Мари Кордоние
Джулия (7)

VII

— Хубаво ли прекарахте снощи? — попита Робърт Мидлър на закуска и погледна дъщеря си изпитателно. — Имаш уморен вид, детето ми.

— Не можах да спя много добре — отговори Джулия припряно.

Струваше й се, че той ще познае по лицето й за бурната любовна нощ, която бе изживяла с Тим.

Иззвъняването на телефона прекъсна мислите й.

— Франк е — извика Робърт, който бе вдигнал слушалката.

— Здравей, Франк — каза тя с възможно най-обикновен тон.

Не биваше да събужда никакво подозрение нито у него, нито у баща си, който продължаваше да я наблюдава критично.

— Кога ще пристигнеш тук? Да те посрещна ли на летището?

— Не, скъпа, не е нужно. — Гласът му й се стори някак си напълно чужд. — Ще взема такси. Ще пристигна навреме за венчавката. Добре ли прекара първата вечер?

— Да, беше много приятно. Всички питаха за теб.

— Липсвах ли ти поне малко?

— Много — излъга, без да знае защо го направи. „Но мога ли да му обясня всичко, което се случи, по телефона? Не, няма да бъде честно“ — убеждаваше се сама.

— Ще му кажеш ли? — попита Робърт, след като тя затвори телефона.

Джулия се стресна. Веднага й стана ясно какво имаше предвид, но все пак се престори, че не проумява въпроса му.

— За Тим — добави той.

— Какво за Тим?

Продължаваше да се държи така, все едно че нищо не се бе случило.

— Не можеш да ме заблудиш, детето ми. Снощи не ми убягнаха, тайните ви погледи. Сами сме, Клер излезе сутринта в града. Ако искаш, да си поговорим за това.

— Добре ме познаваш — наведе тя глава. — О, татко, вече нищо не разбирам. Какво да правя сега?

— Влюбила си се в Тим, нали? — погали я нежно по бузата. — Мога да си представя. Той е много симпатичен мъж. Харесвам го, макар че Клер няма особено добро мнение за него. Но ти трябва да играеш с открити карти. Дължиш това на Франк, а сигурно и на Тим — предупреди я Робърт.

— Франк е великолепен човек.

— Но Тим има нещо, което той не притежава, нали?

— Колко добре ме разбираш, татко. Всъщност ти винаги си ме разбирал.

Джулия се усмихна и погали ръката му.

— Трябва да знаеш, че каквото и да решиш, аз ще бъда на твоя страна — обеща той и погледна дъщеря си нежно.

— Иска ми се да изляза. Ще се поразходя и ще направя някои покупки, ако, разбира се, нямаш нищо против. Вчера видях една фантастична рокля и водих дълга борба със себе си. Сега вече реших: ще я купя!

— Добре, детето ми, върви! Имам малко работа тук. Освен това ще се радвам да остана за малко сам. Трябва да се сбогувам с миналото.

Джулия кимна и целуна баща си по бузата. После напусна къщата, за да се втурне по магазините. Беше й нужно просто да се разсее. Мислите и препускаха бясно и без ред. „Какво да правя сега?“ Копнееше за Тим и нежността му. Срещу тази всепоглъщаща страст беше безсилна.

„Дали връзката ми с Франк е станала вече само навик, част от ежедневието, или в момента в мен говори желанието да изживея нещо ново? Не, не е това. Убедена съм, че изпитвам дълбоки чувства към Тим. Той означава повече за мен, отколкото искам да си призная. Да, харесвам Франк, но не го обичам. Все някога трябва да взема решение. Още отсега се страхувам от този миг. Ами ако съм само една от многото авантюри на Тим? Възможно е Клер да е права, когато ме предупреди за племенника си.“

Отново се сети за роклята и тръгна полека към магазина, където предишния ден я бе видяла.

Роклята от морскозелен шифон беше семпла, но идеално скроена. При пробата Джулия установи, че моделът подчертаваше още повече безупречната й фигура. В пристъп на пазарна треска си купи, освен това зелена дантелена блуза, към нея подходящ панталон в същия цвят, както и червена пола и сако със синя копринена блуза. При всяко изпробване си мислеше за Тим. „Дали това ще му хареса?“ От доста време не бе пръскала толкова много пари за дрехи. Без да се колебае, си избра колие с цветни камъни и обувки, които да подхождат на роклята. Час по-късно Джулия напусна доволна бутика. На улицата махна на едно такси, за да я откара до дома й.

— Имаме скъп гост — посрещна я Клер още на стълбите. — Напазарува ли?

Тя хвърли бърз поглед на пакетите, които младата жена носеше.

— Да, разорих се финансово. Купих си приказна рокля — каза тя въодушевено.

— Непременно трябва да ми я покажеш, но първо поздрави госта. Тим дойде.

— Тим?!

Джулия леко се притесни. Най-малко него очакваше да види в този момент.

— Исках да те заведа на бейзболния мач — посрещна я той с усмивка.

— Но ти знаеш, че мразя бейзбола.

Младата жена го погледна малко сърдито.

— Била ли си някога на мач?

— Не.

— Ето, виждаш ли! Как тогава можеш да прецениш, че мразиш тази игра? Точно затова искам да те взема с мен. За да ти покажа, че това е не само хубав, но и вълнуващ спорт.

— Направи му това удоволствие и иди с него — настоя Клер. — Робърт и аз имаме да приготвим още някои неща за утре.

— Но аз бих могла да ви помогна!

Джулия опита да се измъкне, но бъдещата й мащеха, поклати категорично глава:

— Ще се справим и сами. Вървете и се забавлявайте!

— Не мисля, че ще ми бъде забавно.

Но от друга страна възможността да бъде сама с Тим още няколко часа бе твърде примамлива. Затова тя реши да затвори очи и да се примири със скучния бейзболен мач.

 

 

— Изглеждаш прелестна с тези дрехи — каза Тим одобрително, когато вече седяха един до друг на трибуната на стадиона за бейзбол. — Виждам, че си послушала съвета ми. По убеждение или от любов?

Той я погледна. Джулия не можа да открие в очите му и следа от ирония. Явно бе задал въпроса си напълно сериозно.

— Естествено по убеждение.

Думите едва се отрониха от устните й. „Как бих искала да му кажа истината, че докато ги купувах, мислех единствено за това дали ще му се харесам в тях.“

— Значи имам отличен вкус. Зеленият цвят ти стои великолепно!

— Ще те ангажирам като съветник по въпросите на модата — пошегува се тя.

Но в същия миг установи, че тази забележка бе малко прибързана, защото Тим веднага се впусна в подробности.

— Означава ли това, че ще останем заедно?

— Не, не — побърза да възрази Джулия.

— Не беше ли щастлива снощи? — нежно докосна ръката й.

— Напротив! Дори много.

— Но не ме обичаш, нали?

— Знаеш ли, аз и Франк… ние…

— А да, Франк, бях забравил напълно за него — прекъсна я Тим. — Естествено господин докторът ще бъде много повече желан като зет, отколкото един бейзболист. — Гласът му звучеше горчиво.

— Не съм казала подобно нещо — започна да отстъпва Джулия.

В този момент бейзболистите излязоха на игрището.

— Моля те, нека да говорим за това по-късно. Сега първо трябва да ми обясниш играта.

В продължение на около час тя бе така въодушевена от мача, че не можеше да седи спокойно на мястото си. Той я наблюдаваше развеселен. Едва в този момент осъзна истински, че обича тази жена.

„Бори се за нея — обади се вътрешният му глас. — Обикновено не се отказваш така лесно! В края на краищата не ти е казала направо, че не те иска!“

„Не, разбира се, но ми стана ясно какво й е отношението към мен, след като заговори за годеника си.“

— Имаш ли нещо напротив да вечеряме заедно? Тук съвсем наблизо знам един хубав ресторант — предложи Тим на излизане от стадиона.

— Да, с удоволствие. Умирам от глад — съгласи се Джулия с все още поруменели от вълнение страни. — Никога не съм си мислила, че бейзболният мач може да бъде толкова интересен.

— Обещанията ми не бяха много големи, нали? — увери се той. — Почакай и ще видиш, че от теб ще стане истински експерт по бейзбол.

Вечеряха в уютен ресторант, намиращ се недалече от хотела, където бе отседнал Тим, когато Джулия изведнъж се сепна:

— Знаеш ли, сещам се, че не съм купила никакъв подарък за баща ми и Клер!

— Някои магазини са все още отворени, така че можем веднага да изберем нещо — успокои я той.

Собственикът на магазина за изделия на художествените занаяти тъкмо се канеше да затваря, но след кратки увещания прояви разбиране и пусна двамата да влязат. Джулия се спря на купа от кобалтовосин порцелан.

— Хубаво щях да се подредя, ако утре на венчавката се бях появила без подарък! — въздъхна тя облекчено, когато излязоха навън.

Без да продумат, тръгнаха бавно по улицата. Тим не смееше да я заговори отново за Франк и Джулия му бе благодарна за това. Най-напред трябваше да бъде наясно със самата себе си, да подреди чувствата си.

— Ще се качиш ли с мен горе да пийнем по още едно? — попита я, когато стигнаха пред хотела му.

Тя поклати глава.

— Не, по-добре е да се прибера вкъщи.

Тим не възрази, макар че му бе доста трудно да скрие разочарованието си.

— Тогава значи ще се видим утре на венчавката?

Джулия само кимна в знак на съгласие.

Тим спря едно такси.

— Е, до утре. Приятни сънища и надявам се да ме сънуваш.

Искаше му се да сложи длан на рамото й и да я почувства още веднъж, но после размисли и отдръпна ръката си.

Джулия забеляза жеста му и й стана тъжно, че не го бе направил. Качи се в таксито и когато се обърна, той вече бе изчезнал във входа на хотела.

„Всичко свърши! Утре ще го видя за съвсем малко и след това никога повече. А и утре Франк ще бъде там! Сигурно ще бъде невъзможно да разменя с него дори и една дума на четири очи. Защо не се качих в стаята му? Не, така определено е по-добре.“

През тази нощ тя не можа да заспи. Постоянно си мислеше за Тим и се въртеше неспокойно ту на една, ту на друга страна в леглото. От главата й не излизаше споменът за миналата нощ. Беше хубаво да лежи в прегръдките му, да чувства топлината на тялото му и да се наслаждава на нежността му. „Ще мога ли да бъда пак мила с Франк?“ Този въпрос я измъчваше чак до сутринта, когато най-сетне се унесе в неспокоен сън…

 

 

Джулия се събуди от силен шум. В къщата цареше голямо оживление. Трескаво се извършваха последните приготовления за венчавката. Тя погледна сънено към часовника. „Колко е късно! — помисли си. — Франк скоро ще пристигне!“ Чувстваше се ужасно, главата й бучеше, крайниците я боляха.

„Как ще прекарам днешния ден в това състояние? Ще намеря ли мили думи за Франк, когато с цялото си сърце копнея за Тим?“

Хрумна й мисълта да избяга. В момента все още имаше време да го направи.

„Ще бъде детинска постъпка, а и татко ще се натъжи много. Следователно не ми остава нищо друго, освен да овладея чувствата си!“

Леко почукване на вратата я изтръгна от мислите й.

— Будна ли си, детето ми? — попита Робърт Мидлър колебливо.

— Да, татко, спокойно можеш да влезеш.

Джулия лежеше с кръстосани под главата си ръце.

— Да не би да си болна? — Баща й загрижено седна на края на леглото.

— Не, добре съм — увери го тя, защото не искаше в деня на сватбата му да го товари със своите проблеми. — Време е най-после да ставам. Франк ще пристигне всеки момент. Мога ли да помогна нещо?

— Не, всичко е готово. Трябва непременно да видиш всекидневната. Станала е великолепна!

„Не изглежда много щастлив!“ — установи Джулия от пръв поглед и реши да се увери в това:

— Потиска ли те нещо, татко?

— Честно казано, да, детето ми — кимна Робърт. — Затова бих искал да си поговоря с теб на спокойствие. Ясно ми е, че не харесваш особено Клер, но вероятно двете бихте могли да се спогодите като разумни хора. Аз много я обичам, разбира се, не както обичах майка ти, това искам да го знаеш. Майка ти беше забележителен човек, невероятна жена. Но ти трябва да се съгласиш, че аз не съм мъж, който може да се справи сам в живота. Имам нужда от някого, който да е до мен. — Направи малка пауза и после продължи: — Искам да ти кажа, че между нас никога нищо няма да се промени. Ще бъда безкрайно щастлив, ако всички се опитаме да се разбираме един с друг.

— Не зависи само от мен.

— Джулия, аз загубих майка ти, но не искам да загубвам и теб. — Робърт настоятелно взе ръцете й в своите. — Ти си най-скъпото нещо, което все още имам!

— Моля те, татко, не се притеснявай за това!

Видя колко развълнуван беше баща й, обви ръце около шията му и го целуна.

— А сега не искам повече да се отдаваме на такива мрачни мисли — опита се да го разсее тя. — Та нали днес е празник, твоята сватба! Ще се облека веднага.

— Добре, детето ми. После ще пием заедно кафе — предложи Робърт и я остави сама.

 

 

— О-о, отново изглеждаш прекрасно!

Клер изрази истинско възхищение, когато след малко Джулия се появи в новата си морскозелена шифонена рокля.

— Ти също изглеждаш чудесно — върна й тя комплимента.

Беше също така искрена, защото лазурносиният костюм действително придаваше на Клер много елегантен вид. Цветът подхождаше идеално на сребристосивите й коси.

— Скъпа моя, мисля, че тук липсва нещо.

Робърт посочи към голата й шия и намигна многозначително на дъщеря си. После извади от хубавия си тъмен костюм луксозна кутийка и я поднесе на Клер.

— Това е сватбеният ми подарък за теб, скъпа — обяви той. — Исках да ти го дам още сега, за да можеш да бъдеш с него на венчавката.

Клер нададе възторжен вик, когато отвори кутийката. Вътре имаше платинено колие, на което блестяха сапфири и смарагди.

Тя нежно прегърна годеника си и го целуна любвеобилно.

— Благодаря ти, скъпи. Колието е прекрасно. Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала.

Робърт сложи колието на шията й и Клер се втурна към огледалото, за да се види.

— Наистина е великолепно — прибави Джулия без завист.

— Харесва ли ти украсата на всекидневната? Нищо не каза досега за това — попита бъдещата й мащеха.

— Чудесна е.

Тя се усмихна. Погледна разкошните цветя наоколо: любимите на Клер червени рози с бели гардении, като букета на масата в ресторанта.

В този момент камбанката на вратата иззвъня.

— Сигурно е Франк — предположи Джулия и тръгна към входната врата, за да я отвори.

— Скъпа, най-после!

Той стоеше навън с разтворени обятия. Малко сковано, тя пристъпи към него.

— Здравей, Франк!

— Що за посрещане е това? — учуди се той. — Не искаш ли да ме целунеш? Не сме се виждали от три нощи и два дни! — пошегува се.

— Да, да, естествено, Франк. Моля те, извини ме, все още съм твърде объркана — каза със запъване Джулия.

— Сигурно е от радост, че отново сме заедно — предположи той и я притисна силно към себе си.

Тя не се отдръпна, но и не отвърна на жеста му.

— Ела горе! — отклони бързо разговора. — Баща ми и Клер те очакват вече с нетърпение.

Сдържаността й го учуди, но не отдаде голямо значение на това.

— Франк, скъпи! Колко се радвам да те видя отново!

Клер го прегърна прекалено възторжено, докато Робърт само стисна силно ръката на годеника на дъщеря си.

— Надявам се, че идвам навреме. — Той се настани удобно на предложеното му кресло.

— Трябва веднага да се преоблечеш. Останалите ще пристигнат всеки момент.

Джулия се чувстваше неловко в негово присъствие и скришом го наблюдаваше. Гузната съвест не й даваше мира.

— Венчавката е едва след час — намеси се Робърт. — Франк може спокойно да изпие едно уиски.

— С удоволствие — съгласи се той.

Джулия играеше нервно с пръстите си. „Ако междувременно Тим дойде? Е, така или иначе е невъзможно да се избегне срещата им, все някога двамата ще застанат един срещу друг. Дали по-късно или по-рано, това няма никакво значение“ — каза си.

— Роклята е нова, нали? — забеляза Франк.

— Да, купих си я за сватбата. Харесва ли ти? — попита го малко неуверено.

— Честно казано, зеленото е отвратително. Този цвят не ти подхожда.

— Знам, че ако зависеше от теб, трябва да нося само кафяво, синьо и бяло, нали? — избухна Джулия.

Франк я погледна учудено.

— Какво ти става, защо си толкова нервна?

— Въобще не съм нервна. Дразня се само когато други хора постоянно искат да ми нареждат какво да облека — отвърна му рязко.

— Но, скъпа, никой не иска да ти нарежда — каза той спокойно. — Попита ме дали ми харесва роклята и аз ти отговорих.

Тя направи смутена физиономия.

— Прав си, Франк, моля те, извинявай! И аз не знам какво става с мен. Днес съм малко превъзбудена.

— Но защо? Нали баща ти се жени, а не ти — усмихна й се.

— Не мислиш ли, че тази забележка е прекалено глупава? — сопна му се.

— Но това беше само шега. — Франк стана сериозен. — Наистина изглеждаш малко нервна.

Преди Джулия да успее да му отговори, отново звънна камбанката вратата.

— Аз ще отворя — каза тя бързо, когато баща й понечи да се надигне.

Франк я проследи с учуден поглед, а Клер се обади:

— Не намираш ли, че от вчера се държи много странно, скъпи?

— Вероятно в последно време е работила доста.

Робърт се опита да не покаже, че е загрижен за дъщеря си, защото не искаше да ги притеснява. Предполагаше, че Джулия води със себе си тежка вътрешна борба.

— Вярно е — потвърди Франк. — През последните седмици работи много, давайки от себе си максималното. Щом се върнем в Ню Йорк, ще си вземем отпуск и ще отидем някъде за няколко дни. Може би по крайбрежието.

Младата жена отвори вратата и се разочарова. Не беше Тим, както очакваше, а децата на Клер заедно със семействата им.

 

 

— Събрахте ли се всички? — попита Джулия със свито сърце.

— Гудуин се появяват винаги накуп — каза Мелиса, смеейки се.

Само тя я прегърна сърдечно, докато останалите се изнизаха важно покрай нея. След тържествената вечеря в ресторанта бъдещата заварена сестра за тях бе мъртва. Според техните разбирания тя се бе сближила твърде много с Тим.

— Сега липсва само още съдията Хопкинс — каза Клер, след като всички се събраха в украсената всекидневна.

— И Тим — обади се иначе свенливата Мелиса.

— Вярно — съгласи се Робърт. — Тим още не е дошъл. Без него не можем да се оженим. Той и Джулия са ни кумове.

— Не проумявам защо сте взели за кум тъкмо Тим! — отбеляза Джун остро.

— Кого от вас да избера, без да предизвикам скандал? — намеси се Клер. — Тъй като още от самото начало се знаеше, че дъщерята на Робърт ще бъде кумата, нещо напълно понятно, защото тя е единствената му роднина, аз реших да помоля Тим да стане кум.

— Както виждаш, майко, можеш напълно да разчиташ на него — каза цинично Джун.

— Запри отровния си език — упрекна я Мелиса. — Не знам защо се заяждате постоянно с Тим. Той е по-добър от всички нас взети заедно. Аз го харесвам. Освен това на него може да се вярва, защото е искрен и честен.

Джулия учудено впери очи в Мелиса, докато останалите я погледнаха недоверчиво. После се озърна смутено за Франк. Годеникът й стоеше малко настрани, плътно заобиколен от другите. Естествено доктор Франк Морисън трябваше най-напред да бъде огледан подробно, в края на краищата Гудуин бяха слушали толкова много за него!

— Имаш доста привлекателен годеник! — промълви Мелиса.

Не можеше да откъсне очи от Франк, който надвишаваше почти с цяла глава мъжа на Джун, Джон.

— Благодаря, Мелиса, много си мила.

Джулия постоянно поглеждаше нервно към ръчния си часовник. „Къде се губи Тим? След около петнадесет минути трябва да започне венчавката.“

На вратата се позвъни отново. Тя бързо се извини на заварената си сестра и се втурна да отвори. Преди това се огледа още веднъж пътьом в огледалото.

И този път остана разочарована. Насреща й се усмихваха мило съдията Хопкинс и жена му. Джулия ги познаваше още от детските си години. Съдията живееше наблизо. Съпругата му, закръглена, нисичка, винаги любезна жена, свиреше прекрасно на хармониум и често подаваше през прозореца опечени от нея бисквитки на играещите пред къщата й деца.

— Колко се радвам, скъпо дете, да те видя отново след толкова дълго време — поздрави я Рут Хопкинс със сърдечна усмивка.

Съдията беше затворен в себе си човек, който не обичаше да говори много. Той стисна мълчаливо ръката на Джулия и я потупа нежно по рамото.

— Всички ли са тук? — попита и намести кръглите си очила без рамки.

— Опасявам се, че липсва единият кум.

— Е, тогава ще изчакаме още малко.

Джулия тъкмо затвори вратата, когато камбанката отново иззвъня.

— Къде се губиш? — посрещна тя новия си братовчед със строг тон, но същевременно сърцето й заби лудо. — Всички чакат само теб.

— Както виждам, идвам точно в подходящия момент — установи Тим.

— Защо не дойде по-рано?

— Въобще не предполагах, че си любопитна — надсмя й се той.

Трудно му се удаваше да се държи така непринудено, защото при вида й дъхът му секна. Кръвта запулсира силно в слепоочията му и усети да го завладява силно желание да бъде с нея.

— Трябваше да проведа един неотложен телефонен разговор — обясни невъзмутимо.

„Нина! — мина през ума й. — Сигурно се е обаждал на Нина!“

В гърдите й се надигна силна ревност.

— Предполагам, че Франк вече е дошъл? — попита Тим не толкова от проява на жив интерес, колкото да си припомни ситуацията.

— Беше по-точен от теб — отговори му хапливо.

— Нищо чудно. Дошъл е от Ню Йорк със самолет, а аз от хотела с такси.

Той се опита да се пошегува.

— Въобще не ми е смешно — сопна му се тя.

— Джулия, скъпа — каза й тихо и пристъпи крачка към нея. — Защо изведнъж стана толкова нелюбезна с мен? Не ни ли беше хубаво заедно? Никога досега любовта за мен не е била толкова опияняваща както с теб — прошепна и обгърна с ръце талията й.

Тя усети как коленете й се подкосяват. Силна тръпка премина през тялото й, внезапно отново я завладя изгарящо желание. Тим я придърпа в прегръдките си. За няколко секунди Джулия се сгуши в него, усещайки топлото му тяло. Искаше й се да я целуне, но той само нежно я притискаше до себе си, заровил лице в косите й. Бе преметнал едната си ръка през рамото й и галеше с пръсти главата й, сякаш утешаваше малко дете.

Тя се освободи рязко от прегръдката му.

— Боже мой, Тим. Какво ще правим?

Очите й се напълниха със сълзи и за да не заплаче, впи страстно устни в неговите. Щеше й се тази целувка никога да не свършва. В мислите си отново изживя опияняващата любовна нощ. Целувката му ставаше все по-настойчива и дива. Все пак тя успя да намери сили да се отдръпне.

В този момент прозвуча гласът на Робърт:

— Деца, идвайте. Венчавката започва.