Метаданни
Данни
- Серия
- Дорсай (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Genetic General, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Мадански, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна фантастика
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГЕНЕТИЧНИЯТ ГЕНЕРАЛ. 1993. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.22. Научно-фантастичен роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [The Genetic General, Gordon DICKSON (1960)]. Послеслов: Труй Дорсай, или още нещо за Гордън Диксън [+ библиография] — [вероятно Иво ХРИСТОВ (редактора на книгата)] — с.187–190. Формат: 70/100/32. Печатни коли: 12. Офс. изд. Страници: 192. Тираж: 6 000 бр. Цена: 18.00 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — I
— Пет — повтори Донал като ехо. Побиха го тръпки. След първият разговор с Лудров бе обмислил предполагаемата експедиция по-обстойно. Планът бе разчетен за малък флот от тридесет кораба от първи клас, построени в триъгълник и разделени на три групи по десет кораба.
— Сигурно разбирате, че това съвсем не са всички кораби, с които разполагам — обясни Лудров. — Дори след като приспаднем загубите имам над седемдесет кораба от първи клас в Синия Патрул. Давам ви само тези кораби, чиито капитани са ми лични приятели, които се явиха като доброволци и които не се плашат от наказанието на Щаба след завръщането. Иначе не бих ви дал и тези кораби. — Той погледна към Донал и продължи: — Знам, че тази операция е невъзможно. Да забравим този разговор.
— Мога ли да разчитам на безпрекословното подчинение на тези хора, сър? — попита Донал.
— Това е единственото, което мога да ви гарантирам.
— В такъв случай ще се наложи да импровизирам. Ще тръгна с тях, ще оценя ситуацията и тогава ще реша какво да правя.
— Значи се решихте?
— Да.
— Да вървим.
Лудров стана и преведе Донал през целия кораб до шлюза, откъдето преминаха в малък куриерски съд, който ги очакваше. Стигнаха до кораба от първи клас за петнадесет минути.
Влязоха в командната каюта, осветена от мигащите светлини на многочислените сложни прибори. Донал видя петима капитани, които го чакаха. Лудров поздрави сивокосия човек, който отговори от името на всички.
Лудров ги представи:
— Капитан Ванърман — капитан Грим.
Донал се учуди на бързото си повишение. Главата му бе заета с по-важни неща и не се бе сетил, че такова повишение е необходимо. Едва ли може един офицер по свръзката със звание комендант да командва петима капитани на кораби от първи клас.
— Господа — обърна се Лудров към капитаните, — вашите пет кораба ще образуват нов Патрулен отряд. Капитан Грим е новият ви командир. Ще отидете на разузнавателна експедиция в центъра на вражеската територия и там ще изпълните определена задача. Длъжен съм да ви предупредя, че капитан Грим има извънредни пълномощия. Трябва да изпълнявате всяка негова заповед без да задавате въпроси. Имате ли питания към мен, преди да съм предал командването?
Никой не се обади.
— Отлично — Лудров поведе Донал покрай редицата. — Капитан Грим — капитан Асейни.
— За мен е чест — каза Донал и стисна протегнатата ръка.
— Капитан Коул.
— За мен е чест.
— Капитан Сукайа-Мендез.
— На вашите услуги, капитане.
— Капитан Ал Мен.
— За мен е чест — каза Донал. Срещу него стоеше тридесет и петгодишен дорсаец, чието лице бе покрито с белези. — Струва ми се, че познавам семейството ви, капитане. Южният континент, близо до Темплин, ако не се лъжа?
— Близо до Бриджуърд, сър — отвърна Ал Мен. — Аз съм слушал за семейство Грим.
Донал продължи нататък.
— И капитан Рос.
— За мен е чест.
— Е, капитан Грим — каза Лудров и направи крачка встрани. — Предавам командването на вас. Ще ви трябва ли някакво специално въоръжение?
— Торпеда, сър.
— Ще дам заповед на отдела по въоръжението да ви снабди с торпеда — каза Лудров и излезе.
Шест часа по-късно петте кораба от новосформирания Патрулен отряд поеха към дълбокия космос, натоварени с няколкостотин торпеда. Донал пожела колкото може по-бързо да напуснат базата, за да не може никой да отмени експедицията.
Заедно с торпедата на борда се качи и Лий. Донал помнеше, че ординарецът му остана на борда на CJ. Лий бе оцелял в сражението, лежейки на хамака си в най-пострадалата част на кораба. Донал го инструктира:
— Искам да не се отделяте от мен. Съмнявам се, че ще ми потрябвате за нещо, но искам да сте до мен, ако имам нужда.
— Ще бъда до вас — отвърна Лий, без да промени изражението си.
Разговаряха в каютата на командира на Патрула, предоставена на разположение на Донал. Когато тръгна командната каюта, Лий го последва. Още с влизането Донал забеляза, че и тримата офицери под контрола на Ванърман изчисляват времевия скок.
— Сър! — поздрави Ванърман, когато Донал влезе.
Донал го погледна и се сети за преподавателя си по математика в Академията. Внезапно и болезнено усети собствената си младост.
— Всичко ли е готово за времеви скок? — попита Донал.
— Ще бъде готово след две минути. Тъй като не сте дали указания за специални изчисления, компютърът избра най-краткият път. Направихме обичайните за такива случаи разчети, за да избегнем сблъсъка с някакъв обект. Скокът ще бъде дълъг четири светлинни години, сър.
— Добре — каза Донал. — Елате с мен, Ванърман.
Отидоха до големия екран в центъра на командния пулт. Донал натисна един от бутоните и на екрана се появи изображение, изпратено от корабната библиотека: звезда от тип G0 осветяваше бяло-зелена планета с два спътника.
— Кайсия с две костилки — изкоментира Ванърман. Той не обичаше естествените спътници, защото родната му планета Фрийланд бе лишена от луни.
— Да — отвърна Донал. — Това е Нептун. На какво разстояние бихме могли да се приближим?
— Сър? — Ванърман го гледаше право в очите. Донал отвърна на погледа и сивокосият капитан отново се загледа в екрана.
— Бихме могли да се приближим колкото искаме. След времевия скок ще се намираме в дълбокия космос. Там ще спрем и ще определим точното си местонахождение. А положението на цивилизованите планети отдавна е определено. За да се излезе на безопасно разстояние от корабната им защита…
— Не съм ви питал за безопасно разстояние от корабната защита, а колко близко до планетата можем да се появим — спокойно го прекъсна Донал.
Ванърман отново го погледна. Изражението на лицето му не се промени, но в очите му се появи нещо като печал. Известно време гледа Донал, а след това повтори:
— Колко близко?… На разстояние два планетни диаметъра.
— Благодаря ви, капитане.
— Скок след десет секунди — чу се гласът на първия офицер. Започна броенето: девет секунди, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, една, скок.
Настъпи времевият скок.
— Значи така — продължи Донал, сякаш разговорът не бе прекъсвал. — От тук, от дълбокия космос, трябва да подготвим цялата операция. Капитан Ванърман, извикайте останалите капитани на съвещание.
Ванърман натисна няколко бутона върху командния пулт. Петнадесет минути по-късно всички капитани се събраха в командната ката на флагманския кораб. Освободиха младшите офицери и Донал започна да им обяснява плана си.
— За всички нашият Патрул е тръгнал на разузнаване. В действителност задачата ни е да симулираме нападение над Нептун.
Изчака малко, докато смисълът на думите му стигне до тях, след което продължи да обяснява.
Щяха да създадат модел на планета с помощта на наличното оборудване. Ще се приближават до тази планета, изобразяваща Нептун, по различни начини и от различни места: първо един кораб, после два заедно, после серия единични кораби и така нататък. При появата си до планетата трябва да пускат по едно или две торпеда и незабавно да извършат нов времеви скок. Жителите на планетата трябва да останат с впечатлението, че атаката се осъществява от голям флот, който се стреми да завладее планетата чрез торпедна атака.
Освен това торпедата не са предназначени за разрушаване на корабната защита или за взривяване на повърхността. Те трябва да създадат впечатлението, че са преносители на особен вид радиация или вещество, което постепенно ще умъртви планетата.
Излизането от времевите скокове трябва да се пресметне така, че чрез постоянното завръщане на пет кораба да се създаде впечатление за голям флот.
С тези думи Донал завърши обяснението и попита:
— Някой има ли възражения или забележки?
Зад групата на капитаните Донал забеляза Лий, застанал до стената на командната каюта и изучаващ капитаните с безизразните си очи.
Никой не отговори веднага. След известно време бавно проговори Ванърман, сякаш пое върху себе си отговорността да говори от името на всички.
— Сър — каза той. — Каква е вероятността да попаднем на корабната защита?
— Зная, че е доста голяма. Но ще се постараем да я сведем до минимум.
— Разрешете да попитам: колко пъти трябва да се завръщаме?
— Колкото можем — Донал огледа събеседниците си и продължи: — Искам да сме наясно, господа. Ще вземем всички мерки против стълкновения и загуба на кораби. Но ако не може да се избегне, ще се наложи да рискуваме в името на своя дълг.
— На колко появявания разчитате вие, капитане? — попита Сукайа-Мандез.
— Според мен ще успеем да ги заблудим, че ги напада голям флот, ако непрекъснато се връщаме и ги бомбардираме в продължение на два часа.
— Два часа?! — не повярва Ванърман. Сред събралите се премина лек ропот. — Сър, ако едно появяване трае петнадесет минути, което обхваща два времеви скока и подготовката им, то за един час ще се появяваме по четири пъти. Поради риска от случайни стълкновения и възможно нападение от страна на противника трябва да удвоим това число. Следователно за два часа ще извършим шестнадесет появявания или тридесет и два времеви скока. Сър, дори да напълним екипажите с медикаменти до козирката, никой няма да издържи.
— Познавате ли някой, който се е опитал да направи това, капитане?
— Не, сър, но…
— Тогава откъде знаете, че не е възможно? — Донал не дочака отговор, а продължи: — Ние трябва да го направим. Задачата ни е само да управляваме корабите и да пускаме по две торпеда. Това е доста по-лесно, отколкото да участвате в сражения. Освен това не изисква особени усилия от страна на екипажа.
— Труй Дорсай — промълви Ал Мен.
Донал го погледна с признателност за поддръжката.
— Други въпроси? — рязко попита той.
Капитаните мълчаха.
— Добре. В такъв случай веднага започнете подготовката. Свободни сте, господа.
Изчака да излязат останалите капитани и се обърна към Ванърман:
— Нахранете екипажа и му дайте хубава почивка. Починете и вие. И изпратете, ако обичате, два обяда в моята каюта.
Донал се обърна и напусна командната каюта. Зад него като сянка се движеше Лий. Миньорът не пророни дума, докато не останаха сами в каютата на Донал. Тогава каза:
— Защо му позволихте да ви обиди?
— Да ме обиди? Кой? И как?
— Онзи, дето ви нарече с някаква непозната дума.
Донал се замисли за миг.
— А-а, Ал Мен. Само че той не ме обиди. Напротив. Даде ми да разбера, че е с мен. Той каза „Труй Дорсай“. Това значи „Да живее Дорсай“.