Алфред ван Вогт
Играчите на не-А (19)

XVIII

В името на здравия разум, помнете: „Картата не е територията, думата не е онова, което описва“. Във всеки случай, когато бъркат картата с територията, в организма се насажда „семантично смущение“. Това състояние се запазва до момента, когато бъдат осъзнати границите на картата.

Откъси за не-А

На следващата сутрин могъщият флагмански кораб се устреми през мрака между звездите. Освен екипажа от последователи на не-А носеше и сто хиляди роботи за контрол на съзнанието.

Още след първия скок прекратиха движението по молба на доктор Кейр.

— Твърде рядко имахме възможност да те изследваме — каза той на Госейн. — Едва ли може да се намери по-неуловим човек от тебе. И все пак научихме нещо. — Извади няколко снимки от куфарчето си. — На тази е допълнителният ти мозък от преди седмица. — Този участък от снимката направо грееше от преплитането на милиони тънички линии. — Просто кипи от активност. А като си припомним, че по едно време единствената му връзка с тялото ти и останалата мозъчна тъкан наглед бяха само кръвоносните съдове, както и влияещите им нерви… сегашното му състояние е несравнимо по-будно. — Той помълча. — Да поговорим за по-нататъшното ти обучение. Обмислихме с колегите ми това, което ни каза и имаме предложение към тебе…

— Първо аз имам въпрос — прекъсна го Джилбърт.

В последния момент се поколеба. Канеше се да каже нещо, което привидно нямаше никаква връзка с разговора им, но го занимаваше непрекъснато след вчерашните новини от Елиът.

— Кой определи насоката на обучението ми, когато Торсън поиска да се занимавате с мен?

Веждите на доктор Кейр се събраха на челото.

— О, всички предлагахме как да стане, но според мен най-много натежа мнението на Кранг.

Пак той! Елдред Кранг знае и как да бъдат насочвани в развитието си допълнителни мозъци. Елдред Кранг предава съобщения от Лавоасьор, преди това по-ранно и старо тяло на Госейн да умре. Отново и неизбежно му се налагаше да се занимава с проблема Кранг. Постара се да обясни кратко и безпристрастно на събеседниците си какво знаеше за венерианския детектив. Когато свърши, доктор Кейр вече клатеше глава.

— Кранг дойде да го прегледам точно преди да замине от Венера. Чудеше се дали не се разболява от претоварване. И мога да те уверя, че е съвсем нормален човек, усвоил не-А, макар че рефлексите и хармонията в съзнанието му са на такова равнище, каквото съм срещал само веднъж или два пъти в цялата си работа като психиатър.

— Значи е съвсем сигурно, че няма допълнителен мозък?

— Без никакво съмнение.

— Ясно…

Поредната затръшната врата. Досега Госейн таеше надеждата, че Елдред Кранг може да се окаже космическият играч, уеднаквил съзнанието му в тялото на Ашаргин. Трябваше да потърси друго обяснение на загадката.

— Има нещо — каза една психиатърка, — което сме обсъждали помежду си, но едва ли е известно на Госейн. Ако Лавоасьор е предал на Кранг знанията какво обучение е подходящо за допълнителните мозъци — а вече пролича, че методът не е особено добър — можем ли да предположим, че всички тела на Лавоасьор-Госейн са минали през тази неправилна подготовка? — Гласът й затихна, когато добави: — Смъртта на Лавоасьор ми се струва доказателство, че той не е бил надарен с ясновидство, но от друга страна вие, господин Госейн, като че сте пред прага и на тази, и на други способности.

— После ще се занимаваме с подробностите — намеси се доктор Кейр. — Сега ми се иска Госейн да направи един опит.

Обясни какво имаше предвид и Джилбърт възрази:

— Но дотам има деветнадесет хиляди светлинни години!

— Опитай! — настоя психиатърът.

Госейн се подвоуми, но въпреки всичко се съсредоточи върху една от запаметените точки в небесния дом на Лийдж. Олюля се от усещане, подобно на световъртеж. Стреснат, той едва се пребори с гаденето. Огледа изумен хората наоколо.

— Май за малко не достигнах уеднаквяване до двадесетия знак. Мисля, че втория път ще успея.

— Опитай пак! — подкани го Кейр.

— Но какво да правя след като се озова там?

— Виж накъде вървят нещата. Ние ще те последваме до най-близката база.

Джилбърт кимна и затвори очи. Непрекъснато променящата се картина на запаметената точка стана рязко отчетлива.

Когато отвори очи, беше в небесния дом.

Отначало не помръдна, за да се ориентира. Долавяше спокойно излъчване някъде наблизо. Предположи, че слугите още си изпълняват задълженията в този въздушен кораб.

Отиде до извития прозорец и надникна надолу. Рееха се над равна местност. Далеч вдясно блещукаше вода. Постепенно морето се изгуби от погледа му. Това му подсказа нещо.

Наведе се над пулта за управление и се изправи почти мигновено, щом видя как са нагласени уредите. Небесният дом още обикаляше в кръга, по който самият Госейн го бе насочил преди да проникне успешно в разрушителя.

Изобщо не пипна пулта. Не пренебрегваше вероятността някой да му е заложил капан, макар че на пръв поглед всичко беше недокоснато.

Не забеляза нищо необичайно и в магнитното поле. Освободи съзнанието си и се постара да види какво ще се случи. Но в единственото му видение пилотската кабина си оставаше празна.

Време беше за въпроса: „А сега накъде?“

Да се върне във флагманския кораб? Само ще загуби време. Искаше да провери колко е продължило прехвърлянето му на Ялерта, но можеше да остави това за по-късно.

Събитията не спираха своя ход. Все още имаше изложени на опасност мъже и жени, за които се чувстваше донякъде отговорен — Кранг, Патриша, Нирена, Ашаргин…

Крайно време беше да лишат от власт един диктатор и да спрат на всяка цена колосалната му военна машина.

Взе решението си без да протака.

Озова се на запаметената точка в Убежището на Следовника, точно пред входа на енергийната централа. Качи се на горния етаж без никой да му попречи и се спря само веднъж, за да попита някакъв мъж къде е жилището на Следовника.

— Бях повикан тук — обясни, — и бързам.

Служителят явно имаше желание да му помогне.

— Не сте тръгнал в правилна посока, но ако завиете по този страничен коридор, ще стигнете до голямо преддверие. Там ще ви кажат откъде да минете.

Госейн се съмняваше, че някой би го упътил вежливо. И все пак съвсем скоро попадна в помещение, оказало се по-малко от очакванията му. Изглеждаше толкова обикновено, че отначало се усъмни дали е влязъл, където искаше.

Много хора седяха на кресла около масички, а зад ниска дървена преграда имаше осем бюра и до всяко се бе настанил чиновник. По-нататък през отворената стъклена врата се виждаше кабинет с едно-единствено голямо бюро.

Мина зад преградата и тръгна към вратата. Неколцина от чиновниците се надигнаха нерешително да го възпрат, но той не им обърна внимание. Отново местеше постоянно парчето тел в пилотската кабина на въздушния кораб, за да не го усети Янар преждевременно.

Чак когато затваряше вратата, предсказателят усети присъствието му и сепнато вдигна глава. Зад Янар имаше още една врата и Джилбърт се насочи право към нея. Другият мъж скочи и му се изпречи наперено.

— Ще влезеш вътре само през трупа ми.

Госейн спря. Вече бе проникнал с допълнителния си мозък в следващата стая и не долови никакви признаци на живот. Не беше съвсем надеждно доказателство, но засега нямаше причина да прибързва.

Изгледа намръщено предсказателя. Нямаше желание да го убива, а и без това разполагаше с най-различни начини да го махне от пътя си. Предпочете да задоволи любопитството си. Отдавна чакаше да научи отговорите на няколко въпроса.

— Като агент на Следовника ли действаше в кораба на Лийдж?

— Естествено — сви рамене Янар.

— Искаш да кажеш, че иначе въздушният дом не би ни взел толкова навреме?

Другият кимна сдържано. Беше нащрек.

— Но защо ни бе дадена тази възможност да избягаме?

— Следовника смяташе, че е твърде опасно да те остави тук. Можеше да му съсипеш Убежището.

— Тогава защо ме е прехвърлил на Ялерта?

— За да те държат предсказателите под око.

— Само че от това нищо не излезе, нали?

— Точно така.

Джилбърт се замисли. Скритият в отговорите смисъл го стъписа. Впитият му в предсказателя поглед стана по-суров. Имаше още въпроси, особено за Лийдж. Не че бяха толкова важни. Тя доказа достатъчно привързаността си към него, а с дреболиите не искаше да се занимава.

Нямаше защо да се бави повече. Уеднакви Янар в килията, където бе попаднал заедно с Лийдж и Джуриг преди няколко седмици.

Отвори вратата и влезе в стаята, която според него беше личният кабинет на Следовника. Както и очакваше, не завари никого.

Заоглежда се с жив интерес. Срещу вратата бе поставено огромно бюро. Лявата стена бе заета от вградени шкафове за документи, а дясната — от сложна (и някак различна от познатите) система деформатори и контролни системи.

Отдъхна си, но изпита и разочарование. Прецени следващия си ход. Янар нямаше да му се пречка повече, макар и това да нямаше особено значение. Този човек беше по-скоро излишен дразнител, а не опасност.

Огледа шкафовете. Всички имаха магнитни ключалки, но той прекъсна всяка схема за броени секунди с допълнителния си мозък. Чекмедже след чекмедже се плъзгаха безшумно навън, щом ги докоснеше. Всеки документ представляваше прозрачна електронна плака също като указателя на двореца в Горгзид.

На всеки последователен слой молекули бяха запечатани множество страници текст. Светваха на плаката при плъзгането на регулатора отстрани.

Госейн най-сетне намери плаката със своето име. В документа имаше четири страници. Оценките бяха много обективни, но повече място заемаше изложението на предприетите срещу него действия. В началото видя забележка: „Прехвърлена информация от ГЕ-4408С“. Явно беше препратка към друг документ. Споменаваше се за обучението му по заповед на Торсън. Отдолу беше написано: „Не успях да открия никой от участниците в това обучение и научих за него твърде късно, за да го предотвратя“.

На няколко места срещна името на Дженесън. Следваше описание на системата от деформатори, използвана за прехвърлянето на Госейн от Венера. „Устройството бе създадено за мен от същите хора, които направиха и С. Изглежда като съвсем обикновена кухненска маса.“ И добавено отстрани: „Доста хитроумно.“

Джилбърт не намери в четирите страници каквото търсеше. Очакваше да запълни собствената си представа за случилото се между него и Следовника. Но текстът беше твърде сбит и изброяваше само факти. В края на последната страница откри забележка: „Виж Ашаргин“.

Извади и досието на принца. Беше значително по-дълго. В началото се занимаваше с живота на Ашаргин след изпращането му в Храма на Спящия бог. Едва накрая откри връзката между двата документа: „При разпит с детектор на лъжата, проведен от Енро, Ашаргин няколко пъти спомена името на Джилбърт Госейн. Да се проучи.“

Последният абзац гласеше: „Принудителният брак между принц и принцеса Ашаргин изглежда се превърна в действителна, а не само във формална връзка между тях. Промените в характера на този човек трябва да бъдат незабавно изяснени въпреки новото схващане на Енро, че склонният към сътрудничество принц може да му бъде полезен дори след края на войната. Според предсказателите поведението му през следващите три седмици заслужава особено внимание.“

Нямаше дори намек кога са започнали тези три седмици, не се споменаваше опитът на Госейн-Ашаргин да се прехвърли на Венера, нито пък се казваше кога се е върнал в двореца.

Джилбърт прибра досието в шкафа и се зае с останалата част от стаята. Откри тясна вратичка, умело скрита между деформаторите. Водеше към малка спалня, в която Госейн откри само един предмет — старателно оправено легло.

Нямаше дори гардероб, но намери и миниатюрна баня. Десетина кърпи и хавлии висяха на прост напречник от метал. Ако това беше истинското жилище на Следовника, сенчестата твар изглежда не си угаждаше прекалено.

Госейн прекара остатъка от деня в проучване на Убежището. Не забеляза нещо необикновено. Имаше жилища за слугите, етажи с усърдно работещи чиновници. Мазето беше заето от енергийната инсталация, а цяло крило — от затворническите килии.

Чиновниците и техниците, които поддържаха реактора и генератора, живееха в къщи по брега, встрани от основната сграда. Янар и петима други предсказатели живееха в апартаменти, в които се влизаше от страничен коридор. Зад сградата имаше достатъчно просторен хангар за десетина небесни домове. Госейн надникна вътре и преброи седем големи машини и три по-малки самолета, подобни на онзи, който го нападна по време на бягството му оттук.

Никой не му попречи. Разхождаше се свободно из постройките и по целия остров. Май никой нямаше нито властта, нито желанието да го спре и да го разпита. Вероятно не се бяха сблъсквали с такъв натрапник досега и чакаха самият Следовник да се справи с него.

Чакаше го и Госейн, обзет от съмнения, но твърдо решен да не си тръгва. Искаше да направи нещо, защото долавяше, че събитията около него се ускоряват.

Вече имаше план за действие, оставаше само да пристигне флагманският кораб.

Преспа първата нощ в малката спалня до кабинета на Следовника. Унесе се в спокоен сън, защото настрои допълнителния си мозък да реагира на всяка промяна в деформаторите. Още не знаеше дали Следовника постига странната си сенчеста форма чрез тези устройства, но всичко научено досега го подтикваше към това предположение.

И му беше ясно как да провери или отхвърли догадката си.

На другата сутрин се уеднакви в небесния дом на Лийдж, изяде си закуската, докато три прислужници бдяха за всяко негово желание. Стори му се, че неговата вежливост ги смущава. Нямаше време да ги учи на самоуважение. Захвана се с работата си.

Първо нави килима в дневната. Започна да реже металните плочи на пода там, където стоеше Следовника при появата си.

Намери деформатора точно където очакваше.

Каза си, че това е достатъчно доказателство. Натъкна се на още едно в килията, където се бе събудил за пръв път на Ялерта. Пред зяпналия от изумление Янар разби наглед плътния метален нар и отдолу намери поредния деформатор.

Да, ставаше все по-ясно. Сигурно кризата наближаваше.

През втората нощ също не се случи нищо. Третия ден Госейн отдели за документите в шкафовете. Две от страниците за Секох привлякоха вниманието му, защото не бе открил такива сведения за него в паметта на Ашаргин. А четиридесет и седемте страници за Енро бяха в няколко раздела. Само потвърдиха вече познатото, макар и да съдържаха множество подробности. Мадрисол бе оценен като опасен и амбициозен човек. Описанието за адмирал Палеол беше изчерпателно — убиец. „Този мъж е неумолим“, бе написал Следовника. Красноречиво определение от същество, което също не се отличаваше с милосърдие.

Джилбърт провери данните само за известните му хора, надникна и в някои препратки. Нужна беше голяма група от специалисти, за да прехвърлят десетките хиляди плаки и да обобщят информацията.

На четвъртия ден заряза документите и се зае да обмисли грижливо плана за своите действия и за използването на флагманския кораб. Беше прахосничество цял кораб да се влачи след него из галактиката, след като общата им цел беше да стигнат до Горгзид.

„Енро е защитил родната си планета, като е наложил толкова строга система за контрол над раздаването на матриците за тамошната база, че е невероятно страничен човек да се добере до някоя, служейки си с нормални похвати. Но за човек с допълнителен мозък в главата си сигурно не е трудно да се докопа до такава матрица…“

Още размишляваше, когато долови отдавна чакания сигнал. Флагманският кораб бе прекъснал скока си близо до базата, отдалечена на хиляда и сто светлинни години от Ялерта.

Госейн се прехвърли незабавно във „Венера“.

 

 

— Сигурно си се уеднаквил в кораба за около час — пресметна доктор Кейр.

Нямаше как да измерят изминалото време по-точно. Но скоростта на придвижване на Джилбърт беше извънредна в сравнение с тромавото прехвърляне на „Венера“, проточило се над деветдесет часа.

Само час… Смаяният Госейн тръгна към големия прозрачен купол в командната зала на кораба. Не беше от хората, на които тепърва трябва да се обясняват огромните разстояния в космоса и точно затова новооткритите възможности на неговия допълнителен мозък го зашеметиха.

Плътният мрак отвън сякаш се притискаше към прозрачната повърхност. Обикновените сетива на Джилбърт нямаше по какво да се ориентират и ярките точици на звездите привидно бяха на стотина метра от него. Илюзията за близост. Но за него звездите наистина не бяха далечни. За пет и половина часа можеше да се прехвърли през сто хиляди светлинни години, до другия край на галактиката… стига там да има точка, която е запаметил.

Елиът застана до него и му подаде матрица.

— Най-добре да тръгвам — каза Госейн. — Няма да съм много спокоен, докато съдържанието на онези шкафове не бъде пренесено във „Венера“.

Уеднакви се обратно в кабинета на Следовника.

Извади матрицата от защитната й обвивка и я постави внимателно на бюрото. Щеше да е твърде зле, ако флагманският кораб се прехвърлеше право при нея, но там беше Лийдж, която да се погрижи за навременното прекъсване на скока към Ялерта.

Както и очакваше, след три часа „Венера“ се появи пад острова. Групите слязоха в Убежището, а Джилбърт се върна в кораба.

С учудване чу от доктор Кейр, че няма да има нито експерименти, нито продължаване на обучението му.

— В твоя случай ще приложим „лечение чрез работа“ — обясни психиатърът. — Ще се учиш сам от опита си. — Постара се да обясни набързо. — Честно казано, Госейн, овладяването на твоите дарби ще отнеме доста време, а ти засега се справяш много добре. Струва ми се, че имаш предимство, което е липсвало на Лавоасьор. Открил си, че можеш да правиш и други неща и си се опитал да ги постигнеш. Почти сигурно е, че Лавоасьор не е знаел за предсказателите, иначе поне е щял да спомене за тях пред Кранг. Значи дори не му е хрумвало, че би могъл да развие у себе си способността за предсказване на бъдещето.

— Щом е така — каза Джилбърт, — веднага ще отида в кабинета на Следовника и ще използвам деформатора му.

Сети се и за една дреболия, щом се озова в Убежището. Уеднакви Янар с единствената точка на остров Крест, която бе запаметил. Щом приключи с тази проява на снизхождение, присъедини се към групата, която изучаваше личната система от деформатори на Следовника. Вече бяха получили интересни резултати.

— Най-съвършеното устройство, което сме виждали досега — увери го един от техниците. — И най-сложното. Ще трябва още дълго да умуваме над някои от схемите.

Вече основаваха работата си на предположението, че тези деформатори постигаха уеднаквяване дори отвъд двадесетия знак след десетичната запетая.

— Затова ще поостанем на Ялерта, а и ти ще можеш да се прехвърлиш обратно при нас. И ще чакаме кораба, който Енро е пратил да замени разрушителя. Може да наближи планетата всеки момент.

Госейн прие, че поне последната им цел си струва чакането. Жизненоважно беше флотата на диктатора да не разполага с повече предсказатели.

Не беше толкова сигурен, че е нужно да чакат и него. Може би му предстояха продължителни усилия да си свърши работата там, където отиваше. Надяваше се, че грешката в тези деформатори е достатъчно малка и прехвърлянето няма да го забави излишно. Иначе беше напълно уверен в способността си да се върне на кораба почти мигновено.

Всички се съгласиха, че няма време за губене, а изучаването на системата можеше да се проточи.

Госейн бе установил, че устройството е разделено на две части. В едната имаше три деформатора, които да се нагласят за която и да е схема.

В другата имаше само един. Управляваше се с натискане на малко лостче. Джилбърт се бе убедил от опит, че такива механизми прехвърлят на определено място с помощта на постоянно вградена матрица. Много му се искаше да попадне в истинското средище на Следовника, където и да се намираше в галактиката.

Без колебания натисна лостчето.

Не помръдна в първия миг след мрака. Огледа голямата стая, чиито стени бяха скрити от книги. През полуотворена врата се виждаше краят на легло.

Потърси признаци на живот с допълнителния си мозък. Забеляза множество източници на излъчване, но всичко беше мирно и тихо. Доколкото можа да се увери, съседната стая беше празна.

Погледът му се стрелкаше бързо насам-натам. До деформатора, към който се бе уеднаквил, имаше друг под прав ъгъл.

Не видя нищо по-интересно. Запамети пода пред краката си, отиде до рафтовете и взе една книга. Беше на езика на Горгзид.

За миг това го ободри, но докато обръщаше на титулната страница, той си каза: „Не е задължително да съм попаднал на Горгзид. Мнозина в Най-великата Империя имат книги на езика на планетата столица.“

И се вцепени. Зяпна името на страницата, поклати глава и върна книгата на мястото й.

Но на следващите пет подбрани наслуки книги се виждаше все същото име — Елдред Кранг.

Джилбърт закрачи бавно към спалнята. Беше озадачен, без да е особено разтревожен. Усети присъствие на хора в следващото помещение. Открехна леко вратата и видя коридор. Плъзна се безшумно напред. Ако се наложеше, можеше да изчезне с цялата бързина на уеднаквяването. Но не му се вярваше да се стигне дотам.

В края на коридора спря. От мястото си виждаше само гърба на жена, която му приличаше на Патриша. Тя заговори и Госейн се увери, че я е познал. Не го интересуваха думите й, нито отговорът на Кранг. Имаше значение само присъствието им тук — в библиотеката до тяхната спалня беше деформаторът, свързан с Убежището на Следовника.

Твърде смущаваща находка. Джилбърт реши да не се среща с двамата, преди да е обсъдил неочаквания факт с Елиът и останалите от „Венера“.

Но още не искаше да напусне Горгзид. Върна се в библиотеката и впи поглед във втория деформатор. И това устройство се управляваше съвсем просто и прехвърляше на едно-единствено място.

Каза си, че е съвсем логично да провери докъде води. И натисна лостчето.

Стори му се, че попадна в малък склад. В единия ъгъл бяха струпани метални сандъци, имаше и няколко рафта. Затворената врата като че беше единственият изход от това помещение. И нямаше други деформатори, освен пренеслия го тук.

Госейн побърза да запамети точка от пода и отвори вратата. Влезе в съвсем оскъдно обзаведен кабинет — бюро, два стола и килим. В отсрещната стена имаше още една врата.

Той спря до бюрото и опита да дръпне чекмеджетата му. Бяха заключени и нямаше как да ги отвори с допълнителния си мозък, без да ги насили.

Стигна до къс коридор, свършващ с поредната врата. Джилбърт веднага я бутна, направи две-три крачки и спря внезапно.

Голямата зала пред него сякаш беше изпълнена от тихи звуци. Тясната подпора се извиваше на пет-шест метра пред отсрещната стена. Беше толкова изкусно слята с повърхността отзад, че изглеждаше като продължение на стената.

По-близката до него част беше прозрачна и озаряваше цялата зала със светлината си. Малки стъпала водеха от пода към криптата на Спящия бог на Горгзид.

Сега Госейн видя всичко не като през очите на Ашаргин. С допълнителния си мозък долавяше пулсиращите енергийни потоци, които управляваха скрити машини. Едва се усещаше и жизнена сила, човешко нервно излъчване — леко и неизменно.

Този път не му пречеше религиозната церемония. Изкачи се направо горе и се взря в Спящия бог. Виждаше лицето му по-отчетливо, забелязваше онова, което бе убягнало от притъпените сетива на принца.

„Ковчегът“ всъщност беше конструкция с множество сектори. Дребни, подобни на клещи манипулатори поддържаха тялото. Джилбърт се досети за предназначението им — да упражняват мускулите. Ако човекът вътре се събудеше някога, нямаше да е слаб и схванат като Джилбърт Госейн след едномесечната си неподвижност в разрушител У-381907.

И цветът на кожата не беше болнав. Тялото изглеждаше стегнато и силно. Явно онзи, който бе измислил тази животоподдържаща система, е разполагал с по-големи възможности от Лийдж.

Госейн слезе и огледа основата на криптата. Както и предполагаше, стълбите се местеха, а плочите се дърпаха настрани. Вторачи се в открилата се пред погледа му машина.

Веднага разбра, че е стигнал до отговора на една от загадките. При никое от пътешествията си, в никой от най-гигантските кораби на Най-великата Империя не бе виждал такова устройство. Позяпа смаяно и поклати глава. Схемите бяха заплетени и непривични за него, но успя да разпознае десетина основни функции.

Имаше деформатор, детектор на лъжата, електронен мозък, също и други по-прости уреди. Точно електронният мозък прикова вниманието му. Имаше цели сто четиридесет и седем основни блока, всеки от които беше сложна самостоятелна система с хиляди схеми.

Дори почти наподобяващите човешкото поведение роботи, изобретени от Лавоасьор за венерианците, имаха едва двадесет и девет основни блока.

Госейн се съсредоточи. И установи, че няколко от свързващите модули са изгорели. Това го стресна и продължи проверката още по-старателно. Откри още неработещи елементи. Но как толкова добре направена и защитена машина е била повредена? Не беше лесно да проумее, само че крайният резултат се виждаше ясно.

Щяха да бъдат необходими извънредни знания и усилия, за да бъдат поправени устройствата и за да се пробуди Спящия бог.

Каза си, че едва ли това е негова работа. Задачата му беше да се намеси в събитията, а не да се занимава с техника. Време беше да се върне във „Венера“.

Щом се уеднакви в кораба, чу сирените за тревога, но Елиът му обясни, че сражението е свършило.

— Не ми се вярва някой в онзи кораб да е проумял какво ги връхлетя, когато нашите роботи нападнаха. Заловихме всички без съпротива.

Имаха не една причина да се радват на победата. Плененият флагмански кораб бе изпратен от Енро преди месец, за да замени У-381907 и да възобнови притока на предсказатели към бойната флота. Щеше да мине доста време, докато пратят друг кораб.

А за Госейн по-важно беше друго — сега „Венера“ можеше да го последва към Горгзид.

Никой от последователите на не-А в кораба не предложи обяснение за загадъчното поведение на Елдред Кранг.

— Остава ни само да предполагаме — каза Елиът, — че доскоро не е знаел за предсказателите и затова не е съобщил на никого. Твоето откритие показва, че Кранг е по-наясно с положението, отколкото ни се струваше. — Подаде на Госейн нова матрица. — Ще започнем прехвърлянето веднага, щом я занесеш. Ще се видим отново след три дни.

Джилбърт кимна. През това време имаше намерение да огледа внимателно Храма на Спящия бог.

— Ще ми се да проверя дали атомният двигател още е в изправност. Защо пък да не вдигна целия храм в космоса? — Той се ухили. — Може и да приемат случката като знамение, че техният бог не одобрява агресията им. — Добави по-сериозно: — Всъщност няма да вдигам шум до пристигането ви.

Преди да напусне кораба, отиде да поговори с доктор Кейр. Психиатърът го покани да седне, но Госейн остана прав.

— Докторе, тази следа ще ни отведе в посока, за която дори не сме подозирали. Имах някакви смътни видения… Вече два пъти съзнанието ми бе уеднаквено в тялото на принц Ашаргин. На пръв поглед някой ми помагаше да си представя по-пълно какво става. Почти съм готов да повярвам, че това е била причината. Но защо точно през очите на Ашаргин? Каква е ролята му? Разбираш ли, неизбежно следва въпросът — щом е възможно съзнанието ми да се прехвърля в чужди мозъци, защо не попаднах в тялото на Енро? Мисля, че тогава щях да спра войната просто така. — Щракна с пръсти. — Логиката в подобни разсъждения изглежда толкова безупречна, че според мен ни остава едно-единствено заключение — грешна е самата ни гледна точка. Непременно има друг отговор, вероятно по-важен от цялата тази война.

Постоя намръщен, после протегна ръка на доктор Кейр, който я стисна безмълвно. Госейн отстъпи назад и се уеднакви в малкия склад на храма.

Още докато се опомняше от мигновения мрак, разтърси го съвсем неовладяно таламусно раздразнение — за трети път през трите месеца се намираше в тялото на принц Ашаргин.