Метаданни
Данни
- Серия
- Дорсай (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Genetic General, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Мадански, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна фантастика
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГЕНЕТИЧНИЯТ ГЕНЕРАЛ. 1993. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.22. Научно-фантастичен роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [The Genetic General, Gordon DICKSON (1960)]. Послеслов: Труй Дорсай, или още нещо за Гордън Диксън [+ библиография] — [вероятно Иво ХРИСТОВ (редактора на книгата)] — с.187–190. Формат: 70/100/32. Печатни коли: 12. Офс. изд. Страници: 192. Тираж: 6 000 бр. Цена: 18.00 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
ПАЦИЕНТ
Проблясъците на яснота отново и отново започнаха да се връщат. Отново и отново го зовяха тъмните области, в които блуждаеше. Но до този момент той беше зает. Чак сега започна да се вслушва в гласовете. Успя да различи нежния глас на Анеа, спокойния глас на Сейън, бащински загрижения глас на Хендрик, а и още един, принадлежащ на някой непознат…
Макар и неохотно, успя да накара съзнанието да се заслуша. Това беше огромен океан, на който по-рано не обръщаше внимание.
— Донал — гласът, който го повика, принадлежеше на Сейън.
— Буден съм — отвърна Донал.
Отвори очи. Видя белите стени на болничната стая и леглото, на което лежеше. До него бяха седнали Анеа, Сейън и Галт. Малко встрани стоеше дребен човек с мустаци и бяла престилка — един от психиатрите на Екзотика.
— Трябва да почивате — обади се лекарят.
Донал го погледна. Медикът сведе очи.
— Благодаря ви, докторе, но вече се чувствам напълно здрав — каза дорсаецът с усмивка. След това се обърна към тримата до леглото. — Между другото, защо съм тук?
— Намерили са те в безсъзнание — заговори Галт. — До теб е бил Уилям. Лицето му е било изкривено от болка, а не са намерили рани. Дори по-късно, след основен преглед, не са открили увреждания на вътрешни органи. Според тукашните специалисти той е бил атакуван умствено — не хипнотизиран, а нещо много повече. Така и не разбраха какво се е случило там. Ти си бил напълно изтощен, дори много под възможния минимум. Но само психически. Лекарят е готов да се закълне, че не е виждал подобно нещо. Обаче не е виждал и такива възстановителни способности. Твърди, че изобщо не те е лекувал — не би могъл, даже и да иска. Сам си се измъкнал.
— Донал… — започна Сейън.
— Да, да, спомних си — внезапно го прекъсна дорсаецът.
Мор — неузнаваем… Ярост… Отмъщение… Заповед… Уилям — сгърчен… Тъмнина… Пустош…
— Сетих се — тихо повтори той.
— Донал — гласът на Сейън беше неузнаваем.
Пациентът го погледна. Свързващият не издържа и сведе очи. Единствено Анеа отвърна на погледа му с детска чистота.
— Не сега, Сейън. Не е дошло времето — каза Донал. — Къде е Уилям?
— Един етаж под нас — Сейън все пак се реши да попита: — Какво направихте с него?
— Заповядах му да страда, силно да страда. Но не бях прав. Сгреших. Заведете ме долу.
В стаята лежеше човек, когото бе трудно да познаеш. Лицето му бе изгубило човешкия си облик поради невероятната болка, която изпитваше. Кожата бе изпъната и посивяла, очите му се мятаха и не разпознаваха нищо.
— Уилям — Донал се приближи до леглото. — Всичко, свързано с Мор, е забравено. Всичко е наред. Сега вече всичко е наред.
Постепенно напрежението изчезна от лицето на болния, погледът му се спря на Донал.
— Мисля, че ще ви намерим и работа — Донал махна ръката си от челото на принца.
Уилям дълбоко въздъхна. Очите му се затвориха. Заспа.