Гордън Диксън
Генетичният генерал (9)

АДЮТАНТ

Срещнаха се в кабинета на маршал Галт, в домът му на Фрийланд. Високият таван и сводестият огромен портал създаваха подтискащо впечатление. Когато застанаха пред бюрото на маршала, той ги представи:

— Капитан Лудров, това е моят адютант комендант Донал Грим. Донал, това е Рас Лудров, командир на Синият Патрул.

— За мен е чест, сър — каза Донал и се поклони леко.

— Радвам се да се запозная с вас, Грим — отвърна Лудров.

Той беше нисък, набит мъж на около четиридесет години, с тъмна кожа и черни очи.

Галт каза:

— Можеш да говориш и пред Донал, независимо колко е поверителна информацията. Какви са донесенията от разузнаването?

— Без съмнение планират експедиция с цел кацане на Ориента. — Лудров се обърна към масата и натисна един бутон. Повърхността й стана прозрачна и се видя карта на системата Сириус. — Ето тук сме ние — посочи той Фрийланд. — Тук е Нова Земя — показалецът му се премести към друга планета, подобна на Фрийланд. — А тук е Ориента — и той показа малка планета близо до звездата. — Преди дванадесет дни планетите бяха в това положение една спрямо друга. Както виждате, звездата ще се намира както между нашите планети, така и между всяка от тях и Ориента. Не биха могли да изберат по-изгодна ситуация от тактическа гледна точка.

Галт промърмори нещо, докато изучаваше картата. Донал с любопитство наблюдаваше Лудров. Акцентът издаваше, че е роден на Нова Земя, но въпреки това заемаше висок пост във въоръжените сили на Фрийланд. Двете планети, разбира се, бяха естествени съюзници, които поддържаха Земята и се противопоставяха на групата Марс — Нептун — Касида. Точно поради тази близост между тях се поддържаше съперничество. Офицер от едната планета много по-бързо би се издигнал в службата в родината си, отколкото на другата.

— Това определено не ми харесва — обади се Галт. — Прилича ми на глупава шега. Хората от техните планети ще бъдат принудени да носят респиратори. Не виждам полза от този плацдарм, дори и да успеят да го завоюват. Ориента не става за колонизация — твърде близко е до Сириус. Иначе да сме я колонизирали отдавна.

Лудров спокойно отбеляза:

— Може би ще се опитат да организират оттам нападение върху двете планети?

— Не, не — гласът на маршала беше рязък и раздразнен. Масивното му лице се наведе над картата. — Това е нелепо, както и опита да се колонизира Ориента. Не биха могли да създадат база и да я снабдяват така, че да организират нападение над две големи планети с добре въоръжена армия и развита промишленост. Невъзможно е да се завоюва цивилизована планета. Това е аксиома.

— Аксиомите също може да се окажат неверни — намеси се Донал.

— Какво? — попита Галт. — А, това е Донал. Не ни пречете, ако обичате. — Той се обърна към Лудров и продължи: — Според мен цялата операция не е нищо повече от учение в реални условия. Знаете какво имам предвид, нали?

Лудров кимна. Донал без да иска направи същото. На населените планети нямаше Генерален щаб, който да се съгласи на учения в реални условия. Въпреки това военните ги признаваха. Представляваха неголеми, най-често ръкопашни схватки, които се организираха с две цели: или да се провери подготовката на войските, или да се даде възможност на ветераните, проседели дълго време в гарнизоните, да усетят мириса на боя. Галт беше един от най-старите командири на своето време и винаги се изказваше против такива операции не само на теория, но и на практика. Според него е много по-честно когато войската прояви признаци на умора, тя просто да се разпусне, както се получи на Хармония. Донал също застъпваше това мнение, макар и да съществува принципната опасност войските да забравят на кого служат и да се отдадат на грабежи.

— Какво е вашето мнение? — обърна се Галт към командира на Патрула.

— Не зная, сър — отвърна Лудров. — Струва ми се, че това е единственото разумно обяснение.

Донал отново се намеси:

— Работата е там, че когато човек не оценява реално опасността, стават най-неприятни неща. Оттук следва, че…

— Донал — сухо го прекъсна маршалът. — Вие сте мой адютант, а не военен съветник.

— И все пак… — опита се да настоява Донал, но Галт го сряза с глас, нетърпящ никакви възражения:

— Достатъчно!

— Слушам, сър — покорно отговори Донал.

— Е, какво пък — Галт отново говореше на Лудров. — Ще се отнесем към ситуацията като към изпратена свише възможност да разбием една-две армии на Нептуно-Касидианския флот. Върнете се в Патрула, там ще получите заповедите ми.

Лудров леко наклони глава и се канеше да тръгва, когато се чу характерното свистене от отварянето на пневматична врата. По полираният под отекна звука от приближаващи се стъпки. Обърнаха се и видяха висока, поразително красива жена с червена коса.

— Елвин?

— Попречих ли? — попита тя. — Не знаех, че имате посетител.

— Рас, познавате ли племенницата ми Елвин Рай? Елвин, това е командирът на Синия Патрул Рас Лудров.

— За мен е чест — каза Лудров и леко се поклони.

— О, срещали сме се. Аз поне съм ви виждала някъде — тя му протегна ръка, след което се обърна към адютанта. — Донал, елате с мен за риба.

— Съжалявам — отвърна Донал. — Задържат ме служебните задължения.

— Не, не — Галт размаха огромната си ръка. — В момента няма нищо важно… Ако искате, идете.

— В такъв случай съм на вашите услуги — каза Донал.

— Що за хладни обноски! — възмути се тя шеговито и се обърна към Лудров. — Сигурна съм, че командирът на Патрула не би се поколебал.

Лудров се поклони:

— Никога не се колебая, когато става дума за Рай.

— Видяхте ли, Донал? Ето ви образец. Трябва да се научите да се държите и говорите така.

— Ако службата разрешава — отвърна Донал.

— О, Донал, вие сте безнадежден случай — тя театрално сплете пръсти. — Хайде, да тръгваме.

Обърна се и пое към вратата. Донал я последва.

Лий, същият Лий, който командваше Трета група, го чакаше отвън.

— А, командир на група Лий — изненада се Донал. — Какво ви води насам?

— Вие, сър — каза Лий.

Гледаше в очите на Донал с нещо като предизви-кателство. Точно това изражение Донал разпозна от самото начало.

— Трябва ли ви ординарец?

Донал го изучава известно време, след което попита:

— Защо?

— Получих договора си, когато ни разпуснаха след онази история с Килиън. Ако искате да знаете, аз се пропих. Винаги става така. Без униформа съм алкохолик. Много по-добре се чувствам с мундир, но рано или късно се спречквам с някого… Дълго не можех да осъзная какво искам. Но накрая разбрах. Искам да служа на вас.

— Изглеждате някак… печално.

— Готов съм на всичко. И пиенето ще зарежа. Не е нужно да ми плащате много. Погледнете договора ми. Ако ме наемете, аз ще бъда истински войник. Когато имам работа, не пия. Умея някои неща. Ето, вижте…

Той протегна приятелски ръка, сякаш искаше да му стисне ръката, и изведнъж в нея се появи нож.

— Това е номер на убийците от предградията — каза Донал. — Така ли възнамерявате да ми служите?

— Не — ножът изчезна. — Не и на вас, защото искам да ви служа. Характерът ми е доста тежък и странен. Нужна ми е опо-ра. Трябва ми някой, който да ми сочи пътя, така както на обикновените хора им е необходима храна, вода, дом, приятели. Всичко това го има в психологическия раздел на договора ми, можете да го прочетете.

— Щом вие ми го казвате, защо да го чета? Обяснете ми какво става с вас сега?

— Малко остава да се побъркам — лицето на Лий оставаше каменно, докато говореше. — Това е неизлечимо. родил съм се с тази особеност. Лекарите казват, че нямам представа от добро и лошо, че не мога да се ръководя от абстрактни правила. Лекарят, който проведе прегледите при първото сключване на договор, каза, че винаги ще ми е нужен жив бог. Ако кажете да прережа гърлото на първият срещнат, ще го извърша веднага. Ако искате да прережа своето гърло — също ще го направя.

— Не звучи много привлекателно.

— Да, но е истина. От мен няма да научите много. Приличам на щик, който дълго време е търсил пушката си. Сега я намерих, можете да ми вярвате. Вземете ме за малко, за пробен срок. Ако искате за пет, ако искате за десет години, а ако искате — до края на живота ми. Само не ме отпращайте. — Лий леко се завъртя и посочи вратата. — Зад нея е адът, коменданте. Тук е всичко, което ми трябва. Тук е раят.

— Не зная — бавно произнесе Донал. — Просто не зная дали ще се справя с такава отговорност.

— Няма да носите отговорност — очите на Лий блестяха. Донал разбра, че бившият миньор е изплашен — страхуваше се да не му откажат. — Проверете ме. Дайте някаква заповед. Кажете да легна на пода и да лая. Заповядайте да си отсека лявата ръка. Веднага след като ми присадят нова, аз пак ще чакам вашите заповеди. — Ножът отново се появи. — Искате ли да пробваме?

— Достатъчно! — заяви Донал. Ножът изчезна. — О’кей. Взимам договорът ви. Стаята ми е горе, третата отдясно. Идете там и ме чакайте.

Лий просто кимна. Не отрони нито дума за благодарност. Обърна се и тръгна. Донал замислено поклати глава. Усещаше почти физическа тежест на раменете си. Докато крачеше към библиотеката, продължи да поклаща глава.