздразнение, страдание, тя самата не знаеше какво. Отвръщайки очи от този поглед, тя отговори студено:

— Всъщност може би е разумно да се съмнявам в това.

Той се изсмя подигравателно.

— Прекрасно, вие сте искрена. И може би имате право… Но може и да нямате… Кой впрочем ме познава и знае на какво съм способен? Кой? Но не и аз самият, признавам това!

Влизането на Гюйемет и нейната учителка прекъсна този разговор, който, изглежда, се плъзгаше по плоскост, която им бе неизвестна до този час. Но от този момент господин Де Гилиак на няколко пъти поиска да узнае мнението на Валдере за литературните произведения, която й бе дал, и когато трябваше да оспори това мнение, правеше това без онази саркастична нотка, която очевидно би засегнала младата жена.