Гордън Диксън
Генетичният генерал (15)

ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — I

Адютантът силно тропаше с токове по черния под на обширния кабинет на главнокомандващия Силите за отбрана на Хармония, докато се приближаваше към бюрото на Донал.

— Специално, срочно и лично, сър — той остави лентата на махагоновия плот на бюрото до комуникатора.

— Благодаря — каза Донал и го освободи с жест. Счупи печата на лентата и я постави в комуникатора. Изчака адютантът да излезе и тогава натисна бутона.

От комуникатора се чу гласът на баща му.

„Донал, сине мой. Бяхме много радостни да получим вест от теб и да разберем за успехите ти. През последните пет поколения никой от нашето семейство не е постигал такъв успех за толкова кратко време. Ние всички се гордеем с теб и чакаме нови вести.

Обаче сега ти говоря по един много печален повод. Преди един месец в Блаувейн, столицата на Света Мария, загина чичо ти Кейси.

Уби го член на една от местните терористични организации, която е в опозиция. Чичо ти Ян беше офицер в същото подразделение. Той успя да открие щаба на терористите и собственоръчно уби трима от тях. Но това не ни върна Кейси. Той беше наш общ любимец и много тежко понасяме неговата гибел.

Честно казано, състоянието на Ян ни тревожи повече. Той докара тялото на Кейси у дома — не пожела да го погребе на Света Мария. Вече няколко седмици е тук. Знаеш, че винаги е бил по-мрачният от близнаците. Като че ли Кейси бе взел цялото веселие и жизнерадост, която се полага на двамата. Според майка ти сега, когато загуби своя добър ангел, Ян е преминал на страната на злото, което винаги е имало влияние над него.

Мисля, че ти е известно, че аз винаги съм се противопоставял членове на едно семейство да служат заедно — независимо дали в гарнизон или по време на кампания. Според мен роднинските чувства не трябва да пречат на изпълнението на дълга. Но майка ти счита, че не бива да оставяме Ян в състоянието, в което е. Той е много отчаян, затова трябва да се върне към активна дейност. Помоли ме да ти предам молбата й — да намериш място за Ян в твоя щаб, където ще можеш да го наблюдаваш. Зная, че и за двама ви ще бъде трудно — ще се наложи да ти се подчинява. Но според майка ти така ще бъде по-добре.

Ян няма желание да се върне на служба, но ако аз, като глава на семейството, поговоря с него, сигурно ще склони.

Брат ти Мор служи успешно на Венера, скоро е станал комендант. Майка ти те моли да му се обадиш, защото той самият едва ли ще го направи — срамува се, че като по-голям брат не е постигнал и толкова, колкото ти за по-кратко време.

Изпращаме ти цялата си любов.

Ичан.“

Донал въздъхна. Струваше му се, че всички се стремят към него. Отначало Лий. После Ал Мен, който успя да го склони да го вземе със себе си, когато напускаше Фрийланд. А сега Ян. Какво пък, в края на краищата Ян е добър офицер, макар че явно е потресен от смъртта на брат си. Лесно ще му намери място.

Донал натисна другия бутон и обърна глава към малкия микрофон.

„Ичан Кан Грим, Гримхаус, Южен район, кантон Фоуроли, Дорсай — произнесе той. — Бях радостен да получа посланието ти. Знаеш, че винаги съм обичал Кейси и сигурно ти е ясно какво чувствам в момента. Ян може да дойде. Ще бъда доволен, ако е в щаба ми. Честно казано, дори имам нужда от него. Повечето офицери, които заварих, са толкова наплашени от този Елдър Брайт, че предпочитат да не вършат нищо. Знам, че няма защо да се безпокоя за Ян поне по този повод. Ако се съгласи да вземе под свой контрол програмата за обучение на войските, ще бъда спокоен. След време ще мога да го назнача или в щаба, или в Патрула. Кажи на мама, че ще се обадя на Мор, но посланието ще бъде много кратко, защото съм страшно зает. Тук има доста добри офицери, но са толкова наплашени, че не смеят да мръднат без моя изрична заповед. Поздрави на всички в къщи.

Донал.“

Главата на обединеното правителство на планетите от Сдружението — Хармония и Асоциация — си имаше своя свита от офицери в Правителственият Център на петдесет метра от военния щаб. Това не бе случайно. Елдър Брайт бе войнствен човек и искаше истинните Църкви Господни да имат силна армия. Той пишеше нещо на бюрото, но стана да посрещне Донал при влизането му.

Докато се движеше срещу него, Донал за кой ли път го огледа. Елдър Брайт беше строен, широкоплещест и с бицепси на професионален борец. Носеше само черни дрехи. Имаше погледа на Торквемада — светило на Инквизицията в средновековна Испания.

— Господ да ви даде благословията си — каза Брайт. — Кой е подписал заповедта за закупуване на допълнителни решетки за времеви скок, предназначени за корабите от по-нисък клас?

— Аз — отвърна Донал.

— Харчите пари за нищо. Нашето правителство разполага само с църковния десятък, по-точно с една десета част от десятъците, събирани от всички църкви на бедните ни планети. Как мислите, дали можем да си позволим да харчим тези пари за прищевки и фантазии?

— Сър, войната няма нищо общо с прищевки и фантазии.

— Тогава за какъв дявол са ни тези резервни решетки? — повиши глас Брайт. — Нима решетките ръждясват в космоса? Или ги чупи вятър?

— Искам да променя външният вид на корабите — да ги направя цилиндрични вместо сферични. Ще взема кораби от трите класа. Когато сме в космоса, всички трябва да изглеждат като кораби от първи клас.

— Защо?

— Нападението ни над Зомбри не може да остане в тайна дълго време — започна да обяснява донал. — Мар и Кълтис са разтревожени и следят за всеки обект, който е уязвим от военна гледна точка. Ако разрешите, сър… — той мина покрай Брайт, отиде до бюрото и натисна няколко бутона. На една от стените на кабинета се появи схема на системата Процион. Звездата се намираше в лявата й част. Донал започна да посочва и назовава планети по ред — отдясно наляво: — Коби, Кълтис, Мар, Света Мария. В близко бъдеще, може би в продължение на десет поколения, едва ли ще намерим подобна група от близко разположени и годни за колонизация планети. Близо до тези планети е и ексцентричната орбита на избягалия спътник Зомбри, която минава между Мар и Света Мария.

— Опитвате са да ме учите, така ли? — рязко попита Брайт.

— Да — спокойно отвърна Донал. — Моят опит ме е научил, че хората много често не забелязват неща, които някога са знаели и считат, че ги знаят и сега. Зомбри е необитаема и прекалено малка, за да се опита някой да я колонизира. Но тя съществува. Тя е като троянския кон. Само ахейците липсват, за да се наруши мирът в системата Процион…

— Това вече го обсъждахме — отново го прекъсна Брайт.

— Ще продължим да го обсъждаме — вежливо отвърна Донал, — особено ако вие настоявате да се обосновавам за всяка заповед, която съм подписал. Както казах, Зомбри е като троянски кон. За съжаление не можем да пратим хората си там тайно. Затова пък можем да използваме сила и да кацнем, преди на Екзотика да са се разтревожили. Нашият набег трябва да бъде колкото може по-бърз и по-внушителен. Най-удачният начин за постигането на тази цел е да демонстрираме смазващо превъзходство в сила и техника. Техният главнокомандващ би трябвало да е умен човек и да реши, че е глупаво да ни пречи. А най-добрият начин да им покажем силата си е като им представим два пъти повече кораби от първи клас, отколкото имаме в действителност. Затова подписах заповедта за резервните решетки.

Донал млъкна, отиде при бюрото и натисна бутона за изчистване на изображението на стената.

— Добре — каза Брайт. Тонът му си остана същият, високомерието му изчезна. — Разрешавам да се изпълни заповедта.

— Може би ще разрешите да се изпълни и друга моя заповед — да се премахне Охраната над съвестта от корабите и подразделенията под мое командване?

— Ерес… — започна Брайт.

— Това не се отнася до мен — каза Донал. — Работата ми се състои в това хората да са готови за действие. Командвам около шестдесет национални войски. Моралното им състояние е влошено, защото за една седмица се състоят средно по три процеса за ерес.

— Това са църковни дела. Имате ли други въпроси?

— Да. Бях поръчал минно оборудване, което все още не е доставено.

— Това е вече много. На Зомбри няма да се копае нищо, освен един команден пункт.

Донал няколко секунди гледаше облеченият в черно човек. Неговото бяло лице и бели китки бяха единствените голи места и му се струваха неестествени, сякаш бяха маска и ръкавици, под които се крие черно и чуждо същество.

— Нужно е разбирателство между нас — каза Донал. — Аз не водя войниците на заколение, независимо дали са наемници или ваши национални войски. Какво целите с тази офанзива в системата Процион?

— Те ни заплашват — отговори Брайт. — Имам предвид Екзотика — Мар и Кълтис. Те са по-лоши от еретици. Те са легиони на Сатаната, Божи отстъпници. — Очите му заблестяха като лед на слънце. — Трябва да издигнем кула, за да не могат да ни нападнат без предупреждение. Чак тогава ще живеем в безопасност.

— Добре, ще издигна тази ваша кула. А вие ще ми давате хора и въоръжение в нужните количества, и то без въпроси и отлагане. Между другото вашето забавено одобрение на заповедите ми означава, че ще потеглим по-слаби с около десет-петнадесет процента, отколкото очаквах.

— Какво? — Брайт мръдна черните си вежди. — Имате още два месеца до условният ден на нападението.

— Нека оставим условния ден на вражеското разузнаване. Ще нападнем след две седмици.

— Само след две седмици? — Брайт го изгледа удивен. — Няма да успеете да се подготвите за толкова кратко време.

— Искрено се надявам, че Колмейн и Генералния щаб на Мар и Кълтис споделят вашето мнение. Те имат най-добрите пехотинци и космически сили.

— Какво-о?! — лицето на Брайт почервеня от гняв. — Имате смелостта да твърдите, че сме по-слаби?

— По-добре е да се гледат в лицето фактите, а не поражението — отвърна Донал. В гласа му личеше лека умора. — Да, Елдър, войските ни са доста по-слаби. Точно затова разчитам повече на изненадата, отколкото на подготовката на войниците.

— Войните на Църквата са най-храбрите бойци във Вселената! — уверено заяви Брайт. — Те са въоръжени с оръжието на Правдивия и никога няма да отстъпят.

— Това обяснява големите им загуби, постоянната нужда от новобранци и ниското ниво на подготовка — напомни Донал. — Готовността да се умре в боя е необходимо качество на войника. Но в същото време един полк наемници, лишени от местен патриотизъм, са много по-полезни за военни действия. Така че — ще срещам ли отсега нататък спънки?

Брайт се колебаеше. Полека фанатичното му изражение отстъпи на размисъла. Когато отново проговори, гласът му беше хладен и делови:

— Няма да ви преча за нищо, но Охраната над съвестта ще остане. Пък и тя обхваща само членовете на нашите църкви. Освен това — той се обърна и тръгна към бюрото си, — може би знаете, че има различия в догмите на разните църкви. Присъствието на Охраната прави нашите хора по-малко склонни към спорове, а това, както разбирам, способства за укрепване на дисциплината.

— Какво пък, така да е — каза Донал. Канеше се да излиза, но се обърна и напомни: — Елдър, по въпроса за истинското нападение след две седмици трябва да сме наясно — това е тайна и трябва да съм сигурен, че ще остане тайна, която знаят само двама. И то чак докато дойде условният ден.

Брайт вдигна глава.

— Кой е вторият? — рязко попита той.

— Вие, сър. Току-що взех решение за деня на нападението.

Близо минута се гледаха в очите.

— Господ да ви пази — хладно отрони Брайт.

Донал излезе.