Алфред ван Вогт
Играчите на не-А (16)

XV

Някои от практически приложимите принципи на общата семантика гласят: 1) Човешките нервни системи са структурно подобни, но никога не са еднакви. 2) На всяка човешка нервна система влияят събития — словесни или несловесни. 3) Всяко събитие — тоест това, което се случва — влияе върху съзнанието и тялото като цяло.

Откъси за не-А

Госейн не повтори веднага опита да се раздвижи. Очите му сълзяха от внезапно нахлулата в тях светлина, но вече виждаше по-добре. Болеше го цялото тяло. Сякаш всяка става и мускул протестираха, че преди малко се надигна толкова внезапно.

Разбра причината за състоянието си. Припомни си колко време минава при прехвърлянето с деформатор и пресметна, че съзнанието му трябва да е било далече от разрушителя около месец. А тялото му е лежало в безсъзнание през всички тези дни.

В сравнение с мерките за поддържане на другите тела на Госейн в техните „инкубатори“, през изминалия месец явно за него са били полагани почти първобитни, макар и добронамерени грижи.

Отново се сети за Лийдж. Тя бе приседнала в края на леглото и се взираше в него с очи, в които бушуваше пламъкът на емоциите. Но засега жената предпочиташе да мълчи и той реши да огледа стаята, като внимаваше да не пресили схванатите си мускули.

Беше доста приятно обзаведена стая с двойно легло. Личеше, че на другата половина е спал някой и Госейн предположи, че Лийдж е споделяла помещението с него. И веднага се вкопчи в мисълта, че са ги затворили заедно.

Искаше да провери незабавно дали е така. Пак се обърна към предсказателката и този път тя попита:

— Как си? Не виждам никакви ясни картини за състоянието ти.

Успя да й се усмихне окуражаващо. Започваше да осъзнава какъв окаян месец е преживяла тази жена с нейната нагласа. Въпреки всичко, което се бе опитал да й стори Следовника, тя не бе свикнала истински с опасностите и неприятностите.

— Май съм добре — каза й бавно и челюстите го заболяха от усилието.

На изящното й лице се изписа безпокойство.

— Ей сега ще взема мехлема.

Лийдж се отби в банята и веднага се върна с малка пластмасова тубичка. Преди Госейн да се досети какво смята да прави, тя отметна завивките му. За пръв път видя, че е съвсем гол. Жената изстиска мехлем върху едната си длан и започна енергично да го втрива в кожата на Джилбърт.

— Вече цял месец правя това — усмихна се след малко. — Представи си само…

Разбираше я добре. Лийдж, свободната предсказателка, чиито слуги са изпълнявали всяко нейно желание, да върши такава работа… Собственото й учудване някак си правеше това доста интимно занимание съвсем редно и нормално. Госейн не беше като Енро и нямаше нужда от усещането за нежни женски ръце, за да се чувства доволен от живота, но се отпусна и я остави да облекчи болките в краката, ръцете и гърба му. Накрая Лийдж се дръпна, гледаше загрижено как той неуверено се опитва да стане.

За Джилбърт тази негова безпомощност беше стъписващо преживяване. Не че му се струваше невероятна, но отсега нататък трябваше да помни, че и това може да му се случи. Докато напрягаше предпазливо мускулите си, жената извади дрехите му от гардероба.

— Пуснах ги през почистващата машина на кораба, а за последен път те изкъпах преди два часа. Най-добре да се облечеш.

Стори му се интересно, че е могла да използва обслужващите системи на разрушителя, но засега не му се занимаваше с тези дреболии.

— Знаеше ли, че ще се събудя?

— Естествено. — Лийдж изглежда долови недоумението му, защото добави припряно: — Не се тревожи. След като се опомни, картините започват да се размиват почти незабавно.

— Кога?

Той се стегна вътрешно при мисълта, че веднага ще се наложи да направи нещо.

— След около четвърт час.

Той побърза да се облече. Първите пет минути прекара в бавно ходене из стаята. Почина си малко и походи още две минути, размахвайки свободно ръцете си. Най-сетне спря и застана срещу Лийдж, настанила се в кресло.

— Каза, че сме се загубили в космоса?…

Оживлението изчезна за миг от погледа й.

— Откъснати сме от света — изрече мрачно. — Някой е включил механизъм за разстройване на матрицата, с която можехме да се прехвърлим до най-близката база. Станало е точно когато ти изпадна в несвяст, след като схемата е била използвана веднъж.

Техническите понятия звучаха странно от нейната уста, но смисълът беше ясен. В първите мигове след пробуждането си не бе схванал напълно какво означаваха думите й. Разбра я, но съзнанието му предпочете да се занимае със сравнително маловажната мисъл, че е научил защо разрушителят не е отговарял на всички обаждания.

А сега усети ледена тръпка.

Откъснати от света. Така каза Лийдж. На четиристотин светлинни години от най-близката база. И ако системата на корабния деформатор е повредена безнадеждно, остава им само атомният двигател, значи за тях важат всички ограничения на движението в нормалното пространство-време.

Отвори уста и се спря. Лийдж не знаеше почти нищо за която и да било наука. Значи е чула тези термини от някого през изминалия месец, вероятно дори не разбира значението им.

Трябваше да научи възможно най-бързо от някой наистина осведомен човек цялата истина за сполетялата ги беда. Озърна се към вратата и веднага се подразни от положението им на затворници. Хората от екипажа едва ли дори подозираха какво е способен да извърши с допълнителния си мозък. Заключените врати бяха за него детинска прищявка, а не преграда. Толкова много работа му предстоеше…

Преди да зададе естествения въпрос на Лийдж, тя побърза да каже:

— Не е заключена. Не сме пленници.

Тя очакваше въпроса му. Госейн се зарадва, че отново е на място, където подобни неща са възможни. Отиде до вратата и я отвори без никакво усилие. Подвоуми се, но излезе в коридора. Беше тих и пуст.

Веднага запамети част от пода точно пред вратата и мина малко време, преди да осъзнае, че е използвал допълнителния си мозък точно в мига, предвиден от Лийдж.

Върна се в стаята.

— Това ли беше? Този момент ли видя?

Тя бе станала, за да го наблюдава. Сега пак се отпусна с въздишка в креслото.

— Какво направи?

Джилбърт не би имал нищо против да й каже… но се сети за една пречка.

— Ако се случи да те заловят, детекторът на лъжата би могъл да изтръгне от тебе сведения, които ще изложат всички ни на опасност. — Той поклати глава и се засмя. Разчете по лицето й, че тя вече очаква следващия му въпрос, но въпреки това го зададе. — Как успя да се справиш?

— Грабнах бластера от ръката ти.

— А видя ли предварително какъв ще бъде този месец?

Тя завъртя глава.

— О, не! Цялата картина се разми и това продължи през целия месец. Но забелязах навреме, че се свличаш на пода. — Лийдж се изправи. — Беше съвсем лесно, повярвай ми.

Госейн кимна. Представи си как капитан Фрий и Орелдон са се вцепенили от изненада в първите секунди.

— Изобщо не понечиха да се съпротивляват — продължи жената. — Накарах ги да те пренесат в нашата стая. Почакай, сега ще ти сервирам супата.

„Нашата стая…“ Джилбърт искаше да поговорят и за това, но смяташе да подхване темата колкото може по-внимателно. Проследи с поглед предсказателката, която побърза да излезе. Върна се след малко с поднос, върху който вдигаше пара пълна паница. Лийдж се държеше толкова приятелски и грижливо. Явно за нея връзката им се подразбираше без никакви съмнения и Госейн се отказа да я разубеждава засега.

Изяде супата и се почувства значително по-добре. Но когато й върна подноса, умът му отново бе погълнат изцяло от мисълта за твърде опасното им положение.

— Не е зле да се видя с капитан Фрий.

Вървеше по коридора, а Венера и съдбоносните събития в галактиката му се струваха безкрайно далечни.

Капитанът му отвори вратата на стаята си и Госейн си каза, че изглежда болен. Лицето на набития мъж беше бледо, кафявите му очи гледаха трескаво. Зяпна дошлия, сякаш се бе сблъскал с призрак. И изведнъж кръвта нахлу в бузите му.

— Госейн — изграчи Фрий, — какво ти беше станало? Знаеш ли, че закъсахме насред космоса?

Джилбърт се взря в него съсредоточено. Питаше се дали тази проява на емоционална неустойчивост обяснява лекотата, с която наложи своята власт в разрушителя.

— Имаме работа — каза спокойно. — Нека да я свършим.

Вървяха по смълчаните коридори на кораба към командната зала. След около час Госейн вече си представяше ясно положението. Към трите матрици за уеднаквяване бяха добавени неприсъщи им схеми. Бяха съединени толкова изобретателно, че при първото „прекъсване“ по време на прехвърляне и трите матрици са били разстроени.

Бе се случило по време на скока, когато той загуби съзнание. А трите матрици били уеднаквени със схемите в най-близките бази и сега беше невъзможно да стигнат дотам чрез прехвърляне.

Убеди се, че капитан Фрий вярва във всяка своя дума, с която обясняваше действието на системата и това му беше достатъчно. Самият Джилбърт също се задоволи с това обяснение, но го приемаше посвоему.

„Някой е поставил допълнителните схеми. Кой?“

Проблемът не беше лесен. Струваше му се разумно да допусне, че Следовника е замесен. Само че сенчестата твар бе признала пред Дженесън, че не познава добре механичните технологии.

Разбира се, не биваше да приема думите му на доверие. И все пак беше типично за технологичната ера хората да не разбират принципите на действие на сложните машини, с които си служат, нито да знаят как да нарушат работата им.

Госейн се настани зад бюрото на капитана, за да помисли на спокойствие. Чувстваше как го наляга умората, но не искаше да й се поддава. Не беше сега времето да се отпуска. Далече оттук бе дадена заповед за непоправимото. Да се унищожи Венера! По-точно — да бъдат изтребени всички хора в Слънчевата система.

Вярно, за изпълнението на такива заповеди беше нужно време. Но и то изтичаше.

Позволи си две минути отдих и стана. Имаше само един бърз и логичен метод да се справи с най-тежкото затруднение. Джилбърт си каза, че е готов да го приложи.

Запамети множество ключови точки из целия кораб заедно с няколко енергийни източници. После натисна бутона, който отвори вратите към долните помещения. Подкани с жест капитан Фрий да влезе пред него.

Слизаха безмълвно по стълбата.

Сякаш попаднаха в друг свят. Мъжки смях, викове и всевъзможни звуци на оживление. И бъркотия от нервни излъчвания, възприета само от Госейн.

Вратите на спалните бяха отворени и хората от екипажа се тълпяха по коридорите. Изпъваха се сковано, когато капитанът минаваше край тях, но само за миг.

— Те знаят ли истината? — попита Джилбърт.

Командирът на кораба поклати глава.

— Мислят си, че сега пътуваме в нормалното пространство между две планети. Всеки ден говорех със старшините по уредбата и се погрижих всичко да е наред.

— И дори не се разтревожиха, че им е отрязан достъпът до другите части на кораба? — остро каза Госейн.

— Качват се горе само по заповед, и то за да свършат работа. Не ми се вярва да са били особено недоволни от безделието.

Джилбърт замълча. Някой се бе качил горе без никаква заповед, за да се потруди особено старателно. Вероятно би успял да посочи виновника, ако разпита всичките четиристотин и осемдесет мъже с детектор на лъжата. Но докато се точи този муден процес, флотата на Енро ще се появи в Слънчевата система и ще разпръсне радиоактивни изотопи в облачните небеса на Венера и Земята, а няколко милиарда човеци ще умрат в страшни мъки, без дори да са имали нищожен шанс да се защитят.

Нямаше нужда от дарбата на предсказател, за да си представи кошмарно ясно подробностите. Госейн усети пронизалата го тръпка и побърза да се съсредоточи върху задачата си. По негова молба Фрий нареди на всички да се върнат в спалните помещения.

— Да затворим ли пак вратите? — попита капитанът.

Джилбърт поклати глава.

— Има няколко изхода — настоя Фрий. — Сигурно ненапразно поиска да слезем тук. Да поставя ли поне часови пред вратите?

— Не.

Капитанът го изгледа втренчено.

— Никак не съм спокоен. Горе е само онази предсказателка. Ще стане доста неприятно, ако някой се промъкне и ни затвори тук.

Госейн се засмя невесело. Другият мъж изобщо не можеше да осъзнае в какво се крие истинската заплаха.

— Помислих и за това — каза сдържано и не пожела да обяснява.

Влязоха поред във всяко помещение. Докато капитан Фрий с помощта на старшините правеше проверка на екипажа. Госейн говореше поотделно с всеки.

— Как се казвате? Как се чувствате? Безпокои ли ви нещо?

При всеки отговор наблюдаваше не само изражението на мъжа, но и следеше нервното му излъчване, обкръжаващо го като ореол.

Бързаше да приключи с това, особено когато започна да чува: „Добре съм си, докторе“ или „Всичко ми е наред, докторе“. Не си направи труда да ги убеждава, че не е психиатър.

Беше в третата спалня, когато предварително зададеният тревожен сигнал задейства неговия допълнителен мозък. Някой се качваше по стълбата към горната част на кораба. Джилбърт се извъртя, за да съобщи на капитан Фрий, но не го видя наблизо. Един досетлив старшина веднага каза услужливо:

— Господине, капитанът се отби в тоалетната. Ей сега ще се върне.

Госейн почака малко. Пресметна, че агентът на Следовника ще стигне за минута и половина до залата, откъдето бяха прехвърляли предсказателите в определените им кораби. Всички допълнителни деформатори зависеха от главната матрица, значи онзи нямаше как да подмине залата.

Искаше да обсъди положението с Лийдж, но би било прекалено стряскащо за нея да я премести при себе си чрез уеднаквяване. А и вече нямаше време. Промърмори на стоящите наоколо, че скоро ще се върне, излезе в коридора, приклекна и се озова в същата поза зад бюрото на капитана.

Надникна предпазливо над ръба и се задоволи за миг да не предприема нищо. Мъжът сваляше един преден панел от деформатора точно над гнездата за уеднаквяващите схеми. Работеше бързо и често се озърташе през рамо ту към единия, ту към другия вход. Въпреки това на Джилбърт му се стори, че в движенията на другия липсваше трескава припряност. Не се учуди. Подобни типове често се отличаваха с особена дързост или безчувственост. Налагаше се да внимава.

Мъжът свали панела, веднага измъкна матрицата от гнездото, пусна я на пода и незабавно извади нещо извито и сияещо. Толкова се различаваше от другата, че Госейн не я позна веднага — напълно заредена с енергия матрица за деформатор.

Излезе от скривалището си и се запъти към агента. Беше само на три метра, когато мъжът го усети. Вцепени се, после бавно се обърна.

— Извинете, господине, но ме изпратиха тук да поправя… — Отказа се от лъжата и лицето му видимо се отпусна от облекчение. — Помислих ви за някой от офицерите.

Понечи пак да се обърне към уредите, обаче изражението на Госейн явно му подсказа нещо. Или пък предпочиташе да избягва и най-малкия риск. Ръката му направи рязко движение и след миг стискаше дръжката на бластер.

Госейн прехвърли мъжа на десет метра от контролното табло. Чу съскането на лъча и смаяния вик, обърна се мигновено и видя, че агентът на Следовника се е смръзнал от изненада. Джилбърт забеляза мътния блясък от дулото на оръжието в ръката му, побърза да го запамети и когато другият се завъртя сковано с лице към него, уеднакви бластера в своята дясна ръка. Постъпи така нарочно.

И постигна каквото желаеше — маниакален ужас у противника. Но се случи нещо неочаквано. Мъжът се хвърли със зверско ръмжете към контролното табло. Госейн три пъти го върна на предишното място. Агентът изведнъж се отказа от налудничавите усилия. Измъкна нож от скрит джоб и преди Джилбърт дори да се досети за намерението му, заби острието отляво в гърдите си.

Тъкмо тогава се чу наближаващ тропот на тичащи крака. Капитан Фрий нахлу в контролната зала, следван по петите от Лийдж.

— Какво стана? — едва попита командирът на кораба, останал без дъх.

И млъкна, впил поглед в предателя, който потръпна и умря.

Фрий разпозна в него помощник на инженера по поддръжката на комуникационните системи. Провери и установи, че сложената на мястото си матрица е уеднаквена със схемите в база на около четиристотин светлинни години оттук.

Вече имаше време и Госейн им обясни накратко как е разсъждавал.

— Предположих, че ако саботьорът е агент на Следовника, трябва още да е в кораба. Защо ли? Ами никой от екипажа не липсваше. Как научих това ли? Нали вие, капитане, сте поддържал непрекъснато връзка със старшините в спалните и ако някой бе изчезнал, щяха непременно да ви докладват. Цял месец е чакал, без да има достъп до контролната зала. Лесно е да си представите как го е измъчвало нетърпението, защото съм сигурен, че е очаквал да избяга бързо. Защо съм смятал, че си е подготвил начин да се измъкне? Защото всеки се старае да се спаси и приема неизбежната смърт едва когато се увери, че е попаднал в пълна безизходица. Естествено, че веднага се втурна насам, щом отворихме вратите. И разбира се, в новата матрица също има система за разстройване, която да се задейства, щом агентът избяга. Само една дреболия още ме озадачава. Капитан Фрий ми каза, че ще трябва да се отбием в една база на осемнадесет хиляди светлинни години оттук, за да вземем матриците, с които да стигнем до планетата Венера. Когато пристигнем в базата, всички документи на кораба трябва да са безупречни. И ето какво се питам — как е очаквал този механик да бъде приет в базата, ако е нямал някакъв документ, за да оправдае напускането на кораба? Членовете на бойни екипажи несъмнено дължат подробни и убедителни обяснения в такива случаи. Бихме могли да предположим, че Следовника е щял да го защити някак, но едва ли е така. Не ми се вярва, че онова сенчесто същество би искало Енро да научи, че на него дължи спрелия за цял месец приток от предсказатели към флотата му. — Госейн разтърси глава. — Капитане, щом отстраните нередностите в матрицата, елате в моята стая да поговорим.