Алфред ван Вогт
Играчите на не-А (17)

XVI

В името на здравия разум, научете се да осмисляте събитието от гледната точка на цялостната си реакция спрямо него. А тя включва телесните и нервните промени, емоциите, разсъжденията за събитието, изречените твърдения за него, предпочетените и отхвърлените действия и така нататък…

Откъси за не-А

Щом се добра до стаята си, Госейн си свали обувките и се опъна върху застланото легло. Вече час се бореше с прилошаването. Усилието да натика саботьора в капана почти бе изцедило силите му.

Но бе решил да не проявява слабост. Особено приятно беше да усеща как силата му отново се връща. Полежа двайсетина минути със затворени очи. Накрая се протегна, прозя се и седна с въздишка на облекчение. Все едно даде сигнал на Лийдж, която донесе още една паница супа. Явно бе предвидила кога ще се възстанови. Докато се хранеше, Госейн размишляваше за способностите й. Тъкмо опразни паницата и капитан Фрий влезе в стаята.

— Е, вече всичко е готово. Щом кажеш, можем да потеглим.

Джилбърт се извърна към предсказателката, но тя поклати глава.

— Не бива да очакваш прекалено много от мен. Докъдето виждам напред, всичко се развива добре за нас, но толкова далечна цел е извън възможностите ми.

— Ще минем до края на Девети декант — добави капитанът — и ще трябва да спрем в базата в началото на Осми.

— Прекъснете прехвърлянето преди базата — поиска Госейн, — а щом я доближим, ще решим какво да правим.

След десет минути и осемнадесет скока чрез уеднаквяване, Фрий отново отвори вратата.

— Сега се намираме на почти седем светлинни години от базата. Не е зле. До Венера ни остават някакви си единадесет хиляди светлинни години.

Джилбърт се надигна от леглото и закрачи сковано към командната зала. Отпусна се тежко на удобния диван пред прозрачния купол. Сега трябваше да си отговори на въпроса дали да се пренесат веднага в базата или да кацнат наблизо и да влязат. Погледна към Лийдж.

— Е, какво ще кажеш?

Младата жена седна в креслото пред пулта за управление, озърна се и изрече:

— Ще влезем направо.

Тя дръпна лостчето и след секунда се озоваха в базата.

Всичко наоколо тънеше в полумрак. Когато очите му привикнаха към слабото осветление, Госейн видя метална кухина, още по-огромна от базата на Най-великата Империя под повърхността на Венера.

Съсредоточи вниманието си в капитан Фрий. Командирът даваше нареждания по видеофона. Стана и доближи Госейн заедно с предсказателката.

— Един помощник на местния началник — каза Фрий — ще дойде след не повече от половин час. Аз вече поръчах да внесат новото оборудване в кораба. Приеха искането ми като нещо напълно в реда на нещата.

Госейн кимна, но продължаваше да се взира напрегнато в лицето на капитана. Изобщо не се тревожеше от вероятността командирът на кораба да замисли нещо срещу него. С Лийдж до себе си можеше да предотврати всякаква опасност дори преди да е назряла. Затова и не се безпокоеше излишно за рисковете, свързани с кроежите на хората и несъвършенствата на машините.

Но мъжът пред него помагаше, сякаш му беше съратник, а не пленник. Джилбърт нямаше никакво желание да му напомня, че е пренебрегнал дълга си като офицер на Най-великата Империя, обаче искаше да си изяснят отношенията докрай.

Реши да бъде откровен. Когато зададе въпроса си, наложи се да чака отговор повече от минута. Най-сетне капитан Фрий каза:

— Госейн, човек в твоето положение и с твоите способности едва ли е в състояние да си представи какво преживяха стотици хиляди офицери в Империята след преврата на Енро. Всичко бе подготвено толкова хитро, че повечето ми колеги изобщо не се усетиха, докато не стана твърде късно. И просто не знаехме какво да правим. Енро имаше агенти навсякъде, а и екипажите почти изцяло минаха на негова страна. Докато заемаше поста на военен министър, бе успял да настани изменници на всички ключови длъжности. — Фрий вдигна рамене. — Малцина се осмелиха да окажат открита съпротива. Избиваха тези хора където ги сварят. Понякога беше достатъчно да изтървеш едно-единствено непредпазливо изречение. Подложиха ме на проверка с детектор на лъжата и решиха, че съм съмнителен, но ме пощадиха защото изобщо не си надигах главата. — Капитанът помълча и завърши: — Останалото е лесно да се разбере. Кариерата ми стана безразлична. Чувствах се похабен. И щом разбрах какво ще последва от задачата ни на Ялерта, съвсем отпуснах юздите на хората си. Бях убеден, че предсказателите направо ще поднесат победата на Енро. А когато се появи ти, отначало се стъписах. Вече си представях как ме изправят пред военния съд и ме екзекутират набързо. А после се сетих, че ти можеш да ме защитиш. Това ми стига. Вече съм на твоя страна. Е, уталожих ли съмненията ти?

Госейн му протегна ръка.

— Това е древен обичай на моята планета — символичен жест, който скрепява дружбата.

Стиснаха си ръцете и Джилбърт веднага се обърна към Лийдж.

— Какво става във времето пред нас?

— Нищо.

— Размиват ли се образите?

— Не. Според документите на кораба изпълняваме специална задача. Посочена е достатъчно мъгляво, за да даде на капитан Фрий почти неограничени пълномощия.

— Значи ще успеем да се измъкнем от базата без никакви неприятности?

Тя кимна, но лицето й остана сериозно.

— Разбира се — каза жената, — виждам картина на бъдещето, която би могъл да промениш по всяко време със съзнателната си намеса. Например, би могъл да я замъглиш само за да ми покажеш, че греша. И нямам представа какво би се случило по-нататък. Но засега виждам всичко ясно.

Госейн нямаше нищо против експериментите, но не и в момента. Искаше да обмисли и още някои страни на положението.

Колкото повече навлизаше в проблема за ясновидството, толкова повече се объркваше. Ако Енро, предсказателите и Джилбърт Госейн бяха плод на едно и също въздействие, защо самият той, прекарал в „инкубатор“ тридесет пъти повече време от всеки предсказател и поне стотина пъти повече от Енро, нито виждаше от разстояние като диктатора, нито в бъдещето като Лийдж?

Значи му пречеше обучението. Неговото. Защото никой от останалите не бе обучаван да си служи с дарбата си. Но той бе подготвян неправилно за цели, които по-късно се промениха коренно.

Веднага щом предупреди венерианците, трябва да се посъветва с доктор Кейр и други учени. Този път биха могли да се заемат с проблема, разбирайки много по-добре възможностите за решаването му.

По-малко от час след пристигането им вече не бяха в базата. Още десет скока през десет хиляди светлинни години и се озоваха близо до Гела.

Следваше прехвърлянето към Венера.

Госейн обясни на Лийдж как да нагласи схемите за „прекъсване“ на скока. Тя се позанимава няколко секунди с това, но изведнъж се облегна назад, поклати глава и каза:

— Макар че е извън обсега ми, но доколкото усещам, няма да стигнем направо до планетата, както до онази база. Долавям, че ще ни попречат.

Госейн не умуваше дълго.

— Да им се обадим тогава.

Но нямаше нито звук, нито образ. Това го разколеба, макар и за малко. Всъщност нямаха друг избор, освен да прехвърлят кораба до Венера.

Както всеки път, уеднаквяването им се стори мигновено. Капитан Фрий плъзна поглед по индикаторите и похвали Лийдж:

— Добре се справи. Само на осем светлинни години сме от венерианската база. И аз не бих я доближил много повече от първия опит.

Внезапно от видеофона се разнесе шум и се чу силен глас:

— Говори комуникационният робот. Тревога!