Ерик Сийгъл
Лекари (54)

53.

„О, Господи, ти, който си изпълнен със съчувствие, приеми с безграничната си любов душата на Хершел Ландсман, който бе повикан при народа си!“

Беше убийствено горещ следобед. Сълзи и пот се смесваха по лицата на опечалените. На погребението на Хершел Ландсман имаше почти сто души, но повечето от познатите на починалия стояха на почетно разстояние от гроба, за да могат Хана, сгърчена от плач, и Бенет, на чието рамо се подпираше, да се сбогуват необезпокоявани.

Братът на Хершел Стив също беше там, но стоеше с жена си от другата страна на гроба. Като рефер в далечния край бе застанал равин с шапчица, гладко избръснат и почти без дъх от тежкия въздух.

— Хершел искаше да няма надгробно слово — той погледна неловко към Стив, чийто намусен вид показваше, че се е опитвал да пренебрегне това последно желание: — Така или иначе — продължи равинът, — мисля, че не би имал нищо против да прочета кратък откъс от „Словата на предците“: „Когато човек умира, нито сребро, нито злато го придружават — само праведността и добрите дела. Защото е казано, че, когато вървиш, тя ще те води, когато легнеш, тя ще бди над теб, когато се събудиш, ще ти говори.“ Хершел Ландсман завърши земния си път. Нека споменът за него живее в сърцата на тези, които го обичаха — равинът погледна наляво и надясно и каза: — Време е за заупокойната молитва.

Щом Стив пристъпи крачка напред, Бен попита:

— Добре ли си, майко?

Хана кимна:

— Да, да. Кажи молитвата за него, Бен.

Въпреки уверенията й Бен се поколеба дали да я остави. Барни се приближи и я хвана. Бен отиде до гроба и с поглед даде знак на равина да започнат. Точно тогава чу гласа на Стив:

— Хайде, Бенет! Това е прекалено! Остави на мен — той се обърна към равина за подкрепа.

— Не разбирам! — каза свещеникът.

Стив изгледа Бенет над гроба:

— Виждаш ли, той не разбира защо си там! Нямаш причина да…

— Извинете! — намеси се равинът и посочи към Бен. — Не е ли той син на Хершел?

Преди Стив да успее да отрече роднинството, Хана извика:

— Остави го, Стивън! Той е син на Хершел! Хершел го обичаше като живота си. Ти си върви!

Стив млъкна отрезвен. Не каза нищо, когато Бенет попита:

— Мога ли да започвам?

Равинът му подаде книгата с молитвите.

— Не, благодаря, сър! Знам я наизуст — и като събра цялото си самообладание започна високо: — „Yisgadal ve yiskadash smei raboh…“

Действията на Бенет имаха двояко значение. Защото преди почти трийсет години Хершел бе стоял на гроба на истинския му баща и бе казал молитвата за него вместо Бенет. И в този час на силна мъка бе повторен ритуалът на любов.