Гордън Диксън
Генетичният генерал (2)

МЪЖ

Мъжете от семейството на Ичан Кан седяха около дългата маса в голямата затъмнена стая. Не присъстваха всички — ако всички мъже от семейството се съберат заедно, това би било истинско чудо. От шестнадесет възрастни мъже девет служеха сред звездите, един лежеше след хирургическа намеса в болницата във Форейл. Най-възрастният мъж, братовчед на Ичан, лежеше на смъртно легло в стаята си с кислородна маска. Бяха включили в подаваният въздух слаб мирис на цветя, който да напомня за жена му от Мар, починала преди четиридесет години. Около масата седяха петима мъже. От днес един от тях бе и Донал.

Останалите, дошли да го поздравят с пълнолетието, бяха баща му Ичан, по-големия му брат Мор, който беше в отпуска и долетя от Сдружението, и чичовците-близнаци Ян и Кейси. Седяха в края на масата, начело с Ичан. Двамата по-малки братя седяха от ляво.

— По мое време там имаше добри офицери — говореше Ичан. Той се наведе, за да напълни чашата на Донал, който автоматично протегна ръка, заслушан в думите на баща си.

— Всички офицери от Фрийланд — каза Ян, по-мрачният от близнаците, — са склонни да установяват жестока дисциплина. Малко хора се осмеляват да я нарушат.

— Чух, че сега на Дорсай има много от тях — каза Мор, седнал вдясно от Донал.

От ляво му отговори дълбокият глас на Ичан:

— Знам, че набират гвардейци. Сейън от Кълтис би желал да има образцови телохранители, но ми се струва, че те ще се окажат не съвсем готови за война сред звездите.

— А в това време — подхвана Кейси с внезапна усмивка, която озари лицето му, — нищо не става. В мирно време войниците са недоволни. Войската се е разбила на малки групи и всяка от тях иска дорсаец за украса.

— Вярно — призна Ичан. — Така е.

Донал разсеяно отпи от чашата. Уискито му изгори гърлото и върха на езика. Ситни капки пот избиха на челото му, но той не им обърна внимание. Мислеше върху това, което чу. Всичко се говореше заради него и той знаеше това. Вече е мъж и не бива да му се казва какво да прави. Сам трябваше да реши къде ще служи и те се опитваха със своя опит и с познанията си да му помогнат да направи верният избор.

— …никога не ми е харесвала гарнизонната служба — продължи да говори Ичан. — Работата на наемника е да тренира, да поддържа в изправност оръжието си и да воюва. Но тази работа не харесва на всички, дори и тук, на Дорсай. Не всички на Дорсай са от рода Грим.

— В момента Сдружението… — започна Мор и спря. Погледна към баща си, защото помисли, че го е прекъснал.

— Продължавай — кимна Ичан.

— Исках само да кажа, че там може да се намери работа. Дочух, че сектите на Асоциация са в конфликт с тези на Хармония и са им нужни телохранители.

— Те с удоволствие наемат телохранители, но това не е работа за войник — каза Ян, който като малко по-възрастен от Мор не се страхуваше, че ще бъде невежлив.

— Изкуството да воюваш е чисто изкуство — обади се Ичан от мястото си. — Никога не съм се доверявал на хора, които обичат кръв, пари и жени.

— На Мар и Кълтис има хубави жени — отбеляза Мор.

— Не отричам — весело се обади Кейси. — Но все пак понякога трябва да се върнеш в къщи, нали?

— Не всички успяват — тъжно каза Ичан. — Аз съм дорсаец. Аз съм Грим. Но бих бил по-доволен, ако нашата малка планета беше намерила друга стока за експорт, а не кръвта на най-добрите си синове.

— А самият ти остана ли? — попита Мор. — Остана ли, когато беше млад и все още имаше два крака?

— Не, сине — тежко отрони Ичан. — Но има и други професии освен войната, дори и за дорсайци. Когато нашите прадеди са заселвали тази планета преди сто и петдесет години, те не са го правили, за да доставят войници за осемте Системи. Те просто са искали да намерят планета, където никой да не може да се разпорежда със съдбата на хората без тяхното съгласие.

— Нашата планета е точно такава — сурово каза Ян.

— Да, такава е — потвърди Ичан. — Дорсай е свободна планета. Тук всеки може да върши това, което иска, ако не нарушава правата на другите. По този показател никой не може да се сравнява с нас. Но цената, цената… — той поклати глава и си напълни чашата.

— Това е твърде тежък разговор за младеж, който за първи път напуска дома — каза Кейси. — В този живот има достатъчно прекрасни неща, дори и в сегашния. Но за съжаление не воюваме за удоволствие. С какво друго бихме могли да търгуваме? Имаме само орехи и малко зърно. Ами богатите нови светове, например Сета от Тау Кит или още по-богатите като Фрийланд и Нептун, дори старицата Венера? Те имат причини за безпокойство. Готови са да си прегризат гърлата за най-добрите учени, най-добрите специалисти, най-добрите лекари. Следователно там има много работа за нас и това е добре.

— Все пак Ичан е прав — отговори Ян. — Всички мислят да съберат нашите хора накуп и после да заплашват другите планети. — Той се наведе над масата към Ичан. Донал забеляза белег, извиващ се като змия от рамото към ръката. — Никога няма да се освободим от тази опасност.

— Говорехме за Екзотика — вежливо каза Мор.

— Да, да — подхвана Кейси.

— Мар и Кълтис са интересни планети. Но не се заблуждавай при оценката им, Донал. Те са жестоки, независимо от всичките им украшения, разкош и изкуство. Те самите не желаят да воюват, но знаят как да наемат войници. Постигнали са много, и то не само в изкуството. Едно време познавах един от техните учени.

— Те са честни — вметна Ичан.

— Така е — съгласи се Кейси. — Но това е съвсем друг свят. Ако се бях родил на друга планета…

— Пак щях да стана войник — каза Мор.

— Сега мислиш така — отвърна Кейси и надигна чашата. — Сега. Но в момента, в 2403 година, ние имаме една побъркана цивилизация, разцепена на цяла дузина различни култури, всяка от които върви по свой път. А преди петстотин години средният човек дори не е мечтал да напусне Земята. И колкото по-напред отиваме, толкова повече се отдалечаваме един от друг.

— Нали венерианската група е пред всички? — попита Донал, чиято юношеска сдържаност изчезна в огъня на чистото уиски.

— Не се заблуждавай — отговори Кейси. — Единственият път в бъдещето е науката. Старата Венера, старият Марс, дори Нептун — дните им са преброени. Блейн е богат и влиятелен старец, но не признава изобретенията и рационализациите, направени на Марс, Кълтис, Сета или Сдружението. Един съвет към младите: никога не решавайте от пръв поглед. Винаги поглеждайте по два пъти, когато сте сред звездите. В девет от десет случая първоначалната преценка води до грешка.

— Вслушайте се в думите му, момчета — каза Ичан и добави: — Чичо ви Кейси е мъдър. Бих искал да ви дам толкова добри съвети като него. Продължавай, Кейси.

— Нищо на света не остава постоянно — започна Кейси, но при тези думи уискито удари Донал в главата. Масата и тъмните скулести лица се потопиха в мъгла. Гласът на Кейси сякаш идваше от огромно разстояние: — Всичко се променя и ние сме длъжни да държим сметка. Това, което вчера е било справедливо, утре може да се окаже лъжа. Запомнете това и никога не приемайте ничии думи, дори и моите, на доверие и без да ги проверите. Размножили сме се и сме заселили звездите, но сме разбити на много групи и вървим по различни пътища. Стремим се напред, но къде отиваме? Постоянно ускоряваме крачка, но какво ни очаква? Имам чувството, че стоим в предверието на нещо огромно, нещо различно от миналото, което може да се окаже и ужасно. Сега, особено сега, трябва да сме много внимателни.

— Аз ще стана най-великият пълководец! — извика Донал. Не беше по силите му да удържи гръмките, но безсмислени думи. — Ще им покажа! Ще видят всички какво значи да си дорсаец!

Стори му се, че всички го гледат, макар че лицата им се превърнаха в смътни петна. По странен каприз виждаше добре само лицето на Кейси, който го гледаше с печален, но разбиращ поглед. Донал почувства на рамото си ръката на Ичан.

— Време е да свършваме — каза бащата.

— Ще видите… — започна Донал.

Но всички се бяха изправили с чаши в ръце и се обърнаха към Ичан, който подаде чаша и на Донал.

— За да се срещнем отново — каза Ичан и отпи.

Всички пиха прави. Остатъците уиски от чашата, безвкусни като вода, потекоха по езика и гърлото на Донал. За миг всичко се проясни и той отново видя застаналите до него високи мъже. Бяха високи дори по дорсайските норми. Брат му Мор беше по-висок с десет сантиметра, макар че изглеждаше сред тях като подрастващ. Донал почувства към тях огромна нежност и благост, сякаш те бяха децата, а той — възрастният. Отвори уста, за да им каже един единствен път в живота си колко ги обича и как винаги ще се грижи за тях, но в този момент мъглата го обгърна здраво и смътно почувства как Мор го води към стаята.