Мари Кордоние
Джулия (8)

VIII

— … и така по силата на възложената ми от щата Илинойс длъжност ви обявявам за съпруг и съпруга — каза съдията Хопкинс и първи поздрави младоженците.

Джулия прегърна баща си.

— Желая ти много щастие — прошепна му тя.

Гостите се събраха непринудено на групички и вдигнаха наздравица с шампанско за Клер и Робърт.

— Искам да ти представя новия ми братовчед.

С тези думи Джулия поведе годеника си към Тим.

Двамата мъже си подадоха ръце.

— Значи това е твоят кадърен доктор — ироничната нотка в забележката му спечели жлъчния й поглед. — През последните два дни всички питат само за вас — добави той, когато видя недоумяващата физиономия на Франк. — Очаквах с безкрайно нетърпение да се срещна с мъжа, когото моята мила братовчедка е уловила на въдицата си.

Горчивината в гласа му не направи впечатление на Франк.

— Джулия никога не ми е разказвала за вас — призна си.

— И да е искала, не е можела да го стори, понеже до завчера все още не знаеше за съществуването ми. Моето скъпо семейство избягва да споменава за мен.

— Тим е известен бейзболист в „Ню Йорк рейнджърс“.

Младата жена импулсивно хвана братовчед си под ръка и на Франк не му убягна странният блясък в очите й. Блясък, който не бе виждал никога досега.

— Бейзбол? — Франк наостри уши. — Мислех, че мразиш бейзбола!

— До вчера — каза бързо Джулия. — Не съм допускала, че е толкова вълнуваща игра! Тим ме предума да отида с него.

Годеникът й изведнъж изпита странно чувство в областта на стомаха, което не можеше да си обясни.

„Хубава двойка!“ — мина светкавично през ума му, докато ги гледаше да стоят така сговорчиво един до друг. Блясъкът в очите й го накара да се замисли. „Тя изглежда променена. Какво ли се е случило през двата дни, докато бяхме разделени? Сигурен съм, че нещо е станало.“ Би дал в момента всичко, за да разбере какво по-точно, но не можеше да пита, без да рискува да стане смешен.

— Е, значи сега си се обогатила с едно преживяване повече — забеляза накрая.

В същия миг осъзна колко глупаво прозвучаха думите му.

— Радвам се, че успях да я освободя от предубеждението й към този спорт. Вие почитател ли сте на бейзбола?

Тим се опита да даде друга насока на разговора.

— Не точно почитател, но с удоволствие гледам по някой добър мач. Името ви ми е познато — отговори Франк. — Моите поздравления за победата ви преди време срещу австралийците.

Двамата мъже се впуснаха в досаден разговор за бейзбола и Джулия се почувства излишна.

Седна малко настрани в едно кресло и се загледа в тях.

„Колко са различни дори по външен вид! Франк — изискан от главата до петите. А Тим: даже в елегантния си костюм изглежда небрежен и безцеремонен. Връзката му е разхлабена и леко виси, докато на Франк му стои безупречно. Всичко в Тим е вълнуващо.“

Плъзна поглед по добре сложеното му тяло. Пред очите й преминаха светкавично картини от оная нощ, когато Тим, приведен над нея, нежно я галеше, а тя, изгаряща от желание, му се беше отдала. Спомни си за мига, в който двамата достигнаха връхната точка на страстта и как по-късно се събуди в прегръдките му. Изведнъж този спомен й причини болка. „Никога вече няма да бъде така! — реши отчаяно. — Скоро ще трябва да се разделим, без дори да се целунем нежно за сбогом.“

— Толкова си умислена!

Гласът на баща й я върна към действителността.

— Да, тъкмо си мислех, че ще трябва да ви напуснем отново — каза тя тихо.

— Скоро ще ни дойдете на гости в новата къща. — Робърт прокара нежно ръка по косата на дъщеря си. — Франк спомена за няколко дена отпуска, за които ще подаде молба веднага след връщането ви в Ню Йорк.

— Да, и двамата се нуждаем от почивка.

— Вероятно тогава всичко отново ще се оправи между вас — каза с надежда баща й.

„Никога вече няма да бъде както преди“ — искаше й се да изкрещи високо, но вместо това рече:

— Може би си прав, татко. Всъщност сигурно си прав.

Нямаше намерение да го притеснява, защото знаеше колко бе загрижен за бъдещето на дъщеря си. Тя самата, разбира се, нямаше и най-малка представа как щяха да се развият занапред нещата.

— Джулия, съкровище, мисля, че трябва да започнем полека да се сбогуваме. Влакът ни тръгва след час.

Франк застана до нея и сложи собственически ръка на рамото й.

— Ще се преоблека и ще опаковам багажа си. Няма да трае дълго — каза му и изчезна.

Имаше чувството, че нещо я души. Горе, в стаята си, смъкна бавно ципа на роклята, борейки се с напиращите в очите й сълзи. Грижливо сгъна роклята и я постави в един от куфарите, които лежаха отворени на леглото. Погледът й падна на книгата, която бе дала на Тим във влака. Взе я и я погали нежно, сякаш беше лицето му. „Да можех да почувствам за последен път ласките и тялото му! — помисли си и в същия миг се нарече глупава гъска. — Просто трябва да го забравя! Франк ме обича и аз не бива да го разочаровам така. А и бездруго не вярвам съвсем на Тим за историята с Нина. Сигурно тя ще го чака. Единствено аз ще бъда изоставената, защото го обичам. Това поне ми е до болка ясно.“

 

 

Джулия отметна решително назад глава. Продължаваше да стои само по бикини пред куфарите, чудейки се какво да облече. Спря се на джинси и бял памучен пуловер.

Не забеляза кога вратата се отвори.

— Моля те, извини ме, че нахълтвам тук без предупреждение…

Тя замръзна на място, без да смее дори да се обърне. Тим се беше появил внезапно в стаята. Кръвта закипя във вените й.

Той също стоеше неподвижен, вперил очи в нея. Дланите му се овлажниха. Мислите се въртяха в пълен безпорядък в главата му. „Колко е красива! Прекрасна е!“ — не можеше да откъсне поглед от полуголото й тяло.

— Джулия…

— Какво искаш? — попита тя с треперещ глас и бавно се извърна към него.

— Аз… исках… — промълви той и спря. — Загубила си нещо в хотела!

Мълчаливо измъкна от джоба на костюма си тънката гривна, която Франк й бе подарил за годежа. Джулия въобще не бе забелязала, че липсва.

Тим застана непосредствено пред нея. Тя усещаше дъха му по голата си кожа и се разтрепера. Не смееше да го погледне в очите.

— Благодаря ти — прошепна и пое гривната.

Върховете на пръстите им леко се докоснаха и през тялото й сякаш премина електрически ток. Тим като омагьосан не можеше да откъсне поглед от голите й гърди. Много бавно той повдигна ръка и предпазливо ги погали, но веднага след това я отдръпна, сякаш се бе изгорил в горещата й плът. Ала този миг бе достатъчен, за да разпали у Джулия диво желание.

— Тим — прошепна му.

Той обви страстно ръце около стройното й тяло и я притисна към себе си.

— Джулия, подлудяваш ме! — изпъшка и потърси с уста нейната.

Тя с готовност разтвори пухкавите си пълни устни, отговаряйки на подканващата игра на езика му. Затвори очи и изцяло се отдаде на завладялото я при тази целувка невероятно чувство на щастие.

Беше изгубила представа колко дълго бе стояла в нежната му прегръдка, забравила всичко наоколо. Но изведнъж Тим я отблъсна от себе си.

— Трябва да вървя — каза той и се втурна като подгонен навън от стаята.

 

 

Беше й нужно известно време, за да дойде на себе си и да осъзнае напълно какво се бе случило. Леко залитна, после бързо нахлузи плътно прилепващите по тялото й джинси и облече пуловера. Все още се чувстваше замаяна.

— Джулия, готова ли си? Време е!

Франк почука на вратата.

— Ей сега!

Стори й се, че гласът му идва от много далече. Затвори двата куфара и ги заключи.

— Ще ми помогнеш ли, Франк?

Годеникът й веднага отвори вратата и влезе вътре.

— Не ти ли е добре? — попита загрижено, когато видя бледото й лице.

— Всичко е наред. Само малко ме боли главата — увери го Джулия.

„Дали забеляза, че Тим е бил в стаята? Ами ако другите са разбрали? Явно не са, защото се държат напълно нормално“ — помисли си облекчено, когато се върна при останалите.

Във всекидневната се огледа за Тим, но никъде не успя да го открие.

— Жалко, че вече трябва да ни напускате — каза Клер, прегръщайки заварената си дъщеря на раздяла. — Но се надявам, че скоро ще ни посетите отново.

Джулия й обеща и после се сбогува с останалите членове на семейството.

Вече се владееше напълно.

— Къде е братовчед ми? — попита тя, като се стараеше гласът й да звучи нормално.

— Самолетът на Тим излита след половин час — обясни мащехата й. — Трябваше да побърза, но ме помоли да ви предам сърдечни поздрави.

Джулия се опита да скрие разочарованието си и се усмихна насила.

„Никой не бива да забележи, че в момента ми се иска да завия на глас!“

Робърт Мидлър излезе с дъщеря си и Франк навън.

— Всичко добро — пожела той, когато двамата се качиха в поръчаното от Франк такси, и намигна многозначително на дъщеря си. — Моля те, обади ми се скоро, за да ми съобщиш какво си решила — извика й, когато колата потегли.

— Какво искаше да каже баща ти? — полюбопитства след малко годеникът й.

Тя изтръпна. Имаше чувството, че са я хванали на местопрестъплението.

— Разказах му за предложението от Бостън — отговори бързо.

Скришом въздъхна с облекчение, че се сети за това оправдание, понеже много добре знаеше за какво й беше намекнал баща й.

Във влака за Ню Йорк бе доста мълчалива. Всичко й напомняше за пътуването с Тим преди два дни. Само дето Франк, а не той, седеше срещу нея във вагон-ресторанта и делеше с нея купето.

През нощта тя дълго време не можа да заспи. Слушаше равномерното дишане на годеника си, който бе потънал в дълбок сън на съседното легло.

„Здравей, докторе — чу изведнъж гласа на Тим между еднообразното тракане на колелата. — Исках да се уверя само дали вече спите.“

— Не, все още не спя — отговори Джулия високо.

— Какво каза, скъпа? — измърмори Франк сънено, събуден от гласа й.

— Нищо, Франк, спи спокойно.

След малко до слуха й достигна отново равномерното му дишане. „Странно, колко чужд ми е станал Франк!“

Тихо се надигна от леглото и излезе в коридора. Запали си цигара и пое дълбоко дима.

„Сигурно Тим е вече в Ню Йорк и държи Нина в прегръдките си…“